ЕК официално ни предложи финансова подкрепа за присъединяване към Еврозоната
Европейската комисия официално предложи помощ на България и другите страни от ЕС, които желаят да се присъединят към Еврозоната.
Еврокомисарят по бюджета Гюнтер Йотингер изрази готовност ЕК да подкрепи България в тази посока технически, финансово и със съвети.
Йотингер отбеляза, че за тази цел ЕС разполага със запас от 140 милиарда евро, които ще бъдат предоставени при необходимост на разположение на държавите, желаещи да въведат общата валута. Той поясни, че посочената сума ще бъде на разположение в следващите пет, седем или повече години.
Еврокомисарят уточни, че официалното предложение по този въпрос ще бъде направено от ЕК догодина. Той коментира темата на пресконференция за представянето на нови предложения за икономическо управление.
Общата цел на т.нар. пътна карта за действие за задълбочаване на европейския Икономически и паричен съюз е да се подобрят единството, ефективността и демократичната отчетност на европейския Икономически и паричен съюз до 2025 година.
Задълбочаването на Икономическия и паричен съюз (ИПС) е средство за постигането на определена цел - повече работни места, икономически растеж, инвестиции, социална справедливост и макроикономическа стабилност, се посочва в съобщението на ЕК.
Единната валута предоставя защита и възможности за европейците, а силната и устойчива Еврозона е от съществено значение за държавите, които членуват в паричния съюз и в ЕС, коментира Йотингер.
През последните години бяха осъществени важни институционални реформи за укрепване на ИПС в Европа, но структурата му все още е незавършена. Днешната пътна карта отразява оставащите предизвикателства и очертава пътя напред, отбеляза той.
Икономическата и финансовата криза, която засегна сериозно Европа, не започна в еврозоната, но разкри нейни институционални слабости. Почти 10 години по-късно, благодарение на решителните усилия на всички равнища, в Европа се наблюдава стабилно възстановяване с икономически растеж във всички държави от ЕС. Безработицата е на най-ниското си равнище от 2008 година. Доверието в икономиката е на най-високото си ниво от 2000 г. Подкрепата сред европейците за единната валута е също на най-високото си ниво от нейното въвеждане.
Това дава възможност за задълбочаване на европейския ИПС. Следващите 18 месеца следва да се използват, за да се предприемат необходимите стъпки. В тази връзка
ЕК предлага четири основни инициативи:
Предложение за създаване на Европейски паричен фонд (ЕВФ), основан на правната уредба на ЕС и изграден върху добре установената структура на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС). През последните години ЕМС изигра решаваща роля за поддържане на стабилността на еврозоната с оказването на помощ на държавите в ЕС да възстановят или запазят достъпа си до пазарите на държавни облигации. ЕВФ ще се основава на архитектурата на ЕМС, като неговите настоящи финансови и институционални структури ще бъдат запазени, включително когато става въпрос за ролята на националните парламенти.
Така той ще продължи да подпомага държавите от еврозоната в затруднено финансово положение. ЕВФ ще осигури общ предпазен механизъм за Единния фонд за преструктуриране и ще действа като кредитор от последна инстанция за улесняване на организираното преструктуриране на неплатежоспособните банки.
Предвидени са също по-бързо вземане на решения при спешни случаи и по-пряко участие в управлението на програмите за финансова помощ. ЕВФ може да разработи нови финансови инструменти, например в подкрепа на възможности за стабилизация.
Предложение за включване на съдържанието на Договора за стабилност, съгласуване и управление в правната рамка на ЕС, като се вземе предвид необходимата гъвкавост, заложена в Пакта за стабилност и растеж, и отчитана от ЕК от януари 2015 година. През 2012 г. подписалите предложението 25 държави от ЕС поеха правно задължение да включат съдържанието на договора в общностното законодателство в срок от пет години след влизането му в сила, т.е. 1 януари 2018 година. Европейският парламент също призова за това. Предложението включва в общностното законодателство основните елементи от договора, за да се подкрепят стабилните фискални рамки на национално равнище. То е в пълно съответствие с действащите правила, определени в първичното и вторичното законодателство.
Съобщение за нови бюджетни лостове за устойчива еврозона в нормативната уредба на ЕС: Очертани са четири специфични функции:
a) подкрепа на държавите за структурни реформи чрез средство за осъществяване на реформи и техническа помощ при поискване;
б) специален механизъм за сближаване на държавите по пътя им към въвеждане на еврото;
в) предпазен механизъм за банковия съюз чрез ЕВФ/ЕМС, който ще бъде договорен до средата на 2018 г. и приведен в действие до 2019-а;
г) функция за стабилизация за запазване на равнищата на инвестициите в случай на големи асиметрични сътресения.
Комисията ще представи необходимите инициативи през май догодина в контекста на предложенията за бюджета на ЕС след 2020 г. За периода 2018Ч2020 г. ЕК предлага да се укрепи Програмата за подкрепа на структурните реформи чрез удвояване на средствата за дейности за техническа подкрепа (до 300 милиона евро до 2020 г.). Комисията предлага новият инструмент за реформи да бъде изпитан в първоначална фаза. ЕК предлага целенасочени промени на Регламента за общоприложимите разпоредби, с който се уредят европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), за да се разширят възможностите за използване на част от техния запас за изпълнение в подкрепа на договорени реформи.
Изброяват се възможните функции на европейски министър на икономиката и финансите, който би заемал поста на заместник-председател на ЕК и председател на Еврогрупата, както е възможно съгласно действащите договори на ЕС. Като обединява съществуващите отговорности и експертни познания, тази нова длъжност ще повиши съгласуваността, ефикасността, прозрачността и демократичната отчетност на създаването на икономическите политики в ЕС и в еврозоната, при пълно зачитане на националните правомощия. Постигането на общо разбиране за ролята на министъра до средата на 2019 г. ще позволи създаването на поста при съставянето на следващата ЕК. Еврогрупата би могла след това да реши да избере министъра за свой председател за два последователни мандата.
Ново проучване на Евробарометър за еврозоната, представено днес, показва, че 64 процента от отговорилите възприемат еврото като нещо добро за тяхната държава.
ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.