Колко сериозна е кризата с кадрите в здравеопазването и как може да бъде решена

Кризата с кадрите в здравеопазването е един от основните проблеми, които наболяха през последния месец, особено с оглед на протестите на част от младите лекари, исканията на сестринското съсловие за заплати и с оглед на това каква е статистическата картина у нас. Това заяви Аркади Шарков, макроикономист и експерт по икономика на здравеопазването, който модерира панела „Битката за кадри“ от 12-ият национален Фарма форум, организиран от списание „Мениджър“.

„Обичайно златният стандарт е две медицински сестри спрямо един лекар. В България е 0,9 медицинска сестра спрямо 1 лекар. Казусът става все по-сериозен, тъй като натовареността и графиката на работещите в системата става по-голяма. Лекарите започват да изпълняват частично и функциите на медицинските сестри, тъй като няма кой да покрие този норматив“, посочи той.

Аркади Шарков / Снимка: Христо Христов

На този фон Шарков постави въпроса: „Какво възпрепятства това България да започне да възстановява числения си капацитет по отношение на специалистите по здравни грижи?“

Председателят на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов отговори, че е нужно да се вземе точното политическо решение чрез правилното финансиране на нашата система.

„България чисто политически се държи все едно прелива със здравна кадри. От една страна тези професии определено са приоритет, но в същия момент казваме, че са защитени. Да бъдат приоритет означава, че ще се създадат добри условия за тези специалисти, без които не може в обществото, но се получава точно обратното“, коментира той.

Д-р Брънзалов сподели, че преди много години, когато е кандидатствал медицина, на жените, на които не им е достигнало малко да влязат да учат медицина, са отишли да учат за медицински сестри и са станали много добри такива.

„Тогава образованието за медицински сестри бе в доста по-кратки срокове, но системата го изискваше. Освен това професията бе наистина престижна. С годините на рестриктивна от финансова гледна точка политика в системата на здравеопазването всички тези проблеми избояха. Въпреки това решения няма – има някаква козметичност“, коментира той.

„Скептичен съм, че ще има някакъв дългосрочен резултат от това медицинска сестра да стане защитена професия. Много отдавна трябваше да се започне провеждането на съответната политика и наистина труда на всички, които се грижат за системата за здравеопазване, да бъде оценен“, добави д-р Брънзалов.

д-р Николай Брънзалов / снимка: Христо Христов

Той също отбеляза, че ако с магическа пръчка успеем да набавим нужните кадри в системата за здравеопазване, остава въпроса с какво ще им се плаща.

„Медицинската услуга е комплексна. Тя не може да бъде фрагментирана и парцелирана. След като тя е такава в нея трябва да се прибави и добавената стойност наречена оценка на труда – тук идват проблемите“, каза д-р Бръзналов.

„Трябва да се вземе правилното политическо решение за набавянето на нужните средства, за да не стане така, че да измислим нов тип здравеопазване, при който въобще няма даден вид медицински специалист. Дори изкуственият интелект няма да може да ни помогне тогава“, добави той.

Пренасочвайки фокуса върху кадровата криза от ъгъла на дигитализацията, Аркади Шарков постави въпроса дали тя помага и какви решения може да предложи дигитализацията в тази посока.

„Дигитализацията е инструмент – тя не може да поправи системата.  Ако процесите изконно са заложени грешно, колкото пъти и да ги дигитализираме те ще излизат грешно“, заяви Мира Ганова, PhD, директор, Български клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването.

Според нея самата функция и система на здравеопазването по отношение на кадрите в нея трябва тотално да се реформира и промени.

Тя подчерта, че първичната помощ е най-силното звено, което трябва да бъде оборудвано, както със всякакъв тип инструменти, така и с политика и финансиране, за да може да диагностицира много по-добре пациенти и да ги насочва към специализираната помощ, където се решават тежките проблеми.

„Да, дигитализацията може да облекчи документацията и административното бреме върху медицинските специалисти, но това, че те са недофинансирани, остава един проблем, който трябва спешно да се реши“, добави Ганова.

