Тежката надпревара за "зеления" цимент

Испанската циментова индустрия е изправена пред сложна ситуация: обемисти инвестиции, така че фабриките да са по-малко замърсяващи, наред с икономическата криза, и конкуренцията с трети страни, продаващи много по-евтин цимент, само защото не трябва да отговарят на екологичните изисквания на Европа. 

Испания има 33 циментови завода, принадлежащи към девет бизнес групи, от които зависят 12 000 преки и непреки работни места, пише abc.es.

Производителите са приели предизвикателството за устойчивост, докато европейските власти ги тласкат към все по-взискателни регулации и то в труден икономически контекст. Строителният сектор отново се срина заради Covid-кризата, когато още не беше заздравил раните от рецесията от 2008 г. И на всичкото отгоре, за разлика от предишната криза, Испания сега изнася по-малко цимент, тъй като заради разходите за околната среда и енергията загуби конкурентоспособност в момент, когато е най-необходимо да се продава в чужбина предвид ниското вътрешно търсене. 

"Изправени сме пред необичайно ниски нива на потребление: през последните 50 години средното годишно потребление на цимент е 25 милиона тона в сравнение с настоящите 13 милиона тона. И докато през 2016 г. изнесохме почти 10 милиона тона цимент и клинкер, през 2020 г. бяха изнесени по-малко от 6 тона, което представлява спад от близо 40% за четири години", обяснява президентът на испанската циментова компания Oficemen Виктор Уго Гарсия Броса. 

През 2020 г. потреблението на цимент в Испания е спаднало на практика с 10% до нивото от 1967 г. Така страната вече не е лидер в ЕС в износа на цимент. 

Броса обяснява загубата на чуждестранна конкурентоспособност на испанския цимент с две основни причини. От една страна, поради високите разходи за електроенергия в сравнение с тези, поети от фабриките в съседните ни страни. От друга страна, заради ръста на цените на правата за емисии на CO2, които са се удвоили през последната година и са надхвърлили 40 евро за изпуснат тон. Това са разходи, които не се поемат от други производители извън ЕС. 

Европейските производители изискват от Брюксел система за регулиране на границите на CO2, механизми за корекция на разходите, които на практика позволяват на европейския цимент да се конкурира при равни условия с този, който идва от страни с по-малко екологични изисквания. 

Въпреки трудностите, испанските циментови компании са изправени пред предизвикателството да постигнат през 2050 г. така наречения "въглероден неутралитет". Този сектор е намалил емисиите си на CO2 с 27% от 1990 г. насам, като до 2030 г. планира да извади още 16%, и от 2030 до 2050 г. ще трябва да унищожи останалите 57%. 

Известно е, че инвестиционните усилия са огромни, но има пример, който дава представа колко скъпа е тази надпревара: за модернизиране на пещите, в които се изгаря варовик, ще са необходими между 50 и 80 милиона евро, за да се получи клинкер - суровината на цимента. С други думи, за обновяването на пещите на 33-те циментови завода в Испания ще са необходими около 2 млрд. евро. 

Наред с това трябва да се включат много други мерки за постигане на неутралност на климата до 2050 г., като например, включване на суровини с по-малко натоварване с въглерод; използвайте горива от биомаса и възобновяема електроенергия; разработването на цименти с по-малко съдържание на клинкер; въвеждане на системи за улавяне на CO2.  

Превод и редакция: Нели Тодорова