КЗП: Стандартите за безопасност на стоките не са самоцел, а резултат от продължителни практически изпитвания

Особено, когато говорим за безопасност на стоките, стандартът е този, който определя правилата и изискванията, на които дадена стока трябва да отговаря, за да бъде безопасна. Това каза председателят на Комисията за защита на потребителите Димитър Маргаритов в предаването „Директно“ по телевизия Bulgaria ON AIR през седмицата, в която отбелязахме Световния ден на стандартизацията.

„Тези стандарти не са някаква самоцел. В резултат на продължителни практически изпитвания е установено по какъв начин трябва да бъде конструиран даден предмет в зависимост от предназначението му, за да не крие рискове за живота и здравето на хората изобщо и на децата – в частност“, подчерта Маргаритов. „Понеже в България действат доста добре формулирани и подробни стандарти, се случва така че се попада на стоки, които не отговарят на изискванията им. Има различни видове рискове – от порязване, задушаване и т.н. Има рискове за живота, за здравето…“, добави той.

„За всяка стока, която би могла да бъде опасна, това се преценява и то по един изключително точно регламентиран начин – в акредитирани лаборатории или от вещи лица, които са оторизирани да правят тази оценка. Затова дори тогава, когато липсва един документ, от който да става ясно, че е направено съответното изпитване в лабораторни условия или експертизи и тази стока отговаря на стандарта за безопасност, тя не бива допускана изобщо на пазара и по-честите случаи, при които ние задържаме такива стоки, са действително на границата, а не в търговските обекти“, посочи председателят на КЗП.

Маргаритов заяви, че всеки търговец би трябвало да е запознат със законовите изисквания и да разполага с необходимите документи за дадените стоки. Това важи и за случаите, в които се касае за внос от трети страни. „Търговецът трябва да е наясно какво е действащото законодателство, кои са стандартите, на които трябва да отговарят съответните групи стоки, които той внася от държави извън Европейския съюз, където е възможно да важат други правила. Една стока може да бъде опасна съобразно действащото в ЕС законодателство, но в трети страни тя да се продава, защото там има други стандарти“, каза още той.

Стандартите за детските дрехи са изключително сериозни. „Има значение и възрастовата група, за която са предназначени облеклата. Единият от възможните рискове е свързан с лесното откъсване на дребни елементи, които обикновено са прикрепени по недостатъчно траен начин върху дрехата и могат да се отделят“, разясни председателят на КЗП. „Същевременно трябва да споменем и една друга голяма група рискове, свързани с т. нар. връзки със свободни краища и шнурове – закачване за транспортно средство, за велосипед, за така модерните напоследък тротинетки, което дори и за по-големи деца може да крие опасност от нараняване, обърна внимание той.

При имитиращите храни стоки опасността се крие в това, че те или части от тях могат да бъдат погълнати от децата и да предизвикат задушаване. „Някои изключително сполучливо наподобяват плодове и зеленчуци и това може лесно да заблуди особено по-малко дете. Ние много често си мислим, че могат да причинят само някакви стомашни разстройства, но рисковете по-скоро са от задушаване, ако попадне в дихателните пътища елемент от тази стока“, посочи председателят на КЗП.

Има и опасни стоки, от които удря ток. Например, пакетче с дъвки. „Произведено е от пластмаса. Тази част, която се подава, може да дръпнете. Примерно едно дете подава на друго да си вземе дъвка. И при дърпането се получава удар от ток. Понеже съм го изпробвал и върху себе си, мога да кажа, че не само че не е приятно, но действително токът е доста силен импулс и не само уплахата може да бъде рискът, който се появява“, обясни Маргаритов.

Запалките с необичаен външен вид могат да изненадат с неочаквано възпроизвеждане на пламък от най-неподозирани места. Маргаритов даде пример със запалка във формата на мобилен телефон: „Конструирана е по такъв начин, че не отговаря на стандарта – когато приплъзнете капачето, пламъкът може да се озове в ръката Ви. Ако не знаете и се опитате да извлечете този пламък, вероятността, когато запалите, той да изгори ръката Ви, е много голяма.“

В края на разговора председателят на КЗП припомни, че ако потребител закупи опасна стока, има право да я върне, а търговецът е длъжен да му възстанови заплатените за нея пари и да унищожи всички налични при него количества.