Защо златото е било най-важният хедж актив през вековете?

Златото започна 2021 година с грешния крак. След грандиозната 2020 г., в която кюлчетата достигнаха рекорд от над 2000 долара на фона на несигурността, дължаща се на пандемията, тази година цената им пада с повече от 8% и благородният метал се изправя пред няколко насрещни пориви на вятъра. Не само, че хоризонтът на възстановяване го тласка надолу, както повелява теорията, но в някои области се очертава известна промяна в мнението за активното убежище "par excellence", пише eleconomista.es. Докато някои са предоставили този скиптър на активи като криптовалути, други сега разбират, че златото не е най-добрият хедж срещу инфлация или за акции, понеже то не начислява лихви и не отчита дивиденти и освен това, закупено физически, то изисква грижи. Защо тогава златото е било толкова важно през вековете? 

Ако миналата година златото стига цена до 2000 долара, то през 1971 г. унцията е била 35 долара и едва през 2009 г. пробива бариерата от 1000 долара. Това показва, че в един дигитализиран и финансово много разнообразен свят златото продължава да бъде ключово за онези, които го смятат за своеобразна реликва от миналите времена. 

В онези времена лъскавият външен вид на метала в сравнение с други и добавените характеристики като неговата устойчивост на окисляване го правят ценна обменна част. Сечени златни монети се появяват около 800 г. пр. Н. Е. Малко по малко бяха открити нови предимства на благородния метал, докато се осъзнаваше трудността на неговото извличане и факта, че той е ограничен ресурс. Ако рядкостта и устойчивостта във времето му придават известност и го превръщат в едно от бижутата "par excellence", то фактът, че е голям проводник на електричество му придадоха допълнително значение с приложение в медицината, електрониката или космическото инженерство.

Изправени пред нещо с такава стойност, беше очевидно, че идеята да се използва като защита срещу възходи и падения на икономиката няма да закъснее. Такъв беше случаят с два икономически феномена като дефлацията и инфлацията. В случая с дефлацията, общият спад на цените не трябваше да повлияе на златото, към което хората се обръщаха в ситуации на несигурност, и ако в крайна сметка се отрази, то ще запази или спечели покупателна способност, като не спадне толкова, колкото цените. В случая с инфлацията, цената на златото скачаше, когато цената на валутата падаше надолу и металът успяваше да запази своята стойност. Фактът, че повишаването на цените подкопава активи като акции или облигации е това, което в крайна сметка прави златото широко използван хедж. 

Наличието на отрицателна корелация с други финансови активи, главно акции, го накара да заеме централно място в инвестиционните портфейли. Както отбелязва ForexLive, ако 70-те години на XX век бяха добри за "жълтия" метал, американските акции се представяха слабо. За сметка на това скокът между 80-те и 90-те години на миналия век беше отличен за акциите и ужасен за златото. През 2008 г., с голямата криза, много оператори отново се обърнаха към златото и фондовият пазар претърпя рязък спад. 

Друга обратна корелация, която стимулира златото, е тази, която поддържа с долара. Между 1998 г. и 2008 г. стойността на зелената валута намалява спрямо другите валути и по това време стойността на златото се покачва дотолкова, че хората, които го притежават, утрояват печалбите. 

Друга особена черта на златото е, че то запазва стойността си по време на геополитическа несигурност. Освен това има икономики, тясно свързани с цената на златото. Увеличението на цените може да е от основно значение за икономиките производители на метала като Южна Африка, Австралия и Канада. Погледът към бързото покачване на златото може да бъде стимул за инвестиране във валутите на тези страни, тъй като те вероятно ще се покачат заедно с жълтия метал. 

Източник: eleconomista.es

Превод и редакция: Нели Тодорова