План за (без)действие

Готови ли сме за следващата лоша новина? Covid-пандемията се оказа и все още е форсмажорна заплаха за здравето и живота на човечеството, но на втори план се разгръща друга, далеч по-голяма приливна вълна с хроничен унищожителен ефект.

Ракът ще се превърне във водеща причина за смъртност в Европа през следващото десетилетие, категорични са специалистите от здравната индустрия. Тенденцията е уловена и доказана през математически модели, а цифрите са причината ЕК да обяви дългосрочна отбранителна линия миналата година, малко преди да ни връхлети ковид-пандемията. На 4 февруари, 2020 г. председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен огласи старта на една от най-мащабните инициативи на ЕС в областта на здравеопазването до момента – Европейският антираков план. В синхрон с неговите цели и стратегии, за държавите-членки на ЕС е силно препоръчително да приемат национални антиракови планове през тази година. До момента обаче, България няма разписан такъв план, а по всичко личи, че няма и сериозни намерения да започне работа по него. Свидетели от първо лице за бездействието на държавата в това отношение са медицински специалисти и представители на пациентски организации, взели участие в семинар за журналисти „Онкохематологичните заболявания през призмата на бъдещия Националния раков план и възможности за иновативно лечение“, част от информационната кампания „Иновация за живот“. В инициативата си партнират Българското сдружение „Лимфом“, Българското медицинско сдружение по хематология (БМСХ), Българско медицинско дружество по детска хематология и онкология (БМДДХО) и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM). Всички те настояват България да състави в най-скоро време своя Национален план за борба с рака, защото този път няма време за отлагане.

Проекция на лошите прогнози

Тежестта на онкологичните заболявания в Европа става все по-голяма, казва Изпълнителният директор на Асоциацията на научно-изследователските компании (ARPharM) Деян Денев . В момента те са основна причина за смъртност на европейците над 65 години. 1 на всеки двама души има вероятност да се разболее от рак през живота си, а 1 от всеки 5 е вероятно да умре от онкозаболяване. Само през 2020-та в ЕС са регистрирани 2.7 млн. нови случая на онкологични заболявания и 1.3 смъртни случая от рак.

За периода от 1995 г. до 2018 г. честотата на онкозаболяванията в Европа се е увеличила с 50%., а проекцията, направена до 2039 г. сочи, че те ще станат водещата причина за смъртност в ЕС, допълва Деян Денев. Основният фактор за нарастване на честотата на онкологичните заболявани е застаряването на населението. Не само заболеваемостта, но и смъртността от рак расте в повечето страни на Европа, но с по-бавни темпове. Данните обаче сочат, че смъртността при хората под 65-годишна възраст е по-ниска, отколкото над 65-годишна възраст, което свидетелства за по-висока ефективност на навлизащите иновативни терапии при лечението на по-младите хора. Затова е критично важно амбициозните цели от Европейският раков план да се реализират на ниво държави, обобщава той.

Европейският план за действие

4 ключови области на действие и 7 водещи инициативи са заложени в стартирания на 4 февруари миналата година Европейски антираков план, а общото финансиране, предвидено за реализирането им е 4 млрд. евро.

Превенцията е първият от четирите основни стълба в европейската дългосрочна стратегия за борба с ракан. Сред основните цели, заложени в тази област например е снижаване на тютюнопушенето сред населението в Европа до 5% в хоризонт до 2040 г. В България по последни данни, пушачите са около 35% и постигането на тази цел със сигурност ще изисква смелост, най-вече от страна на политическата класа за налагане на непопулярни мерки, които със сигурност ще срещнат сериозна съпротива, отбеляза Деян Денев.

Ранното откриване на онкологични заболявания е вторият стълб в общоевропейската рамка. Тук целта е до 2025 г. да се постигне осигуряване на достъп на 90% от населението над 60-годишна възраст до програми за скрининг на едни от най-масовите ракови заболявания като рак на гърдата, рак на шийката на матката, рак на дебелото черво. В момента, повечето ракови заболявания в България се откриват в късен стадий, точно заради липсата на масови скринингови програми и редовното им прилагане.

В третия стълб - диагностика и лечение до 2030 г. 90% от пациентите с онкодиагнози трябва да имат достъп до национални всеобхватни центрове за рак, свързани чрез нова обща мрежа на ЕС за подобряване на достъпа до иновативна диагностика и лечение на рак и подпомагане на идентифицирането на лица с висок риск от често срещани ракови заболявания. В момента средно в Европа пациентите с онкозаболявания имат достъп до 35 иновативни терапии. В България те са 21. А новите терапии в процес на разработка и клинични проучвания в областта на онкозаболяванията, които ще станат достъпни за пациентите в следващите години, са около 2000.

