Историческа, дълбока и неравномерна рецесия - ЕК даде дефиниция на удара от пандемията

Историческа, дълбока и неравномерна рецесия - ЕК даде дефиниция на удара от пандемията

Голямо сътресение за световната и за европейската икономика, което води до много тежки социално-икономически последици - така Европейската комисия предефинира очакванията си в пролетните си икономически прогнози. Въпреки бързите и всеобхватни мерки на политиката на европейско и на национално равнище, тази година в икономиката на ЕС ще се наблюдава дълбока рецесия от историческа величина, която ще се развива неравномерно, става ясно още от съобщението на Комисията.

За България докладът предвижда срив на икономика  със 7,2 на сто тази година и възстановяване от  на сто догодина.

За целия ЕС се очаква свиване на икономиката със 7,5 на сто тази година и растеж от 6,1 на сто през 2021 година, а за Еврозоната - спад от 7,75 на сто през 2020-а, последван от растеж от 6,25 на сто догодина. 

Прогнозите на ЕС за световната икономика са за свиване с 3 на сто през тази година, което надхвърля щетите от световната финансова криза през 2008-2009 година, посочи еврокомисарят по икономиката Паоло Джентилони при представянето на пролетните икономически прогнози на Европейската комисия, предаде ТАСС. Възстановяването ще започне едва догодина, каза Джентилони.

Прогнозата за България
Силата на българската икономика и положителният външен и фискален баланс преди Ковид-19 би трябвало да помогнат на страната да се възстанови от голямото икономическо сътресение, предизвикано от пандемията, посочва ЕК.  През февруари, преди удара на пандемията от коронавирус, Комисията залагаше на растеж на българската икономика от 2,9 процента през 2020 година. За 2019 година страната ни отчете повишение на брутния вътрешен продукт от 3,4 на сто.
Очква се икономическата активност у нас да се възстанови през втората половина на 2020 година с постепенното премахване на ограничителните мерки. Новата прогноза предвижда вътрешното търсене да укрепне още през третото тримесечие и да продължи да расте през четвъртото тримесечие.
Европейската комисия отбелязва, че безработицата се увеличава, въпреки че правителствената подкрепа смекчава удара върху пазара на труда. За тази година очакванията са безработицата да достигне 7 на сто, а през 2021 да се понижи до 5,8 на сто. За сравнение, равнището на безработицата у нас за 2019 по окончателни данни бе 4,2 на сто. Равнището на безработица се е увеличило значително след въвеждането на мерките срещу разпространението на коронавируса, като тенденцията частично е била подкрепена от завръщащи се от чужбина работници.
Според ЕК най-много работни места у нас ще бъдат загубени в сектора на услугите, където нарушаването на дейността се очаква да продължи най-дълго.
Номиналният растеж на заплатите след години на съществено увеличаване се очаква да отслабне до 3,5 на сто през 2020 година и 2,25 на сто през 2021 година.
ЕК прогнозира още, че потребителската инфлация ще се понижи от 2,5 на сто през 2019 година до 1,1 на сто през 2020 година и ще остане на това равнище и догодина. До голяма степен обяснението за тенденцията е сривът на петролните цени. България посреща пандемията от Ковид-19 със силна фискална позиция, коментира институцията, като припомня, че бюджетният излишък миналата година е достигнал 2,1 на сто.
Заради трудната макроикономическа ситуация, при която ще се увеличат разходите за безработица и социални помощи и ще намалеят приходите от данъци, България ще отчете бюджетен дефицит от 2,8 на сто тази година и 1,8 на сто догодина, според ЕК.

