По-голяма подкрепа или реформа? От какво се нуждае българската здравна система

Фармацевтичните компании разработват нови лекарства, които помагат на пациентите да живеят по-дълго и по-добре.  Една от задачите на здравния сектор е да работи по начин, който да помага на пациентите да получават достъп до здравни услуги, медицински дейности и нови технологии. В България този сектор е изправен пред сериозни предизвикателства. С тези думи Деян Денев – директор, Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM),  даде начало на панела „Финансиране и управление на здравния сектор“ от 12-ият национален Фарма форум, организиран от списание „Мениджър“.

Модераторът отбеляза, че в България има около 1,5 млн. граждани на възраст над 65 години.

„Те са основен консуматор на здравни услуги и терапия.  Този брой ще нараства. Когато казваме, че населението се намалява, трябва да имаме предвид, че консуматорите ще се увеличават. Това е устойчива тенденция“, добави той.

По думите му около 1,6 млн. души ползват лекарства по Здравна каса.

„Всички говорим, че скринингът, диагностиката и профилактиката трябва да се подобрят, но това са дейности, които изискват по-добра организация и допълнителен ресурс“, заяви Денев.

„Не на последно място е и кадровият проблем. Скоро ще излезе изследване, според което България трябва да обучи и задържи 14 хил. лекари през следващите години, за да поддържа сегашните нива на обслужване.  При медицинските сестри нещата са още по-сериозни. За да постигнем средноевропейските нива, като в момента сме два пъти по-ниско от тях, трябва 20-21 хил. сестри да бъдат обучени и задържани в България“, каза още той.

Деян Денев / Снимка: Христо Христов

Денев подчерта, че ако през последните 3-4 години здравноосигурителните плащания нарастват с около 15-16% на годишна база, консолидираната програма на правителството предвижда увеличение от само 6% за следващата година и по 3-4% след това.

На този фон той постави въпроса ще се справи ли българското здравеопазване с тези бюджети.

„Здравеопазването не се прави с пари а с много пари“, отговори проф. д-р Григор Димитров, член на надзорния съвет на НЗОК и главен директор "Oсигурителни отношения", Българската стопанска камара.

Той отбеляза, че има три важни черти за финансирането на системата в здравеопазването.

„Първо, то е недофинансирано в сравнение със страните от Европейския съюз. Ние отделяме 5 до 5,5% от брутния вътрешен продукт, като следващата година това ще намалее. Средно за страните от ЕС делът е 10,5 до 12% от БВП. Трябва да се има предвид и фактът, че брутният вътрешен продукт на глава от населението у нас е половината от средния за страните от ЕС“, коментира той.

Като втори фактор той отбеляза фактът, че недостигът, който се очертава  за финансирането на здравната система, се поема от гражданите.

„Доплащанията в България са около 3,5-4%. Ако го измерим в цифри това е около 3 млрд. лева, с което достигаме долната граница на това, което ЕС отделя за здравеопазване“, обясни той.

По думите на проф. д-р Димитров третият важен проблем е, че държавата не участва и не подпомага развитието на здравеопазването в България.

„За разлика от други сфери, тя не участва в активното подпомагане на здравеопазването. 90% от разходите за здравеопазване се поемат от нашите вноски. Държавата плаща осигурителна вноска за пенсионери и деца, но тя е половината от средната осигурителна вноска, която ние плащаме като реален бизнес“, коментира той.

проф. д-р Григор Димитров / Снимка: Христо Христов

Според него друго нещо, което е много важно, е че в последните години държавата отклонява средства от бюджета на здравната каса за решаване на различни социални проблеми.

„Всяка година 90 млн. се отделят за заплати на лекари и медицински сестри в отдалечени места. Това е социална политика. През последните години върху бюджета на Здравната каса бяха прехвърлени разходите за лекарства за онкология, хемодиализа и тн. Има едно усилено прехвърляне на дейности, за да се отърве бюджета на държавата. Бюджетът на Министерството на здравеопазването е около 1 млрд. , а капиталните вложения са 30 млн. – колкото да се боядисат 4-5 болници. Няма пари за инвестиции, техника и оборудване. Финансирането главно е от нашите осигурителни вноски“, подчерта той.