Четвъртият основен стълб в европейския раков план изисква постигане на качество на живот на болните от рак пациенти и преживелите такава диагноза.

Защо е важно да имаме най-сетне ясна стратегия за борба с онкологичните заболявания?

Опитите да се създаде национален антираков план у нас не са от вчера. Но винаги са стигали до задъдена улица, споделя още Деян Денев. Този път обаче нещата са различни и не можем да пропускаме шанса най-сетне да извървим до край тази стъпка. Проблемът до голяма степен в момента е, че изготвянето, въвеждането и следването на такъв план е политически ангажимент, а у нас в последно време продължителността на живот на политическото управление е твърде кратка, в рамките на месеци. А за налагането на здравна стратегия от такъв мащаб са нужни години, обясни още Деян Денев.

А предимствата от включването ни в общите европейски цели за борба с раковите заболявания са жизнено важни в буквалния смисъл. 

Въвеждането на националния раков план ще доведе до подобряване при планирането на диагностиката и лечението на онкологичните болести. Една от неговите най-важни цели е създаването на скринингови програми, които да улавят на ранен етап тези болести, казва проф. Бранимир Спасов, председател на българското медицинско сдружение по хематология и директор на Специализираната болница за активно лечение на хематологични заболявания. Ранната диагностика е от ключово значение за увеличаване на годините живот при пациенти с такива диагнози и в частност в онкохематологията.

Едно от най-големите ни предимства да сме европейска страна, е че трябва да спазваме общоевропейските стандарти за диагностика и лечение. Част от Европейския раков план е да бъдат стимулирати клиничните проучвания в общността и в реални клинични условия, което ще помогне за прогреса в диагностиката и лечението и  у нас, коментира и проф. Веселина Горанова от клиниката по клинична хематология в УМБАЛ “Св.Георги” в Пловдив. 

България трябва да има възможност да участва в големи международни проучвания, особено при онкохематологичните терапии за деца, смята и проф. Добрин Константинов от Българското медицинско дружество по детска хематология и онкология. Все още има разлики в лечението на децата с рак на кръвта в различните страни от Европейския съюз, а в същото време всяка година се регистрират нови 35 000 случаи на рак на кръвта в Европа, сподели той. На всеки 15 минути едно семейство разбира, че детето им е болно от онкохематологично заболяване, а над 6000 деца годишно умират от рак на Стария континент. Ако имаме български Национален раков план, тези различия ще могат да се преодолеят“, каза още проф. Константинов, който е и началник на Клиника по детска клинична хематология и онкология в УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“.

Национален раков план би решил и най-сериозният проблем в момента, който е липсата на равен достъп до терапии за ракови заболявания, единодушни са специалистите. Това тепърва ще става все по-болезнена тема, защото още догодина е възможно да видим надигане на вълна от нови заболели, заради отложената диагностика по време на пандемията. Раковите заболявания останаха на заден план по време на ковид пандемията, въпреки, че по последни данни починалите от тях са повече в сравнение с жертвите от коронавирус, отбеляза Евгения Александрова от Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания. „От Covid 19 в периода 2020-2021 у нас имаме 303 424 заболели и малко над 12 000 починали. А от рак - над 30 000 заболели и над 16 000 починали.“, цитира сравнителни данни тя. 

Добавените щети за пациентите с такава диагноза по време на пандемията са затруднен достъп до диагностика, отложени операции, затруднен достъп до лечебни процедури, затруднен диалог с лекуващия лекар, нарушен лечебен план, нарушен ритъм на вторична профилактика и проследяване, както и липса на палиативни грижи. Според медицинските специалисти всичко това ще доведе до тежък „постпандемичен ефект“ на повишена заболеваемост, късно открити заболявания, усложнени състояния на пациенти с иначе добра прогноза, повишени обществени разходи и загуби на човешки животи.

На този фон в България до момента е имало само веднъж заседание на работна група за стартирането на работа по Националния антираков план. Той дори няма първа чернова, но за сметка на това е заложен в Националния план за възстановяване. Който пък все още не е внесен за преглед и одобрение в ЕК.

Автор: Ира Павлова