Зеленото не е устойчиво само по себе си, то е само началото

Строителство с мисъл за бъдещето звучи на пръв поглед леко претенциозно, защото секторът е такъв, че предполага много внимателно планиране, дългосрочна стратегия, визия и решения, които да останат устойчиви във времето и с ползи за всички заинтересовани страни. С тези думи Иван Велков, член на УС на БСК, председател на БГФМА и FIABCI даде началото на втория панел "Строителство с мисъл за бъдещето" от Годишна конференция за строителство и инвестиции, която „Мениджър“ организира за трета поредна година.

„Устойчивото и зеленото строителство е една специфична и нова материя за голяма част от крайните потребители на стоките и услугите, така че може би затова е ключова симбиозата на успешната работа на държавната политика в сектора, синхронизирането и с европейските директиви, но и сериозното мотивирано и успешно взаимодействие с частния сектор, който да изпълнява тези нови предизвикателства и възможности за подобряването на качеството на живот на всички“, каза Велков, който модерира панела.

„Устойчивото управление на проектите е една фраза, която присъства в почти всички брюкселски директиви. Какво прави Министерство на околната среда и водите в тази насока? Какво вече е в ход и какво да очакваме оттук нататък?“, попита той Ренета Колева, заместник-министър в Министерство на околната среда и водите.

Заложените цели като страна от ЕС изискват мобилизация на всички държави, местни власти и представители на строителния бранш във връзка с новите регламенти и директиви, обясни тя.

„Много важно е устойчивите и зелените строителни практики да вземат централно място в декарбонизацията, адаптацията към климатичните промени и опазването на околната страна“, коментира Колева.

„Ролята на всички нас е водеща при изпълнението на изискванията на новата директива за Директива за енергийните характеристики на сградите, която влезе в сила през май месец тази година и подлежи на транспониране в нашето законодателство до средата на 2026 г.“, добави тя.

Ренета Колева. Снимка: Николай Дойчинов

Колева отбеляза, че директивата цели да адресира сериозен проблем във всички държави от ЕС – на сградите се дължат около 40% от потреблението на енергия и 35% от свързаните с нея емисии на парникови газове.

„По отношението на жилищните сгради, в България трябва да се приеме национална крива за намаление на средното потребление на енергия с 16% до 2030 г. и с 20-22% до 2035 г. Като държава членка ще имаме свободата да изберем към кои сгради да се насочат и какви мерки да се предприемат. Отделно от това, що се отнася до нежилищните сгради се предвижда постепенно въвеждане на минимални стандарти за енергийна характеристика за саниране на онези 16% от сградите, които имат най-лоши характеристики. До 2033 г. процентът на обхванатите сгради с най-лоша характеристика ще бъде 26%. Предвидена е възможност държавата да освободи определени категории сгради от това задължение“, обясни тя.

По думите ѝ ключов елемент е всички нови жилищни и нежилищни сгради да са с нулеви емисии от изкопаеми горива на място от януари 2028 г. за сгради, които са публична собственост. За всички останали нови сгради срокът ще бъде от януари 2030 г.

„Предвидено е финансиране, които да покрие първоначалните инвестиционни разходи до 2030 г. За държавите членки е отделен ресурс от над 100 млрд. евро европейско финансиране за подкрепа санирането“, заяви Колева.

Тя обърна внимание и на Социалният фонд за климата, който има за цел да подпомогне домакинствата, микропредприятията и потребителите на транспортни услуги.

„Той ще бъде с ресурс от 2,5 млрд. евро с период от 2026 до 2032 г. Енергийно саниране е една от двете приоритетни области наред с транспортния сектор. От януари 2026 г. България може да започне да получава финансиране по този инструмент. Освен предвидения бюджет от ЕС се очаква и 25% национално финансиране. До юни 2025 г. трябва да представим на Европейската комисия пътна карта за плана за Социалния фонд за климата, за да може в началото на 2026 г. да бъде отключен този ресурс и да се възползва сектора“, обясни Колева.

Инж. Иван Моллов, изпълнителен директор на “Райкомерс Конструкшън”, изрази мнението, че частният сектор трябва да се включи в тези инициативи.

„Трябва да поздравим Министерство на околната среда и водите, тъй като оттам тръгват политиките, които ние следваме“, коментира той.

