Домът като обществен проблем: защо жилищата стават недостъпни?

Достъпът до жилище все по-често се превръща в социален и икономически проблем, особено за младите хора в началото на професионалния им път. Именно тази тема беше във фокуса на дискусията „Домът като обществен проблем – защо жилищата стават недостъпни?“ по време на 5-ата годишна конференция за строителство и инвестиции, организирана от списание „Мениджър“.

Според Минчо Бенов, национален директор на „Хабитат България“, достъпността на жилищата може да се измерва по различни показатели, но всички те показват тревожни тенденции за значителна част от българските домакинства.

Един от най-разпространените методи е съотношението между доходите на домакинството и цената на жилището. За достъпно жилище се приема такова, което може да бъде закупено с доходите на едно семейство за около три години. Друг широко използван критерий е делът на жилищните разходи от семейния бюджет.

„Когато до 30% от разходите на домакинството отиват за ипотека, застраховки и съпътстващи разходи, говорим за достъпност. Когато този дял надхвърли 40–45%, вече говорим за жилищна недостъпност“, обясни Бенов.

По думите му жилищата са достъпни за едни групи от населението и практически недостъпни за други, като най-сериозно засегнати са младите хора и младите семейства. Те рядко започват професионалния си път с доходи около или над средните за страната и често не могат да си позволят нито покупка на жилище, нито самостоятелен наем.

Тази тенденция се вижда ясно и в европейската статистика. България е сред държавите с най-висок дял млади хора между 18 и 34 години, които продължават да живеят с родителите си, като страната е на второ място в Европейския съюз след Словакия по този показател.

Друг сериозен проблем е пренаселеността на жилищата. Според данните на Евростат България отново е сред държавите с най-високи нива на пренаселеност, като в градските райони близо половината от жилищата попадат в тази категория.

„В градовете делът на пренаселените жилища достига 48%. Това означава, че почти всяко второ жилище се счита за пренаселено според европейските критерии“, посочи Бенов.

Той уточни, че методологията на Евростат отчита редица фактори, включително необходимостта децата и възрастните членове на домакинството да разполагат със самостоятелни помещения според възрастта и семейното си положение.

Според Бенов част от проблема произтича и от историческото развитие на жилищния фонд в България. Страната традиционно има един от най-високите дялове на собствено жилище в Европа, но това често означава, че няколко поколения продължават да живеят под един покрив.

„Често виждаме семейства, в които родители, деца и други близки роднини живеят заедно в малки жилища. Собствеността върху жилището невинаги означава достатъчно жизнено пространство“, коментира той.

По думите му жилищната политика остава една от най-пренебрегваните публични политики в България, въпреки пряката ѝ връзка с демографските процеси и качеството на живот.

„Жилищните и демографските политики са сирачетата на българската политика. На практика в България не се провежда цялостна жилищна политика“, заяви Бенов.

Той посочи, че в редица европейски държави съществуват механизми за подпомагане на младите семейства при покупката на първо жилище – чрез намалено самоучастие, преференциални кредити или целеви програми за достъп до собствен дом.

Според него подобни инструменти биха могли да бъдат приложени и в България, но само при ясно дефинирани критерии и насочване към домакинства, които реално имат нужда от подкрепа.

Бенов обърна внимание и на друга голяма група, която често остава извън обществения дебат – работещите хора с ниски доходи. Те не попадат сред най-бедните, но същевременно не могат да си позволят жилище на свободния пазар без подкрепа.

В момента единствената форма на социално достъпно жилищно настаняване в България са общинските жилища. По думите му обаче техният брой е ограничен, а голяма част от общините не разполагат с достатъчно ресурси и стимули да поддържат и развиват този фонд.

„Общините предоставят тази услуга от името на държавата, но не получават достатъчна подкрепа, за да го правят ефективно“, посочи той.

Един от най-парадоксалните аспекти на жилищния пазар у нас според Бенов е съществуването на голям брой необитаеми жилища на фона на сериозните жилищни затруднения за много домакинства.

По данни от преброяването през 2021 г. около една четвърт от жилищата в София са необитаеми, а в национален мащаб делът достига близо 40%. Същевременно строителството продължава да се развива с високи темпове, като голяма част от новите жилища се купуват с инвестиционна цел.

„Имаме ситуация, в която едновременно всяко второ жилище е пренаселено, а всяко трето стои празно. Все повече жилища се възприемат като финансов инструмент, а не като място за живеене“, каза Бенов.

Според него една от възможните мерки е въвеждането на по-високо данъчно облагане за необитаеми жилища, особено когато става въпрос за притежание на повече от един или два имота.

Целта на подобна политика не е ограничаване на собствеността, а стимулиране на собствениците да върнат тези жилища на пазара чрез отдаване под наем или продажба.

„Трябва да търсим механизми, които да върнат необитаемите жилища в активен оборот. Не е нормално да има толкова голям брой празни жилища, докато хиляди домакинства изпитват сериозни затруднения да намерят достъпен дом“, заключи Бенов.

***

ГЕНЕРАЛЕН ПАРТНЬОР: Артекс.

С ПОДКРЕПАТА НА: Home2U; PCS; Opel; Photomate.

ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ПАРТНЬОРИ: Камара на строителите в България; Българска стопанска камара; Френско-българска търговска и индустриална камара; Confindustria Bulgaria; Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия.

МЕДИЙНИ ПАРТНЬОРИ: Българска национална телевизия; Dir.bg; Stroitel.bg.