Деян Денев отбеляза ,че различни организации в сферата на здравеопазването редовно поставят въпроса за финансирането на системата, но обикновено отговорът е, че системата не е ефективна и няма нужда да се влагат повече ресурси в нея, защото няма да бъдат използвани по най-добрия начин.

„Една от основните критики е, че нашата система е ориентирана към плащане за обем и връзката между плащането и резултата не е толкова реална“, добави той и постави въпроса дали има истина в тази критика и какво би могло да се промени, ако това е вярно.

„Илюзия е, че здравеопазването е безплатно – нещо, което изкуствено се набива в съзнанието на българина. Ние издържаме здравеопазването с нашите вноски и тъй като плащаме малко, получаваме малко.  Известна е абдикацията на държавата. Това допълва картината на един хроничен недостиг“, заяви адв. Свилена Димитрова, председател, Българска болнична асоциация.

„Факт е, че в пространството има коментари за това доколко е необходимо да се влагат средства в система, в която има пробойни.  Съгласна съм, че не е правилно да поддържаме каквото и да е състояние, ако сме наясно с пробойните и да оставяме те да продължат да съществуват. Затова апелът на Българска болнична асоциация е контролът върху дейности и върху изразходване на средства във всички пера на бюджета на касата да бъде направен така, че той по безспорен начин да установи начина за разходване на средства“, добави тя.

Адв. Димитрова подчерта, че това е прерогатив на държавата или органите, на които е възложила да го осъществяват.

„От страна на компаниите доставчици може да има само съдействие. Трябва да оставим държавата да си свърши работата“, добави тя.

Според нея начинът за финансиране на здравеопазването в България е правилен, защото се финансира дейност – този, който работи, ще получи средствата, които са определени.

адв. Свилена Димитрова / Снимка: Христо Христов

 Акцентирайки върху иновациите и новите разработки, Деян Днев отбеляза, че те нямат ефект, ако не стигат до пациентите.

„Тъй като голяма част от тези терапии са на висока стойност, в цял свят се разчита на заплащане с обществени средства за тях. Знаем, че в България доплащането за лекарства е достатъчно високо и в момента. Какъв е начинът тези технологии да станат достъпни за българските пациенти?“, постави той като въпрос.

„Здравите работоспособни хора трябва да бъдат в центъра на всичко. Имаме един обществен дебат, който трябва да водим. За някои неща трябва да се плаща повече – ако не чрез джобни, то чрез повишени осигуровки“, отговори проф. Георги Момеков.

Според него идеята, че Здравната каса е механизъм за пестене на пари е много перверзна.

„Идеята е да намерим механизъм тези пари да бъдат разпределени по начин, който е справедлив и икономически изгоден. Понякога иновациите са страхотни, но струват много и дават малка добавена стойност пред конвенционални подходи. Трябва като един хладен разум да плащаме за резултат“, добави той.

проф. Георги Момеков / Снимка: Христо Христо

На въпроса: „Ако ръководите здравната система, на какво бихте заложили – надграждане на сегашния модел или промяна на модела?“, проф. д-р Григор Димитров отговори, че за много хора сегашното положение е изгодно и затова няма промени.

По думите му има много възможности и източници за възможности за финансиране на системата.

„Защо правителството и държавата не направи постепенен преход за намаляване на ДДС за лекарствата. Всяко намаление на ДДС означава увеличаване на обхвата на онова, което ще се дава за здравеопазване.  Защо не се създадат фондове, в който храни, които са вредни за здравето да имат голям акциз, който да бъде влаган в здравеопазването. От една страна това ще доведе до намаляване на производството на тези храни, а от друга тези пари ще бъдат използвани по един добър начин“, обясни той.