Инж. Моллов заяви, че иска да даде един различен поглед по повод устойчивото управление.

„Някак си оставяме всички с впечатлението, че щом нещо е зелено там, значи то е устойчиво. Не е така. В моите представи устойчив проект и устойчиво управление включва няколко елемента. Първо, да имаме ясна представа какво е текущото ни състояние. Второто е да имаме ясна цел и стратегия как да го постигнем, план с който да го осъществи. Не на последно място, да направим така ,че да не ни се изчерпат междувременно ресурсите. Ако може напълно да възстановим ресурсите – чудесно“, каза инж. Моллов.

Той даде следния пример: „Имаме водоизточник, тръбопровод с определено количество загуби, потребител и оператор, който се занимава с поддържката. Знаем колко е количеството загуби. Целта ни е този потребител да получа услугата. Този проект дали е устойчив?“.

По думите му този проект не е устойчив, тъй като това, че ще осигурим подмяната на тръбопровода все още не означава, че ще осигурим възобновяемия ресурс.

„Трябва да вземем мерки да не пресъхне източника Трябва да вземем мерки да го има този потребител. Трябва да вземем мерки влиянието, което оказваме върху околната среда, също да го възобновим – да използваме технологии, които няма да генерират неимоверни количества отпадъци. Трябва да внимаваме по време на този процес на изграждане какви са емисиите и какво ще направим, за да ги намалим. Това е комплекс от мерки, за да можем да кажем, че един проект или управление е устойчиво. Това, че има нещо зелено е добра част, но е само началото“, коментира инж. Моллов.

инж. Иван Моллов / Снимка: Николай Дойчинов

Според него в момента състоянието на ВиК инфраструктурата ни е доста лошо.

„Специално по водопроводната инфраструктура, тя е строена през последните 30 години на миналия век с азбестоциментови тръби, които отдавна са надминали срока си на експлоатация.  В момента тръбите, които се полагат, са с живот повече от 50 г.“, обясни той. Технологиите, които се използват за тяхната подмяна, имат редица предимства по отношение на отпадъка, който се генерира, както и по отношение на карбоновите емисии. Всичко това струва пари, и то в момента, а не във времето“, обясни той.

Инж. Моллов отбеляза, че миналата година от обявени 4688 обществени поръчки, почти 40% са на критерии най-ниска цена. Едва 59% от поръчките са с критерии ниво на разходите за жизнения цикъл на проекта. „Това в повечето случаи не е устойчиво. Трябват повече стимули, за да може да се ползват тези нови технологии“.

Той говори и за строителните отпадъци, които според него са някаква малка част и ние просто не знаем точно колко са, защото в редица общини няма депо за строителни отпадъци.

„Във всеки строителен проект има план за управление на отпадъците. Има ли обаче критерии, по който оценяваме положително, когато отпадъците са по-малко? Няма такъв елемент. Похвално е това, че търсим възможности да подпомогнем и да вкараме частни капитали в рециклирането на материали, но са необходими стимули след това да се използват тези материали. Мерките за контрол се засилват и все повече се проверява използването на тези материали, но се проверява дали не надхвърля вложения максимум и в повечето случаи възложителя казва, че иска повече нови материали“, обясни инж. Моллов.

Колева отбеляза, че националния план за управление на отпадъците се прие преди почти 2 години, като общините е насочен ресурс по линията на оперативната програма.

„Към настоящия момент са отворени част от осите, които са свързани с новостроителните отпадъци и компостиращи системи, които следва да се въведат в общините. Отделно от това предстои да бъдат опуснати средства за тези центрове за преработка“, обясни тя.

По отношение на рециклирането Колева сподели мнението на инж. Моллов, че да се търсят стимули и при разработването на техническата спецификация за възлагането на обществените поръчки общините трябва да залагат именно рециклирани отпадъци да бъдат връщани обратно.

По отношение на пречиствателните станции, инж. Моллов посочи, че те са доста плахо застъпени в Националния план за управление на отпадъците.

„Причината тук също е, че не знаем точно колко много са утайките от пречиствателните станции. При изграждането на пречиствателните станции липсва погледа към новите технологии. При нас те се изграждат главно по традиционната технология. Факт е, че населението се концентрира в големите градове и поради тази причина голяма част от пречиствателните ни станции са преоразмерени и не могат да работят ефективно. Трябва да се насочим към технологии, които могат да се справят с тази динамика на миграционните процеси. Дали фокусираме към локални или модулни станции, това е нещо, което изисква допълнителен ресурс. Всичко трябва да бъде по-умно, по-устойчиво“, коментира той.

