Има ли шанс за инвестиционната сделка между ЕС и Китай

Инвестиционния пакт между ЕС и Китай може да просъществува, но двете страни вероятно ще искат да изчакат най-рано до 2023 г., за да ратифицират сделката. Това заяви пред Си Ен Би Си анализаторът от Eurasia Group Нийл Томас.

През декември ЕС и Китай се договориха за инвестиционно споразумение след 7 години на преговори. Напрежението между двете страни, което ескалира след налагането на взаимни санкции, обаче накара Европейския парламент да замрази сделката, докато Пекин не отмени санкциите срещу европейски политици.

Според Томас обаче в дългосрочен план има голяма вероятност, въпреки тази спънка, ЕС и Китай да ратифицират сделката, известна още като „Всеобхватно споразумение за инвестиции“.

„Това се дължи на факта, че сделката носи по-големи ползи на Европа. Тя ще остане жива, тъй като се радва на популярност одобрение и популярност както сред длъжностните лица в ЕС, така и сред повечето страни членки на блока“, коментира той.

Западните страни отдавна изразяват недоволство относно индустриалните практики на Пекин, които пречат на чуждестранните компании да се конкурират на равни начала с месните фирми на китайския пазар. Те също така се оплакват от субсидирането на държавните предприятия и принудителния трансфер на технологии, които се изисква от чуждестранните фирми, опериращи на китайския пазар.

Томас обяснява, че ползите за ЕС от сделката включват подобрен достъп до китайския пазар за европейските фирми както и по-добри правила за субсидиите и технологичния трансфер.

Според анализатора парламентарните избори в Германия през септември и президентските във Франция през лятото на 2020 г. може да се отразят на нагласите по отношение на сделката.

Освен икономическите ползи от инвестиционния пакт, Китай може да загуби и геополитически позиции, ако сделката в крайна сметка не бъде ратифицирана, смята Томас.

По думите му по-агресивната политика на Китай на световната сцена е „създала възможност за по-тясно сътрудничество между ЕС и САЩ и е повлияла на политическа воля в Брюксел за сближаване с Вашингтон“.