През май се очаква Планът ни за възстановяване да бъде одобрен от Съвета на ЕС

След като Европейската комисия даде своята положителна оценка за Плана за възстановяване и устойчивост, следващата стъпка е той да бъде финално одобрен и от Съвета на Европейския съюз. Този процес отнема около месец и целта е в началото на май Съветът също да одобри плана, след което да започне изпълнението му. Това съобщи на брифинг ръководителят на Представителството на ЕК в България Цветан Кюланов. 

Следващата стъпка между Комисията и българските власти е да се разберем как точно ще се оценява прогресът, посочи Кюланов и добави, че този документ е на много техническо ниво. 

"Очаква се в края на второто или началото на третото тримесечие на тази година да дойде първото искане от България към ЕК за плащане по плана", посочи ръководителят на Представителството на ЕК у нас. 

Кюланов обясни, че ЕК ще има два месеца да се увери, че всички неща, които са заложени, са реално изпълнени. Той обясни, че всяка държава има право на по две искания за плащания на година. "Държавата изпълнява инвестиции и реформи и след това получава за тях плащане, което е договорено предварително", каза той и добави, че очаква за България да има едно плащане през тази година, което да е в рамките на 20% от целия план. 

"Няма никаква връзка между Плана за възстановяване и други процеси на преговори или на оценка, които текат в Европейската комисия и Европейския съвет, особено това, с което често се спекулира -  ситуацията със Северна Македония и преговорния процес там. Между двата процеса няма нищо общо и те по никакъв начин не са свързани, нито формално, нито неформално", коментира още Цветан Кюланов.  

Припомняме, чена 7 април Европейската комисия даде зелена светлина на Плана на България за възстановяване и устойчивост на обща стойност 13 520 565 000 лева, от които националното съфинансиране е в размер на 2 123 705 000 лева, като средствата ще бъдат получени срещу реформи. 

В Плана има 4 основни стълба – "Иновативна България", "Зелена България", "Свързана България" и "Справедлива България", като най-голямо финансиране ще получи "Зелена България" - 5,7 млрд. лв. На второ място се нарежда "Иновативна България" - 3,4 млрд. лв., следвана от "Свързана България" - 2,5 млрд. лв.  и "Справедлива България" - 2 млрд. лв.  

Планът за възстановяване и устойчивост предвижда четири приоритета: интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж; социална и териториална кохезия; здравна, икономическа и институционална устойчивост; политики за следващото поколение, децата и младежите. 

В последния вариант на НПВУ има Схема в подкрепа на изграждането на минимум 1,4 гигавата (GW) ВЕИ и поне 350 мегавата (MW) батерии, както и на търсенето на геотермална енергия. Те ще се правят на пазарен принцип и ще се контролират от Европейската банка за възстановяване и развитие.

В него има предложение за съдебна реформа, с което става възможен контролът над главния прокурор. Той ще може да бъде разследван от съдия, който след изпълнението на тази си задача отново ще се връща на мястото си в съда.

Основните цели в последния вариант на Плана за възстановяване са 21,7 на сто кумулативен растеж на БВП за периода 2021-2025 г., като БВП на глава от населението през 2025 г. да достигне 62 на сто от средния за ЕС. Очаква се също коефициентът на безработица през 2025 г. да спадне до 3,5 на сто.

Зеленият преход заема водещо място в българския План за възстановяване и устойчивост, като усилията са насочени в три основни направления: създаване на условия за ускорено внедряване на възобновяеми енергийни източници и водород; засилени действия за повишаване на енергийната ефективност на икономиката; устойчива мобилност.

По отношение на цифровия преход, усилията са насочени в четири основни направления: разгръщане на широколентова инфраструктура; повишаване на цифровите умения на населението; ускоряване внедряването на цифрови технологии в предприятията и разгръщане на електронното управление и електронни услуги.

В плана са включени и предложения за развитие на мобилността и на жп транспорта. Има предложение за доставка на мотриси за обслужване на районите около големите градове - тип "Ес Бан", и за доставка на електрически влакове, подобни на "Интерсити влакове", които могат да развиват скорост до 200 км/час. Ще бъдат купени и 18 електрически локомотива за маневрени дейности в депата.

България е една от последните страни в ЕС, която ще има одобрен план, подготвен като борба с последствията от ковид пандемията и ще започне да получава пари за изпълнение на различни проекти. Освен България, още три членки на ЕС не са получили зелена светлина за плановете си - Швеция, Полша и Унгария.