Само България не подкрепи новия закон на ЕС за климата
В понеделник страните от Европейския съюз одобриха окончателно закон, който да превърне на блока за емисиите на парникови газове правно обвързващи, предаде Ройтерс. Решението идва в момент, в който се подготвя нов пакет от политики за борба с климатичните промени.
Министри от 27-те държави членки одобриха сделката в понеделник, с изключение на България, която се въздържа.
„Окончателният компромис не отразява националната ни позиция в достатъчно добре“, е заявил говорител на българското правителство.
Сделката, която бе договорена от Европейския парламент и страните членки на ЕС през април задава като цели намаляване на нетните емисии на ЕС с 55% до 2030 г. спрямо нивата от 1990 г. и постигане на климатична неутралност до 2050 г. Целите за емисиите важат за ЕС като цяло и не представляват задължително изискване за отделните страни.
През декември лидерите от всички страни от ЕС подкрепиха целта за намаляване на емисиите до 2030 г., с помощта на която трябва да се избегнат най-лошите последици от климатичните промени. Законът има за цел да позиционира климата в центъра на всички политики на ЕС, гарантирайки, че бъдещите регулации подкрепят целите за намаляване на емисиите.
За постигането на тези цели ще бъдат нужни редица помени в политиката, тъй като повечето европейски закони се базират на предходната цел за намаляване на емисиите с 40% до 2030 г. Европейската комисия ще започне да излага новите цели и инструменти на 14 юли, когато ще представи дузина политики за преструктуриране на промишлеността, енергетиката, транспорта и жилищното строителство, които да спомогнат за намаляването на въглеродните емисии. Предложенията ще включват реформи на въглеродния пазар на ЕС, по-строги стандарти за емисии при новите автомобили и по-амбициозни цели за възобновяема енергия.
Законът предвижда Брюксел да създаде независим експертен орган, който да дава консултации за климатичните политики, както и бюджетен механизъм за изчисляване на общите емисии, които ЕС може да произведе в периода между 2030 и 2050 г., в съответствие с неговите климатични цели.
Европейският парламент одобри закона миналата седмица. Тази седмица ЕП и страните членки ще подпишат текста, което е последната официална стъпка, педи той да се превърне в закон.
ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА
|
|
Дигитален проект възстановява разпръснатите ръкописи на Леонардо да Винчи
Любопитно |Турция и Австралия искат 35% от световната енергия да бъде електрифицирана до 2035 г.
Свят |BofA предупреждава за „червени флагове" по отношение на американските акции
Финанси |Великобритания инвестира 1,1 млрд. паунда в национален суперкомпютър с изкуствен интелект
Свят |Бившият президент на УЕФА Мишел Платини заведе дело срещу ФИФА и президента ѝ Джани Инфантино
Спорт |Пет мъртви бебета открити в семейна къща във Франция
Общество |71 хил. лв. оборот за час на БФБ
Финанси |ЦИК наказа Сидеров за нарушения в изборния ден
Политика | Advertorial |COOLinar – нещо се готви...
България |Производствена дефлация в края на 2015 г.
Финанси |Дончев: Джобът на българите няма да олекне заради новия дълг
Финанси | Advertorial |Charlie Hebdo шокира белгийците и получи дуел с карикатури
Общество | Advertorial |20 гениални идеи, които отвеждат рекламата до нови висоти
Фотогалерия |ADVERTORIAL
Алианц Банк България и Групата на ЕИБ осигуряват 340 млн. евро за бизнеса в България
Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и blink обединяват усилия в дарителска кампания за реставрацията на емблематичната сграда на библиотеката
Коментари
Няма въведени кометари.