Той също така отбеляза системата за надграждане по здравеопазването – създаване на допълнителни здравни фондове, които ще се грижат и ще предлагат един пакет от услуги.

„Създавайки такива фондове ще намалим плащанията под масата – ще плащаме за този фонд и той ще се грижи за нас“, обясни проф. д-р Димитров.

Адв. Свилена Димитрова заяви, че първото нещо, което би направила тя, е да обърне внимание на повишаването на здравната култура на населението.

„Ние се намираме в един омагьосан кръг. Тъй като от години не работи в тази посока се формират две много по-грешни насоки в поведението на пациентите. От една страна те не могат да оценят, че трябва да се грижат сами за собственото си здраве – пациентите нямат само права, но имат и задължения“, каза тя.

По думите ѝ това води до откриване на заболявания на много по-късен етап, което се отразява много по-тежко както на пациента, така и на системата.

„Същата здравна култура би помогнала и на това хората да разберат, че колкото влагаме, толкова имаме право да очакваме. Внасяме малко – получаваме малко и се налага да доплатим. Ние трябва да работим за това хората да разберат какво означава отговорност към собственото ни здраве.  Когато има едни будни и разбиращи участници в здравното пространство, те ще бъдат подготвени. Ако има предложение за увеличение на здравната вноска, те ще знаят защо се прави, ще знаят какво да изискват, кога да се профилактират и обществото ни ще стане по-здраво“, обясни тя.

След това Деян Денев зададе въпроси към публиката и участниците в панела, които би задал на управляващите, ако те участваха във форума,  като първият беше какво конкретно може да се направи относно протестите на младите лекари, свързани със заплащането.

„По тази тема има много изписани неща и идеи. Като че ли обаче липсва разбиране сред управляващите за това как наистина се финансира здравеопазването и по какъв начин може да се стимулират младите специалисти и хората, които се обръщат към тези професии“, коментира адв. Димитрова.

Според нея тази липса на разбиране води до избирането на погрешни решения.

„При всички случаи се връщаме отново към финансирането, защото когато една система има проблем, недостиг и механизми за устойчивост, които налагат връщане на пари обратно, всички тези пробойни карат младите да мислят, че в тази система няма пари – защо да останат и да работят тук“, каза тя.

По думите ѝ друг фактор е репутацията на медицинските специалисти в обществото.

„Не може да приравняваме хора, които са вложили 10 и повече години от живота си, за да станат лекари, да специализират и да станат професори, с другите. Не искам да посочвам други професии – уважение към всички. Трябва обаче да имаме представа в едно общество кои са хора с гръбнак“, добави адв. Димитрова.

Проф. д-р Григор Димитров отбеляза, че е бил направен интересен анализ за заплащането в различните лечебни заведения, след което е предложен нов подход.

„Подходът, който предложихме, е не както досега всички лечебни заведения да се гледат под един аршин, независимо от тяхната специфика, а да ги разделим на университетски, многопрофилни и общински болници“, каза той.

„Това, което ми прави силно впечатление е, че ние вървим към онова, от което се отрекохме, когато минахме в новата система. Вървим към голяма уравнировка – на всички по малко, но по равно. Вместо да стимулираме онези, които имат безспорен принос и се квалифицират, даваме същите заплати на тези, които след като са завършили, не са прочели нищо и нищо не са специализирали. Това е опасен прецедент. Ако не отделим тези, които носят добавена стойност, няма да постигнем никакви успехи“, категоричен е проф. д-р. Димитров.

Проф. Момеков заяви, че е важно и какво получават хората извън заплата си.

„Отношението към един човек е не по-малко важно. За каквото и уравнировка да говорим, в системата на здравеопазването заплатата на много от хората са обидни. Ние не сме бедна страна. Младите хора днес имат интерес, но не можем да ги задържим“, подчерта той.

Деян Денев отбеляза, че през последните години достъпа до терапии в България се е подобрил, като в резултат на това очакванията са тази година на болниците и аптеките да се заплатят 3,2-3,3 млрд. лева с ДДС.

