12-и национален Фарма форум: Нови технологии, нови пробиви

Ковид пандемията ни показа, че такъв бърз и ефективен отговор на всяко предизвикателство е възожно единствено благодарение на синхронното действие между публичен и частен сектор. Частният сектор помогна изключително много за справянето с пандемията. Една оптимална колаборация межд частния и публичния сектор може да помогне да се справим с всяко ново предизвикателство. Това заяви д-р Аспарух Илиев, ръководител на лаборатория в Берн, експерт по безопасност на ваксините, по време на втория панел на 12-ия национален Фарма форум "Next Gen Health – Пътят напред", който списание "Мениджър организира. 

Според него, имаме нужда да модернизираме обучението, да е по-гъвкаво. Илиев даде като пример високата корелация между диабета и затлъстяването, като там частният и публичният сектор работят заедно добре. 

Комерсиализирането (изработване на субстанции и продукти), адаптирането им към пазара  и, в крайна сметка, приложението им върху пациентите, за да подобри качеството им, е изцяло и основно в ръцете на частния сектор - на съвместната дейност между регулатори, университети, научни центрове и най-вече фармацевтични и биотехнологични фирми, посочи Илиев. 

Според него, трябва да работим на европейско ниво, на политическо ниво, да полагаме усилия, защото Европа има задачата да бъде конкурентна в биотехнологичния и фарма сектора.  И отбеляза, че от частния сектор можем да получим най-добрите идеи. 

Д-р Аспарух Илиев, ръководител на лаборатория в Берн, експерт по безопасност на ваксините. Снимка: Христо Христов 

Специална презентация на тема "Факторът AI в здравеопазването" представи Мира Ганова, PhD, директор, Български клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването. Тя отбеляза, че здравеопазването има най-силно въздействие върху икономиката на всяка една държава, защото капиталът на една държава това е нейното население и колкото по-здраво и трудоспособно е това население, толкова повече напредва икономиката. Здравеопазването е инвестиция в бъдещето, това е новаторски сектор, в който непрекъснато се случват иновации. 

Тя спомена, че разходите за здравеопазване постоянно растат. "България е една от страните, които инвестират най-малко пари за здравеопазването като процент от БВП. За съжаление, дори и да догоним средния европейски процент за инвестиции, тенденцията е, че все повече хора са все повече болни, това рефлектира върху продължителността на живота. Нямаме възможност да инвестираме в болнично лечение. Държави като България единственото, което могат да направят, за да създадат устойчивост на здравната си система, е да инвестират в опазване на общественото здраве. Това означава профилактика, ранна диагностика, повишаване на здравната култура. Според Ганова, единственият начин да се случи това е да се инвестира в извънболничната помощ, както и в превенция", коментира Ганова.

Имайки предвид влошеното здраве на европейците, и всички данни, с които разполагаме, ние имаме огромно богатство на информация, която трябва да се опитаме да използваме. Тук на помощ идва изкуствения интелект. Най-важното при AI е да знаем кой е източникът на информацията, важно е как даваме данните, важно е захранването на AI с експертна информация. AI е създаден за експерти, тъй като той няма да формира знания и експертиза. Важна е и регулаторната рамка. 

Като приложение AI Ганова посочи кадровата криза в здравеопазването, използва се и в образната диагностика, тъй като той може да анализира огромни сетове от данни. Може да се ползва в асистираната хирургия, както и в следоперативния процес. AI се възприема добре и от лекари, и от пациенти, и от организации, но той трябва да бъде ползват по правилния начин с ясна система за валидация.

Мира Ганова, PhD, директор, Български клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването. Снимка: Христо Христов 

Как можем да направим доставката на лекарства по-ефективна? Как можем да оптимизираме по-добре проследяването на тези лекарства и как те стигат по-бързо до пациента? Това бяха част от въпросите, които бяха засегнати по време на дискусия между Елица Лазарова, мениджър маркетинг и комуникации в MY Synergy и модератора Деян Денев, директор, Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM)

Елица Лазарова разказа, че преди малко повече от 2 години са разработили за голяма международна фармацевтична компания уеб базирана платформа за управление на процеса по изпълнение на спешни заявки, като първоначалният фокус са лекарствата за хронични, редки и социално значими заболявания, защото нуждите от тях са най-високи и проблемите са най-изострени. Решението свързва всички участници в процеса – притежателят на разрешението за употреба, дистрибуторът и аптеката – на основата на доброволни договорни отношения, като по този начин предотвратява прекъсвания в доставките, породени от специфики в търговските взаимоотношения между страните.

Деян Денев, директор, Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) и Елица Лазарова, мениджър маркетинг и комуникации, MY Synergy. Снимка: Христо Христов 

Проблемът със слуховата загуба ще се увеличи през следващите десетилетия. След 25 години - около 2050 години близо една трета от населението на света ще има някаква степен на слухово увреждане. Проучвания проказват, че един на всеки пет тийнейджъри има някаква степен на слухово увреждане, обясни инж. Тодор Абаджиев, главен експерт по слухови импланти в "Сентилион". 

По думите му, В България липсва единен регистър, който да обедини данните от неонаталния скрининг при новородените. Липсва и единен скрининг за деца в предучилищна възраст. Липсват и регламентирани профилактични прегледи при активно работещите хора за наблюдение и установяване на някаква слухова загуба. Няма и регистър, който да обединява всички хора, които имат нужда от такива имплантирани решения.

Ние предлагаме широко портфолио, което може да осигури широка техническа подкрепа независимо от вида и степента на загуба на слуха, обясни Абаджиев. Освен това, фирмата разработва свой софтуер, който да даде изглед на вътрешното ухо, за да се избере най-подходящия електрод, за да може пациентът да чува звуци по-близки до естествените звуци. 

Инж. Тодор Абаджиев, главен експерт по слухови импланти, "Сентилион". Снимка: Христо Христов 

С подкрепата на: MY Synergy, Novartis, Peugeot, AstraZeneca, Intimohelp
Институционални партньори: Българска Болнична Асоциация, Български Лекарски Съюз, Българска Стопанска Камара
Медийни партньори: БНТ, Dir.bg