Токсичните химични елементи в българските риби намалява

Общата концентрация на токсични химични елементи в черноморските и сладководни риби намалява и е под максимално допустимите граници, определени в ЕС. Това показват резултатите от едногодишно наблюдение на Черно море, река Дунав, крайбрежните езера - Варненско и Бургаско, както и язовир "Мандра".

За проучването са подбрани местни видове риби, разпространени в големи популации, които имат най-голямо значение за хората. Това са черноморските кефал, кая, трицона, сафрид, чернокоп, хамсия и заргана, както и сладководните - каракуда, платика, бабушка, шаран, таранка, сом, скобар, морунаж и бяла риба.

Изследвани са също и черноморски миди. Анализ на всички резултати показва, че консумацията на черноморски риби не представлява риск за човешкото здраве, подчертават учените. Изследванията са направени по проект „Повишаване капацитета на Лабораторията по химия на храни и околна среда в Медицински университет- Варна и превръщането й в специализирана лаборатория за изследването на морски и сладководни ресурси и аквакултури". Той е финансиран от МОСВ чрез програма БГ02 „Интегрирано управление на морските и вътрешните води“ на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014.

Цел на проекта е да бъдат изследвани различни видове морски и сладководни организми като биоиндикатори за химическо замърсяване на Черно море, река Дунав и други сладководни басейни, както и да се оцени безопасността им като храна, съобщиха от МОСВ. Чрез специална апаратура, закупена в рамките на проекта, учените са определили съдържанието на елементите арсен, кадмий, хром, мед, желязо, манган, никел, олово, цинк и живак.

Резултатите за токсични елементи показват по-високо съдържание в пробите черноморски риби в сравнение със сладководните от река Дунав и крайбрежните езера. Съдържанието на токсичните елементи в изследваните миди е по-високо от това за рибите. За всички видове обаче учените са категорични, че получените резултати са под максимално допустимите граници, определени в ЕС.

Хлорорганичните замърсители в рибите и мидите също сочат стойности под максимално допустимите за ЕС. Ръководителят на катедрата по химия проф. Мона Станчева отчете, че по проекта е създадена, оборудвана и подготвена за акредитиране единствената в България специализирана лаборатория за химични анализи на морски ресурси и аквакултури.

Изграден е и "Център за трансфер на знания и иновации", който да анализира данните и да координира връзките на лабораторията с публични, частни и неправителствени структури.