„Същевременно бюджетът е 2,3 млрд. Има скрит дефицит около 1 млрд. и работи т.нар. механизъм за устойчивост и контрол, по който фармацевтичните компании трябва до края на тази седмица да подпишат договори със Здравната каса. По тези договори до края на годината трябва да се върнат 1 млрд. лева“, каза той.

На база на това той постави въпроса: „Какво можем да направим, ако искаме да продължим да подобряваме достъпа на пациенти и виждаме, че този механизъм стига до точка на пречупване?“.

„За 10 години общо в здравеопазването са инвестирани 53 млрд. лева. 52 мрлд. Са здравноосигурителните плащания и 1 млрд. за издръжка на Здравната каса. Около 16 млрд. лева са дадени за лекарства през последните 10 години, като около половината са за онкология. При бюджет 2,3 млрд. за лекарства, средствата, които са отделени за онкология са около 1,1 млрд. лева. През последните три години са отделени 3 млрд. само за лекарства за онкологията“, обясни проф. д-р Григор Димитров.

На този фон той акцентира върху ролята на фарма индустрията, която предварително инвестира пари, за да могат да се осигурят плащанията в първите 6 месеца, след като миналата година беше взето решение да се реинбурсират лекарства за кардиоболните.

„Това беше безспорен принос на индустрията. Механизмът също изигра своята роля, но моето мнение е, че трябва го преразгледаме. В първите години средствата не бяха в такъв голям размер, но сега са повече от 1 млрд. Ние помолихме на заседание на надзорния съвет на Здравната каса да се направи пълен отчет по години за какво е възстановила касата и какво е възстановила фарма индустрията. По незнайни за мен причини в отчетите на Здравната каса се пише не реалната стойност, която се е дала за лекарства, а се определя стойността без отстъпката. Така не се вижда реалния принос. Това не е правилно. Включително от икономическа гледна точка – приходите трябва да бъдат на едно място, а разходите на друго“, обясни той.

Според адв. Свилена Димитрова всичко това е поредното доказателство, че нещо не е наред в системата.

„Не може да очакваш от един от участниците в системата да върне 1 млрд. лева и да твърдиш, че всичко е наред и има достатъчно пари. Достигайки до такива нива, този въпрос трябва да бъде преразгледан. В никакъв случай не трябва поради недостиг на средства българските пациенти да бъдат ощетявани. Ние сме в Европа и трябва да имаме достъп до най-новите постижения на медицината“, подчерта тя.

Пред началото на панела проф. Георги Момеков направи презентация на тема „Нови парадигми в създаването на лекарства“.

„В момента механизмите по които се създават нови лекарства позволяват една безпрецедентна скорост. За съжаление по много причини имаме асиметрия в скоростта на пенетрация на новите технологии. Ще бъде хубаво това да се разпредели по-равномерно“, заяви Проф. Момеков.

„Понастоящем има няколко процеса. Откриването на лекарства включва предклиничното валидиране, клинично тестване и процесите на разрешаване“, обясни той.

Проф. Момеков отбеляза, че днес водеща роля имат центровете на големите фармацевтични компании, тъй като те разполагат с по-голям ресурс.

„Колаборацията с Академията е важна, но съвременните процеси изискват ноу-хоу, което може да бъде съсредоточено на едно място само в големи корпорации“, добави той, като подчерта, че машинното обучение и изкуственият интелект ще ускорят процесите.

„Това, което днес се прави, е и структурно-базиран лекарствен дизайн чрез търсене на нова мишена, идентифициране на места за действие и изграждане на супер специфичен медикамент“, каза още Проф. Момеков.

С подкрепата на: MY Synergy, Novartis, Peugeot, AstraZeneca, Intimohelp
Институционални партньори: Българска Болнична Асоциация, Български Лекарски Съюз, Българска Стопанска Камара
Медийни партньори: БНТ, Dir.bg