Работещите от разстояние ще бъдат 7 пъти повече отпреди пандемията

Делът на работещите от разстояние се е увеличил от 5 до 40 на сто в ЕС. Проучване на Съвета на жените в България показва, че 25 процента от работещите ще продължат в дистанционен режим на работа два-три дни седмично, което е седем пъти повече от времето преди пандемията. Това заяви Чавдар Христов, вицепрезидент на КНСБ по време на дискусионен форум за промените в Кодекса на труда, произтичащи от пандемията и режима на работа от разстояние в случай на извънредно положение, предаде БТА“

Христов посочи, че пандемията е разкрила твърде съществени разлики в разпространението на дистанционната работа в държавите членки на ЕС. По думите му е необходим анализ в национален мащаб, на базата на който да се пристъпи към законодателни изменения.

Очевидно е, че ще придобие по-широко разпространение работата от разстояние, коментира Христов. Вицепрезидентът на КНСБ посочи, че има проблеми, свързани със здравословните и безопасни условия на труд от гледна точка на невъзможността да се дефинира кога сме в условията на трудова, кога сме в условия на битова злополука.

Христов отбеляза, че в европейски план има предприети действия за приемане на директива относно правото за изключване от работа в дистанционна среда.

От гледна точка на работодателите, които подкрепят дистанционната или хибридна работа, отпреди пандемията е важно да отчетем съображенията им за намаляване на материалните им разходи, каза още Христов.

Жак Папаро - директор за България на Фондация "Фридрих Еберт", открои опита на Германия в регламентирането на работата от разстояние. По думите на Папаро много германски предприятия са предлагали този модел преди пандемията, но тогава той се е приемал неохотно.

"Новите условия промениха тази нагласа на хората", каза той. По думите на Папаро четири от десет работодатели предлагат тази възможност. Папаро цитира данни, според които 80 на сто от служителите искат работата им след края на пандемията да бъде в по-гъвкав модел. Той коментира, че хоум офисът осигурява работа според собствения биоритъм, гъвкавост и възможност да се грижи човек за деца или възрастни, баланс между работа и личен живот, намален стрес, по-малки разходи за дрехи, заведения. Като недостатъци открои липсата на социални контакти, развитието на синдром "Робинзон Крузо", намаляване на продуктивността, намалени шансове за кариера. Той посочи, че освен предимства за работещите, и работодателите пестят от поддръжка на офиси и сгради.

Величка Микова, национален секретар на КНСБ посочи, че предстои приемането на директива за гарантиране правото на изключване от работна среда. Тя посочи, че първата държава, която прилага това право, е Франция, която от 2017 г. е въвела правото на изключване от работна среда.

По думите й това не са само лицата, които работят от разстояние и ползват тези информационни технологии, това са и всички работещи, които са свързани със своите работодатели и използват технологии за комуникация.

Ползването на цифрови инструменти има както положителни отношения за работата, така и отрицателни. Благодарение на ползването на цифрови инструменти се спасиха много животи, но и проучванията показват, че доста от хората се оплакват от бърнаут, очни заболявания. Затова по думите й е необходимо ясно разграничение между работното време, което е ограничено и личния живот на работниците, гарантиран им с т.нар. право на изключване.

Все по-голямото използване на цифровите технологии създава културата на постоянно свързани или винаги на линия, в тази култура е важно да се осигури здравето и безопасността на работа, посочи експертът. Величка Микова коментира, че са необходими промени в законодателството, с които да се осигурят гарантирани средства за електрическо отопление, както и средства за квартира при полагане на труд от разстояние по примера на Германия, ясно регламентиране на битов от трудов инцидент, възможност за допълнителен отпуск за придобиване на дигитални умения.