ДЕВЕТИ НАЦИОНАЛЕН ФАРМА ФОРУМ: РЕФОРМИТЕ, ОТ КОИТО ЗАВИСИ БЪДЕЩЕТО НА БОЛНИЧНОТО ЛЕЧЕНИЕ

Реформи в модела на финансиране на един от стратегически сегменти на здравната система у нас - болничното лечение, са на дневен ред. Това е един от проблемите, които повече не могат да бъдат отлагани - около това мнение се обединиха всички участници в третия панел на провелия се днес Девети национален фарма форум, организиран от списание "Мениджър"  в столичния "София Хотел Балкан". 

Около 60 % от парите, които минават през здравната каса, са за болнично лечение, а в същото време бурното развитие на здравните технологии поставя логистични и финансови предизвикателства пред здравните системи - с този факт модераторът д-р Александър Симидчиев, зам.-председател на парламентарната комисия по здравеопазване, постави началото на дискусията. Болничната помощ е един от приоритетите на настоящия ръководен екип на министерството на здравеопазването, декларира д-р Петър Грибнев, зам.-здравен министър. Сред най-належащите проблеми, идентифицирани от настоящия управленски екип на Министерството са необходимостта от преглед и актуализация на здравната карта, за да се установи има ли нужда или не от разкриване на нови дейности в болничната помощ. Изострящият се проблем с недостига на кадри е другият спешен за решаване въпрос, защото “болнични легла имаме предостатъчно, но не леглата лекуват пациенти, а лекарите”, посочи той. Третият съществен проблем, по думите му, е осигуряването на адекватно финансиране в условията на натиск от външни фактори, като инфлация, растящи цени на енергията и война в Европа.

Освен това, България е на първо място в ЕС по хоспитализации и на едно от доста по-задните места по профилактични прегледи. Хоспитализацията обаче не означава добро здравеопазване, затова е важно да започнем да обръщаме това съотношение, коментира зам.-министър Грибнев.  Първите стъпки в тази посока вече са направени. В бюджета на НЗОК тази година са заложени повече средства за извънболнична помощ, посочи д-р Симидчиев.

Бюджетът на Здравната каса за тази година е 6,5 млрд.лв., съобщи управителят на НЗОК проф. Петко Салчев. “Искам да разбия съществуващия мит “ние искаме, но касата не дава”. Касата не дава, а купува дейности. Към днешна дата от 50 хил. налични болнични легла, касата е закупила 48 хиляди, от които обаче 26 хиляди са свободни към днешна дата. Затова редно е касата да купува дейности и това ще е така, докато съм управител на тази институция.”, подчерта той. 

Освен това касата не дава, но иска качество, осигурява на пациентите достъп и равнопоставеност през т.нар. обеми, защото оперира от името и за сметка на пациентите, които са вложили своите пари, допълни проф. Салчев. Той съобщи, че е на път да се финализира дигитализирането на почти всички процеси - от отчитане на болничната дейност до всеки елемент в оказването на лечебна помощ. От септември т.г. ще заработи и електронното досие, след като вече имаме задвижен процес на електронната рецепта, каза още той. 

Болниците са от първостепенно значение и за националната сигурност, затова трябва да се погледне в по-голяма дълбочина как да се реформира моделът на финансирането им. Той трябва да гарантира тяхната устойчивост, дори и в екстремни ситуации, които видяхме в последните две години на пандемия, коментира Свилена Димитрова, председател на Българската болнична асоциация. Всички участници в здравеопазването са в очакване да се подходи по различен начин след преживения пандемичен стрес, защото спешно трябва да наваксаме 10 години забавени реформи в здравния сектор, заяви тя. Като цяло здравните заведения се справиха с тази ситуация, но това си има своята цена и то не само финансова, посочи още Свилена Димитрова и призова: трябва да престанем да делим болниците според собствеността, а да търсим начини  как пациентите да бъдат обезпечени навсякъде със здравни услуги. Има цели райони у нас, в които хората масово не са здравно осигурени и нямат достъп дори до първични профилактични прегледи, обърна внимание Свилена Димитрова. 

За фрапантни диспропорции във финансирането на здравните заведения и по-специално университетските болници, алармира и проф. д-р Красимир Иванов, председател на УС на Асоциацията на университетските болници. “Ние постоянно коментираме колко са разходите за здравеопазване, а не говорим колко средства са инвестирани. Ако искаме да имаме модерно здравеопазване трябва колкото са средствата за дейност, толкова и да са за инвестиции, за да може да се даде възможност за набавяне на високотехнологично оборудване”, заяви той. Освен това медицинските университети също имат нужда от сериозни стимули да създават висококвалифицирани кадри, защото сме изостанали с 10 години в политиките не само за създаването им, но и за задържането им, добави той.  

Адекватно и прозрачно заплащане и бърз достъп до специализация са сред основните мотиви, които биха накарали младите лекари да останат у нас, отбеляза д-р Диян Ганев от Сдружението на младите лекари към столичната колегия на БЛС. Той се позова на данни от проведена анкета по този въпрос сред над 545 млади медицински специалисти. В момента 80% от младите лекари получават под 1000 лв. заплата и това ги принуждава да работят на две или три места. Вторият демотивиращ фактор е трудният процес по започване на специализация. Той отнема между 6 и 24 месеца, в които димпломираните млади лекари губят време в доброволстване, чакане да се освободи място за специализант и т.н., добави той. 

Вече се работи по създаването на нови програми, чрез които да се инвестира в апаратура и в привличане на кадри, съобщи по този повод пред журналисти в кулоарите на събитието председателят на Парламентарната здравна комисия проф. Антон Тонев. Ще бъдат предложени политики, насърчаващи младите лекари да останат в България, като например промени в начина на финансиране и диференциране на инструментите, с които в болничната помощ се получават средствата, обособяване на част от парите в една клинична пътека, които да могат да се използват само за плащане на труда на лекарите. 

Предстоят и промени в наредбата за специализация за младите лекари, посочи още той. По думите му специализацията трябва да стане неразривна част от медицинското образование.  Ще се работи целенасочено и за повишаване на доходите на медицинските сестри, като дори се обсъжда дали е възможно това да стартира още през юни, с предстоящата актуализация на държавния бюджет . 

Колкото до реформите в модела на финансиране на болничната дейност, до година и половина се очаква в някои големи болници пилотно да отпадне работата по клиничните пътеки и да се въведат диагностично-свързаните групи, каза още той.

https://www.youtube.com/watch?v=PUlWnS3rpP4&ab_channel=managerbg

Девети национален фарма форум се осъществява с подкрепата на: AstraZeneca; MagnaPharm; Astellas; Novartis; Българска болнична асоциация; СЕНТИЛИОН; MED-EL

Медийни партньори на събитието са: bTV; dir.bg; puls.bg; REDmedia, portalnapacienta.bg