Wirecard: От изгряваща звезда на германската финтех сцена до компания с липси за близо 2 млрд. евро

Wirecard, считана доскоро за една от звездите на германската финтех сцена, е изправена пред борба за оцеляване на фона на тежки счетоводни проблеми, пише Си Ен Би Си.

Вчера доставчикът на платежни услуги отложи представянето на  финансовия си отчет за 2019 г. за четвърти път. Дотук се стигна, след като одитори от ЕY информираха компанията, че не могат да намерят доказателства за съществуването на банкови салда по доверителни сметки на компанията в размер на 1,9 милиарда евро. Тази сума се равнява на една четвърт от общи консолидиран баланс на фирмата.

Компанията изпрати в принудителен отпуск вчера члена на борда на директорите Ян Марсалек, а днес главният и изпълнителен директор Маркус Браун подаде оставка.

Това обаче са само последните развития от сагата, която доведе до пълен срив на акциите на финтех компания и поредица от обвинения за измама.

Ето как се стигна дотук:

Началото

Историята на Wirecard започва през 1999 г., когато в Берлин е основан нейния предшественик – InfoGenie. Wirecard излиза на борсата във Франкфурт през 2005 г. чрез обратно сливане с InfoGenie.

Австрийският ИТ експерт Маркус Браунс се присъединява към компанията през 2002 г., заемайки позициите на главен изпълнителен директор и главен технологичен директор.

Под управлението на Браун компанията води политика на агресивна международна експанзия, откривайки азиатско-тихоокеански  филиал в Сингапур и достигайки до американския пазар чрез придобиването на подразделението на Citigroup за разплащане чрез предплатени карти.

Основният бизнес на Wirecard са услугите за електронни плащания. Според сайта на компанията, сред нейните клиенти са FedEx, Fitbit и KLM. Тя също така е собственик и на приложението за мобилни плащания Boon.

Под ръководството на Браун акциите на компанията поскъпват изключително бързо, като през 2018 г. тя измества Commerzbank от бенчмаркът на сините чипове на борсата във Франкфурт DAX, който се състои от 30-те най-големи германски компании.

От напълно непознато за повечето хора име, Wirecard бързо си спечелва репутацията на една от водещите германски технологични компании, нареждайки се рамо до рамо със SAP and Infineon.

Конфликтът с „Файненшъл таймс“

Постиженията на Браун обаче останаха на заден план през последните 18 месеца, след като aвторитетното издание „Файненшъл таймс“ излезе с редица критични публикации по неин адрес.

Всичко започна през януари 2019 г., когато вестникът публикува статия, в която се твърдеше, че от сингапурският офис на Wirecard са надписвали данните за продажби и печалби. Последваха и обвинения за пране на пари.

През октомври изданието излезе с нова статия, според която служители от финансовият екип на Wirecard са се договаряли да надуят пpoдaжбитe и пeчaлбaтa на пoдpaздeлeниятa на компанията в Дyбaй и Дъблин, за да пoдвeдaт oдитopитe oт ЕY.

От Wirecard отказаха коментар пред Си Ен Би Си, но Браун заяви, че не може да се изключи възможността фирмата да е станала жертва на „сериозна измама“. Компанията многократно отрича твърденията на „Файненшъл таймс“ и дори съди изданието, обвинявайки го в заговор с продавачите на късо.

Вестникът от своя страна отхвърли тези обвинения, а независимо разследване на адвокатската кантора RPC не установи доказателства за подобно съглашение.

Липсващите пари

Вчера компанията направи потресващо разкритие: одиторите от YE не са могли да намерят доказателства за банкови салда по доверителни сметки в размер на 1,9 милиарда евро, които са част от консолидирания баланс на компанията за 2019 г.

Новината постави бъдещето на фирмата под въпрос. Ако тя не успее да представи финансовия си отчет за 2019 г. до края на деня, банките могат да изтеглят обратно 2 милиарда евро заеми за компанията.

Това представлява потенциална криза на ликвидността за компанията, смята Ричард Събашниг от фирмата за проучвания CFRA. Причината за това е че 1,7 млрд. евро от кеша, с който разполага Wirecard, се държи от две държавно регулирани организации – базираната в Германия Wirecard Bank и базираната във Великобритания Wirecard Card Solutions.

„Обикновено има регулаторни ограничения пред използването на тези пари за общи корпоративни цели“, коментира той.

Пазарната капитализация на компанията, която в миналото достигна 24 млрд. евро, се срина до 5 млрд. евро. От публикуването на първата статия на „Файненшъл таймс“ на 30 януари 2019 г. до днес, цената на нейните книжа е паднала с над 70%.

Днес акциите и се търгуват с над 30% надолу, след като вчера поевтиняха с 62%.

Бари Норис, основател на фондовия мениджър Argonaut Capital, смята, че компанията може да обяви несъстоятелност до края на седмицата.

„Браун нагло опита да представи компанията като жертва на измама и да насочи вниманието на инвеститорите към отчетения силен ръст на приходите. Ако този финансов баланс е фалшив, то е логично да се смята, че настоящата търговия е също толкова фиктивна“, коментира той.

Твърде снизходително ли подходи германската държава?

Този скандал ще се отрази и на германската държава, която според много коментатори е подходила твърде снизходително към Wirecard.

В началото на миналата година германският финансов регулатор BaFin подаде жалба срещу двама журналисти на „Файненшъл таймс“ до прокуратурат  и наложи забрана върху „късите продажби“ на акции на Wirecard.

Наскоро обаче от регулатора обявиха, че провеждат много разследвания на счетоводните практики на Wirecard. По-рано този месец от регулатора дори претърсиха офиса на управителния съвет на компанията.

Редактор: Георги Георгиев