Зелените идеи победиха в България

Създаването на имидж е едно от най-лесните неща в света. Когато човек, компания, гражданско сдружение или политическа партия заеме категорична позиция по проблем, който е разбираем за обществото, то гражданите разпознават тази позиция позитивно или негативно. Така се формира отношение и имидж особено, когато се участва активно в обществения дебат.

Зелените идеи претърпяха бурно развитие от 1987 година насам.

През 1987 година започнаха протестите срещу обгазяването на град Русе от химическия завод в Гюргево. Първо се създаде Комитетът за защита на Русе, след това Екогласност, а една от първите регистрирани опозиционни партии след падането на Тодор Живков от власт на 10-ти ноември 1989 година бе Зелената партия.

В началото на 90-те протестите бяха срещу плановете за водни централи в Рила и Пирин и срещу изграждането на АЕЦ Белене. Зелената партия, като част от Съюза на Демократичните Сили (СДС), вкара 17 депутата във Великото Народно Събрание, а през 1990 председателят на партията Александър Каракачанов бе избран за кмет на София.

В началото на 90-те СДС се опитваше да обхване цялото политическо пространство от стоящите по-вляво зелени, земеделци и социалдемократи до радикалдемократите и демократите в дясно. Това беше романтичното време на “прехода”.

Тогава мнозинството от нас наивно се надявахме, че след 4-5 години на реформи всички някакси ще заживеем в едно по-добро бъдеще. Промените през 90-те и особено след 1997 година с въвеждането на валутния борд и приватизирането на огромната част от индустрията дадоха огромни възможности за начало на дребен и среден бизнес.

Възможностите за бързо професионално израстване бяха много и доста икономически активни хора се възползваха от тях. Никой не обяви края на прехода, но за мен той приключи някъде про времето на правителството на Симеон Сакскобургготски, когато свърши приватизацията и България стана член на Европейския съюз и НАТО.

Родината ни вече не приличаше на Дивия Запад , а в работната сила започна да се влива поколението на родените в началото на 80-те - поколението Х бе сменено от милениумите. Аз харесвам повече определението NINJA- No Income, No Job, No assets.

През 2007 дойде и световната финансова и икономическа криза, започнала с фалита на Лемън Брадърс и събпрайм ипотеките. Както у нас така и по света поколението на новото хилядолетие таеше силно недоволство към липсата на справедливост.

У нас най-явната проява бяха екологичните протести - дали ставаше въпрос за незаконно строителство в защитени територии, план за нов път, промяна в закона за горите или инвестиционни намерения свързани с риск за околната среда, хората се организираха и излизаха масово на улиците.

Интересното беше, че нямаше нито политическа партия, нито неправителствена организация, която да оглави този протест- той беше граждански и практиката показва, че бе много успешен. В България има много несправедливости, но презастрояването и замърсяването са видими и разбираеми за всеки.

Нека ви дам контра пример - фалитът на КТБ е повод за сериозни протести, но пряко загубилите пари са малко, а обществото не може да осъзнае като загуба ресурса на държавата от над 3 милиарда лева за покриване на загубите. Той излезе от общия ни държавен джоб, а не от личния ни.

Последните месеци родиха още няколко примера за успешни екологични протести - спирането на намеренията за ново строителство в Копривщица и референдума в Трън срещу минния проект за добив на злато. На практика няма политическа сила, която да застане срещу зелените протести - напротив правителството, на която и партия или коалиция да е то през последните 15-20 години, обикновено отстъпва пред обществения натиск.

При липса на противопоставяне по една тема тя може да се използва за създаване на имидж само, ако се присъедниш към позицията на мнозинството. Затова от зелената тема спечелиха тези медии и компании, които решиха да я подкрепят.

Участието на компаниите в подобни проекти никога не отменя основнта им отговорност- да предлагат висококачествени продукти и услуги - независимо от бранша в който работят. С други думи, ако сиренето ви не е хубаво не очаквайте, че участието ви в социално отговорни инициативи ще повлияе добре на марката ви.

В последните години зелената тема се движи именно от бизнеса от опазването на околната среда към устойчиво производство и постигане на икономическа ефективност.

Последният Зелен форум на списание Мениджър през юни тази година бе една палитра от инициативи в области като събиране и рециклиране на отпадъци Екопак, чисто строителство - Сент Гобен Вебер, ефективен транспорт и колите на бъдещето - БМВ, ефективни мобилни мрежи - Теленор, чиста вода - Веолия, концесионер на Софийска вода, високи еко стандарти в производството на бира Хайнекен - собственик на Ариана и Загорка и на вода, сокове и газирани напитки - Кока-Кола Хеленик.

Всички тези компании демонстрират как зеленото поведение е и добър бизнес. Голямото предизвикателство е бизнеса да успее да стигне до клиентите си и със зелените си постижения. В конкуренцията на всеки пазар фирмите имат нужда от всяка една причина, която да ги прави предпочитани пред конкуренцията.

У нас има консенсус за опазването на околната среда. Тепърва предстои голямата част от компаниите да усвоят устойчивостта като част от начина по който работят.