Внос-износ на енергийната борса - купуваме скъпо евтината енергия, която сме изнесли

Цените на енергийната борса ще повлияят на цените на стоките и услугите, ще доведат до инфлация, задържане на заплатите и до обедняване на населението. Позицията беше изразена от президента на КНСБ Пламен Димитров и от председателя на АИКБ Васил Велев по време на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество, на което се обсъждат теми от енергетиката по искане на КНСБ, предаде БТА. Ситуацията е ненормална - в момента имаме внос на енергия, а не износ, защото евтината енергия, която сме изнесли, сега я купуваме скъпо обратно, алармираха работодателите.
Димитров и Велев призоваха за спешни мерки срещу негативното влияние от случващото се на свободния пазар на енергия. Те прогнозираха, че там, където цените на борсата не могат да бъдат прехвърлени върху стоките, ще има ограничаване на производството. 
Парите, които трябва да платим за увеличение на заплатите, ще ги платим като увеличена цена за електропотреблението и несъмнено такова увеличение няма как да не се пръхвърли на домакинствата, предупреди Васил Велев. Според него решенията са свързани с увеличаване на предлагането, засилване на контрола на КЕВР за спекулации на борсата, важно е и как се управлява държавната енергетика. 72 процента формират на свободния пазар трите дъщерни дружества на БЕХ, което е господстващо положение, а от поведението на БЕХ зависи ситуацията. 
 Дошло е времето за радикални стъпки, както на национално, така и на европейско ниво за защита на българската енергетика, отбеляза на свой ред Пламен Димитров. По думите му мерките в защита на енергетиката са мерки за защита на националната ни сигурност. 
 Енергийната несигурност влияе негативно върху икономиката - предприятия затварят, има отказ от увеличение на заплати заради неяснотата на цените на електроенергията, добави той. Според него малките училища и болници също трябва да имат яснота как през годините се движи /цената на - бел.ред./ тока за техните нужди. 
Димитров смята, че един от най-важните въпроси е заемането на позиция на България по т.нар. механизъм за статут на въглероден неутралитет. Той призова за засилване на експертизата и активността на КЕВР при наблюдение и оценка на предизвикателствата на пазара и своевременна интервенция. КНСБ настоява за регламентиране на възможностите на регулатора за интервенция в кризисни ситуации. КНСБ иска още регулаторният преглед от страна на КЕВР на цените в сектор "Енергетика", извършван на тримесечна база, да обхване и добавката "Задължение към обществото", чрез което, според синдикалната организация, може да осигури регулация на крайните ценови равнища.
 Към настоящия момент сме свидетели на опити за спекулации на пазара на електроенергия и регулаторът трябва да каже кой движи това, заяви Пламен Димитров. Той прогнозира, че подобни спекулации ще доведат до промени в регулирания пазар от 1 юли, дори и преди това, както и до спекулативни ръстове на стоки и услуги. Това много търговци ще обяснят с повишени цени на електроенергията, независимо че понякога няма да имат нищо общо с тях, допълни Димитров. 
Ситуацията е ненормална - към края на декември миналата година констатирахме, че имаме с 51 процента по-висока средна цена на пазара ден напред, отколкото година по-рано, каза председателят на АИКБ Васил Велев. По думите му тези 51 процента, или 45 лева за мегават час, не могат да бъдат обяснени с ръста на цените на квотите, който е много по-малък и засяга по-малък сектор от целия пазар. Според Велев част от причините са недоброто управление на държавната енергетика и най-вече на НЕК. Иначе как можем да си обясним, че за същия период миналата година ТЕЦ 1 и ТЕЦ 3 са произвели и продали с 660 хиляди мегават часа по-малко, отколкото година по-рано, допълни Велев.