Всичко на масата

Изключителните времена изискват изключителни мерки: Такъв е подходът, с който Брюксел се опитва да постигне съгласие между страните членки на ЕС относно безпрецедентен пакет за финансиране на възстановяването от коронавируса. Но позициите на националните лидери в дебата по предложенията, които те предстои да обсъдят за първи път, са крайно раздалечени, пише БТА. Преговорите за бюджета на ЕС по принцип са сред най-тежките въпроси за 27-те столици в блока. Пандемията от коронавируса вдига залозите още повече, като се има предвид огромното количество пари за разпределяне на масата и спорните нови начини за споделяне на отговорността за финансирането. Лидерите на ЕС ще имат на видеосреща на върха днес първия си опит за преодоляване на дълбоките различия. Никой не очаква пробив веднага и затова вече е насрочен втори кръг за юли.

Какво е сложено на масата?

Европейската комисия иска да събере 750 млрд. евро като инструмент за възстановяването, които да бъдат изплатени на страните членки под формата на безвъзмездни грантове (500 млрд.) и на заеми (250 млрд.), с цел да бъдат подпомогнати тежко засегнатите региони и сектори от икономиката. Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен иска също да "преформатира" следващия дългосрочен бюджетен план на ЕС, който предвижда 1,1 трилиона евро разходи в периода 2021-27 г. Освен договорения вече през април пакет от кредити за 540 млрд. евро, това ще доведе разходите на ЕС в отговор на глобалната здравна криза до общата сума от 2,4 трилиона евро.

За какво ще отидат тези пари?

От 750-те милиарда евро, 655 млрд. ще бъдат разпределени между страните членки на ЕС според това колко тежко са пострадали те от вируса. Критериите, въз основа на което ще става това, все още са предмет на обсъждане, като комисията поставя ударение на безработицата като главен фактор. Взето по страни, Италия трябва да получи най-голям дял - почти 173 млрд. евро в грантове и заеми. Втора е Испания, която трябва да получи над 140 млрд. евро.

Откъде ще дойдат тези пари?

За първи път в досегашната си история, комисията ще набере огромни средства на капиталовите пазари, подкрепени с непреки гаранции от страните членки, и съвместно изплащани - най-малко до 2058 г. - от бюджета на ЕС. Тази спорна крачка ще изисква единодушно одобрение от ЕС. Парите ще бъдат постепенно изплащани от общ пул на ЕС, започвайки от 2028 г., като издръжките на заемите също ще бъдат споделяни от всички, независимо от това коя страна колко се е облагодетелствала от фонда. Вноските на 27-те страни членки в бюджета на ЕС са според брутния им национален доход.

Кои са главните спорни точки?

Столиците са на различни позиции най-вече по това дали парите да бъдат раздавани като грантове или като заеми, и по условията, обвързващи финансирането. Т.нар. "пестелива" четворка - Австрия, Дания, Швеция и Нидерландия - е против раздаването на големи грантове без условия за извършване на реформи. Те също са притеснени, че ще трябва да носят отговорност за дългове на други страни членки. Но страни като силно задлъжнялата Италия излизат с аргумента, че заемите ще ги обременят с нови задължения, като се страхуват и от програми за строги икономии, наложени им от ЕС. Други спорни моменти са свързани с критериите за разпределяне на средствата от фонда, вечният въпрос за отстъпките от националните вноски и средствата за връщане на парите, заети от капиталовите пазари. Страните членки водят пазарлъци относно индивидуалните им вноски и по това какво ще получат.

Изправен ли е ЕС пред смяна на парадигмата за споделен дълг?

И да, и не. Понастоящем ЕС няма право на бюджетен преразход, но националните правителства могат да си го позволят. Влизането в дълг ще изисква промени в основополагащите договори за ЕС, което ще отнеме много време, както и преодоляване на стари табута от страна на по-богатите северни страни, които се страхуват да поемат отговорност за чужди разходи. Ключовият момент в това предложение, обаче, е че дългът се поема от Еврокомисията. Отговорността на индивидуалните страни членки е ограничена до техния дял от общия бюджет. Въпреки това, предложението ще създаде прецедент за подхода на ЕС към фискално стимулиране в бъдеще, при който столиците на страните членки ще обединяват финансовите си възможности по начин, който бе невъзможен по време на икономическата криза от предишното десетилетие.