Мира Ганова / Снимка: Христо Христов

Тя също така обърна внимание на закона за телемедицината, който бе приет миналата година.

„Много важно е да разберем, че при този недостиг на кадри се оказва, че не можем да покрием клинично болните пациенти от гледна точка на предоставяне на първична грижа.  Всъщност телемедицината дава тази възможност това да се случи – човек, който е в отдалечено място, да може да бъде проследяван от лекар, който е в по-голям град“, каза Ганова.

Аркади Шарков отбеляза, че средната възраст при общопрактикуващите лекари наближава 60 години, като същата тенденция се наблюдава и при медицинските сестри. На този фон той попита какво правим по отношение на производството на кадри.

„Трябва да забързаме процеса и спешно да се намерят гъвкави решения. Има директива на Европейския съюз от 2005 г., която урежда признаването на професионалната квалификация в рамките на блока. Нейната цел е да улесни свободното движение на кадри. Това вече е факт – от изток на запад. България е един от най-силните донори на европейските здравни системи, без те да се инвестирали в образованието на тези хора“, коментира д-р Брънзалов.

По думите му проблемът с кадрите е в цяла Европа, но ние сме най-изложени въз основа на тази директива, тъй като в западните страни се дават по-добри финансови условия за работа.

„Трябва да се мисли в тази посока. Трябва да се търсят алтернативи. Броят на медицинските сестрите е проблем на цялата система за здравеопазването. Донякъде е проблем и за тях, защото те се натоварват двойно. В много големи лечебни заведения за болнична помощ щатът не е запълнен и на половина, но те не престават да работят, защото отделенията са пълни.  Тази работа трябва да се върши от някой“, коментира той.

„С демографския срив ние няма да имаме по-малко заболели – ще имаме повече. Всякакви алтернативи, които могат да се въведат, са добре дошли, но основата е човешкия ресурс. Колкото и да сме напред с технологиите, някой трябва персонално да поеме отговорността. Отговорността се взема персонал лекаря и съответното лечебно заведение. Това не трябва да се забравя“, добави д-р Брънзалов.

Аркади Шарков посочи, че много важно и кой внася данни в системата и дали този резултат е обективен спрямо информацията, с която се разполага.

„Българите сме майстори по предаването на недостатъчно обективна статистика към европейските институции. В статистиката на Евростат излиза, че България е на  първо или второ място в Европейския съюз по години живот в добро здраве. До 60-тата година всичко отлично и изведнъж след това се стига до рязко заболяване или рязко умиране. В статистиката обаче не влиза това, че не се ходи на профилактични прегледи“, коментира той.

На този фон Шарков подчерта, че при тези дефицити ролята на дигитализацията е в това да насърчи потребителя навреме да отиде при специалист, така че тези медицинските процеси да бъдат решени по-рано и да не се стига до най-високо ниво, където може и да няма специалисти.

„Има едно изследване за това какъв процент от здравето зависи от клинична среда. Само 11% от човешкото здраве е отговорност на здравната сфера, докато 89% се влияе от съвсем други фактори извън клиничната сфера – генетични предпоставки, предпоставки на средата, замърсявания на въздуха, качество на живот, отговорност на самия пациент. Така че възприятието на българина за това, че всичко зависи от лекарите, реално е изключително сгрешена“, отбеляза Мира Ганова.

Тя подчерта, че повишаването на здравната култура е едно от ключовите неща, за да можем да имаме превенция и ранна диагностика.

„То обаче зависи много от матуритета на съзнанието на една нация. Този матуритет се влияе от хората, които вземат решения. Това е един  омагьосан кръг. Накрая обаче всички стигаме до извода, че трябва да има отговорност и контрол на държавата, която стъпка по стъпка да изгражда тази здравна култура, за която всички говорим“, добави Ганова.

С подкрепата на: MY Synergy, Novartis, Peugeot, AstraZeneca, Intimohelp
Институционални партньори: Българска Болнична Асоциация, Български Лекарски Съюз, Българска Стопанска Камара
Медийни партньори: БНТ, Dir.bg