Началото на панела беше предшествано от интервю с Николай Иванов, регионален мениджър на Photomate за България и Валентин Господинов, директор цялостно изпълнение на проекти за SUNOTEC за България.

Двамата коментираха темата за соларните паркове у нас като Иванов заяви, че все повече и повече хора се опитват да гледат в тази посока, да инсталират фотоволтаични системи и да произвеждат т. нар. зелена енергия.

Николай Иванов / Снимка: Николай Дойчинов

„Фотоволтаични системи не са от вчера. Още преди повече от 10 г. имаше бум на тези системи. Тогава бизнес моделът беше малко по-различен – имаше субсидии от държавата и фиксирани тарифи. През последните две години след повишаването на цените на електроенергията за бизнеса и индустрията, хората, заети в тези сектори бяха принудени да търсят начини да намалят разходите си за електроенергия“, коментира той.

Иванов отбеляза, че повечето фабрики и заводи имат пространства, като например покриви, които са доста подходящи за изграждане на такъв тип централа и след това производство на място на електроенергия.

По думите му няма как да се говори за енергийна ефективност без да се споменат фотоволтаични системи, като през последните години батериите са станали много по-достъпни.

Валентин Господинов подчерта, че България е един от лидерите в Европа в строителството на фотоволтаични системи.

„Ние, като компания, която върши бизнес основно в Европа, пренасяме в България опита си, така че реализирането на проектите да се случва доста по-лесно“, каза той.

Валентин Господинов / Снимка: Николай Дойчинов

„От гледна точка на самите проекти и тяхното реализиране няма някакви специфични мерки. Строителството следва самия документален порядък. Едни такива проекти са доста комплексни, като в тях са включени доста заинтересовани страни, включително много инвеститори, кредитори, строители, доставчици на основни компоненти и тн. Основните доставчици са извън Европа, в частност Китай, като стигаме винаги до момента, в който проследяването на първоизточника е доста важно“, коментира Господинов.

Иванов отбеляза, че Photomate е компания, която оперира на територия на над 23 държави, като от 2008 г. тя е доставчик на соларни инвентори за фотоволтаични системи.

„От 2016 г. сме партньор на Huawei за фотоволтаични инвентори, системи за съхранение на енергия и паркинг за електромобили. Работим с Huawei като доставчик на оборудване заради високите изисквания и качество и заради това, че Huawei инвестират в най-новите технологии, за да може системите да са максимално безопасни“, добави той.

Господинов отбеляза, че нещото, което прави Photomate и SUNOTEC успешни като партньори е комплексността на решенията, които съвместно могат да предложат на пазара.

„ Всеки проект е много индивидуален и се изгражда спрямо възможностите, изискванията и от какво има нужда потребителя. Това е гъвкавостта, която двете компании могат да предположат.  Двете компании силно се развиваме съвместно и опитваме да надграждаме услугите, които предлагаме. Може би това е нещото, което ни отличава, тъй като строенето е един процес от живота на проекта, но имайки предвид, че той е с дълготраен характер и живот от 25-30 години, поддържката е нещото, което дава голям смисъл на един такъв проект“, обясни той.

Господинов сподели за открития миналата седмица фотоволтаичен проект в Перник, който е реализиран върху реализиран върху депо за отпадъци. „Това е нарушен имот, който трудно може да се използва за друга цел.  Тези земи трудно могат да бъдат рекултивирани. Така ние превръщаме обществен имот, който няма друга функция, в проект, който произвежда зелена енергия“.

**** 

Генерални партньори: Pro Credit Bank, ARTEKS, Raicommerce Construction. 

Основен партньор: Photomate. 

Конференцията се провежда и с подкрепата на Euromarket Construction, Home2U, fixandgo.bg, ypi.bg, HeRMes by TechnoLogica. 

Институционални партньори са КСБ, БСК, Агенция за насърчаване на МСП, НСНИ, Френско-Българска търговска и индустриална камара, БГФМА, FIABCI. 

Медийни партньори са БНТ, bTV Media Group, dir.bg, вестник „Строител“, STROIINFO.