Икономиката на ЕС

Предвижда се икономиката на ЕС да се свие със 7,5 на сто през 2020 г. и да отбележи растеж от около 6 на сто догодина, а новите разчети за Еврозоната сочат срив с рекордните 7,75 на сто през 2020 г. и ще отбележи растеж от 6,25 на сто догодина. В сравнение с есенната икономическа прогноза от 2019 година, прогнозите за растеж на ЕС и Еврозоната са с около 9 на сто по-ниски.
Сътресението за европейската икономика на този етап е симетрично поради факта, че разпространението на болестта засегна всички държави в ЕС.  Очаква се обаче икономическата криза да продължи да се развива асиметрично, а степента на възстановяване догодина на отделните държави да се различава значително, посочва ЕК и илюстрира предвижданията си с пример за спад в производството тази година от -4.25 на сто в Полша до -9.75 на сто в Гърция. Икономическото възстановяване на всяка държава в ЕС ще зависи не само от развитието на епидемията в съответната държава, но и от структурата на нейната икономика и от способността й да реагира с водещи до стабилизиране политики, допълва Брюксел. А заради взаимозависимостта на икономиките между отделните държави в ЕС, динамиката на възстановяването във всяка държава от Общността ще се отрази и на степента на възстановяване на останалите държави.
Пандемията засегна сериозно разходите на потребителите, промишленото производство, инвестициите, търговията, капиталовите потоци и веригите на доставки. Планираното постепенно облекчаване на противоепидемичните мерки би трябвало да подготви основата за възстановяването, но не се очаква икономиката на ЕС да възстанови напълно загубите от тази година до края на 2021 г. Инвестициите ще останат по-ниски, а пазарът на труда няма да се възстанови напълно.
Трайната ефективност на мерките на политиката в отговор на кризата на европейско и на национално равнище ще бъде от решаващо значение за ограничаването на икономическите щети и за улесняването на бързото и трайно възстановяване, за да може развитието на икономиките да бъде насочено към устойчив и приобщаващ растеж, обобщава ЕК.
Въпреки предприетите и предстоящи мерки безработицата ще расте. Независимо, че схемите за работа на непълно работно време, субсидиите за заплати и подкрепата за дружествата би трябвало да помогнат да се ограничи загубата на работни места, пандемията ще окаже сериозно въздействие върху пазара на труда, става ясно още от доклада. Според прогнозите равнището на безработица в Еврозоната ще се увеличи от 7,5 на сто през 2019 г. на 9,5 на сто през 2020 година, преди да намалее отново до 8,5 на сто догодина. В ЕС се очаква равнището на безработица да се увеличи от 6,7 на сто през 2019 г. до 9 на сто през 2020 година, след което да спадне до около 8 на сто догодина.
В някои държави от ЕС безработицата ще нарасне по-съществено. Особено уязвими са държавите с висок дял на работниците на краткосрочни договори и страните, в които голяма част от работната сила зависи от туризма. Младите хора, които навлизат на пазара на труда, също ще се сблъскат с трудности при намирането на своето първо работно място, предупреждава Брюксел.
Очертава се и значителен спад на потребителските цени тази година заради намаляване на търсенето и сривовете на цените на петрола. Настоящата прогноза за измерената чрез уеднаквения показател на потребителските цени инфлация в Еврозоната е за 0,2 на сто през 2020 г. и 1,1 на сто догодина. Предвижда се инфлацията в ЕС да бъде 0,6 на сто през 2020 г. и 1,3 на сто догодина.

Аварийните фискални мерки, задействани от правителствата за ограничаване на икономическите последици от пандемията без съмнение ще доведат до увеличаване на разходите. В резултат се прогнозира рязко покачване на съвкупния бюджетен дефицит на Еврозоната и на ЕС от едва 0,6 на сто от БВП през 2019 г. до около 8,5 на сто през 2020 година, преди да спадне отново до около 3,5 на сто догодина. Така, след наблюдаваното от 2014 г. понижение се очаква покачване на съотношението на държавния дълг към БВП. Според прогнозите в Еврозоната това съотношение ще се увеличи от 86 на сто през 2019 г. на 102,75 на сто през 2020 година, след което ще спадне до 98,75 на сто догодина. В ЕС се очаква съотношението да се увеличи от 79,4 на сто през 2019 г. до около 95 на сто през текущата година, след което да спадне до 92 на сто през следващата година.

Несигурно и непредвидимо

ЕК специално обръща внимание, че в обявените днес пролетни прогнози има голяма доза условност, произтичаща от несигурност, по-висока от обичайната. Прогнозите се основават на допускания за развитието на пандемията и свързаните с нея мерки за противодействие, както и на предположенията, че ограничителните мерки ще бъдат постепенно отменяни от месец май нататък.
Ако пандемията е по-тежка и по-продължителна от настоящите очаквания, това би могло да доведе до значително по-голям спад на БВП в сравнение с предвиденото в основата на тази прогноза, подчертава Брюксел. При липсата на стабилна и навременна обща стратегия на ЕС за възстановяване, има опасност кризата да доведе до сериозни нарушения на единния пазар и до дълбоки икономически, финансови и социални различия между държавите от Еврозоната и останалите страни, признава ЕК. Комисията съзира и опасност пандемията да доведе до по-драстични и постоянни промени в отношението към световните вериги за създаване на стойност и към международното сътрудничество, "което ще се отрази отрицателно на силно отворената и взаимосвързана европейска икономика". Пандемията може да нанесе и трайни вреди чрез фалити и дълготрайни щети на пазара на труда.
Техническите уточнения гласят само, че настоящите прогнози се основава на допускания за обменните курсове, лихвените проценти и цените на стоките към 23 април. По отношение на всички други входящи данни, включително допускания за държавните политики, в прогнозите са взети под внимание информациите до 22 април включително.

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