Финанси
|Компании
|Енергетика
|Икономика
|След 75 години на пазара Duralex изпадна в несъстоятелност
След 75 години на пазара френската компания Duralex, известна със своята домакинска посуда от закалено стъкло, бе обявена в несъстоятелност от търговския съд на Орлеанс. Сега компанията с 248 служители, базирана в La Chapelle-Saint-Mesmin, в Лоарѐ (Франция), разполага с шест месеца, за да избегне окончателния фалит, пише eleconomista.es.
Преди години капитулацията на тази компания изглеждаше немислима, но какво се случи? През 30-те години нейният основател, компанията за производство на стъкло Saint-Gobain, успява да разработи техника за изработване на закалено стъкло, което е с двойно по-голяма от нормалната якост, осигуряваща специална устойчивост.
През 1945 г. компанията прехвърля тази технология към производството на домакинска посуда, изработвана до този момент предимно от порцелан, глина или керамика. Това беше истинска находка и бързо стана популярна в следвоенна Франция, а цената на продукта за клиента, както и за производството, бяха намалени.
Първоначално прочутите чинии, купи и чаши на Duralex бяха направени от прозрачно стъкло: плоски чинии във формата на маргаритка и нейното прочуто стъкло Gigogne (с корем), което е част от историята на европейския дизайн и е важно произведение в Музея на декоративното изкуство в Париж. През 1954 г. се ражда моделът на Пикардия, по-тесен и скосен.
По-късно компанията разработи своите кехлибарени и зелени прибори за хранене, които влизат във всички испански домове от 50-те години на миналия век насам. "Използвайте го като чук, пуснете го, ударете го, накарайте го да излезе от леда до вряща вода", се казва в реклама от онова време. Всъщност, за да изпробват устойчивостта на стъклото, в оригиналната фабрика пускат стоманена топка от 1 кг върху плоча от закаленото си стъкло. В своя пик в компанията работят 1500 души. Към 1964 г. по света имаше 133 милиона чаши, чинии и подноси с марката Duralex.
След години на рентабилност, основателят на компанията решава да я продаде през 1997 г. на италианската фирма Bormioli Rocco & Figlio. През 2005 г. компанията отново сменя собственика си - този път с турския търговец на едро Синан, при чието управление през 2007 г. фирмата влиза във фазата на съдебна ликвидация.
В средата на 2008 г. братята Йоанидес решават да я купят, за да съживят марката. Те успяват да възобновят марката в разгара на икономическата криза благодарение на завръщането на ретро модата, но това беше краткосрочен успех. Кризата, породена от пандемията на коронавируса, постави последния пирон в ковчега на Duralex, който вече не беше в много добро състояние, след като една от фурните му беше повредена по време на ремонта през 2017 г. и доведе до производството на едва 20 тона стъкло на ден вместо обичайните 160 тона дневно.
Братята Йоанидес заявиха пред вестник „Монд“, че са загубили около 60% от оборота си поради спирането на износа, който представлява 80% от бизнеса. Те обаче са гарантирали, че вече имат няколко купувачи и че ще проучат внимателно всички предложения, за да намерят най-доброто решение.
Източници: eleconomista.es и niusdiario.es
Превод и редакция: Нели Тодорова
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.