ДЕВЕТИ НАЦИОНАЛЕН ФАРМА ФОРУМ: В ХОД Е СЛЕДВАЩАТА ВЪЛНА ИНОВАЦИИ В МЕДИЦИНАТА

Онкология, имунология, редки заболявания - това са доминиращите терапевтични области, в които фарма индустрията е насочила ресурси, собствени инвестиции и усилия за създаване на нови лечения. Това стана ясно по време на втория панел на провеждащия се днес в столичния "София Хотел Балкан" Девети национален фарма форум, организиран от списание “Мениджър”. Между 2017 и 2020 г. европейската медицинска агенция е разрешила около 160 нови терапии. В България обаче делът на финансиране на такива терапии е около 30% при средно 50% за Европа. Важно е да започнем да участваме по-активно в процесите на създаване на новите регулации за оценка на ефективността на новите терапии на ниво Европа. Трябват ни скринингови програми не само в областта на онкологията, с които не просто да хващаме навреме дадено социално-значимо заболяване, а и да го лекуваме по-добре, отчетоха участниците във втория панел под надслов "Науката става реалност". 

 В средносрочен план са идентифицирани 11 области на промени в европейското законодателство, които ще имат влияние и върху фарма индустрията в целия съюз, посочи проф. Илко Гетов, представител на България в Европейската агенция по лекарствата. Последните съществени промени в тази област са направени преди повече от 10 години. Европейската агенция по лекарствата е разрешила 88 нови лекарства, които показват накъде са насочени иновациите и усилията на индустрията. Те са главно в три области - биотехнологии, редки заболявания, генетични заболявания, поясни той. 

Персонализираната медицина вече не е новост, има терапии, които следват поне едно или две генетични изследвания, които помагат да се прецизира насочването на съответния ген, участващ в терапията, отбеляза д-р Красимира Чемишанска, председател на Асоциацията на научно-изследователските фармацевтични компании и изпълнителен директор на Амджен. Тя обясни, че основният тласък в развитието на биотехнологиите се дължи на дигитализацията, особено в областта на събирането и обработването на данни. Това значително е съкратило времето в първите две фази на създаването на нови продукти, които са и най-продължителни - при някои този период вече е съкратен наполовина, от четири на две години. Така от своя страна се редуцира и времето за въвеждането им в терапевтичната практика и за достъпа на пациенти до тях, посочи д-р Чемишанска. Тя също отчете, че основните насоки на търсене и създаване на нови терапевтични решения са в областите с тежки ефекти върху здравето на обществото. На първо място това са сърдечно-съдови, онкологични, метаболитни и неврологични заболявания, масовите заболявания, които са на челно място в класациите за смъртност, като около 40% от новите разработки са в областта на редките заболявания. Но сериозният проблем, който все повече излиза на преден план е кой и как ще финансира въвеждането и използването на тези терапии, обърна внимание тя. В същото време предстоят нови, още по-големи хоризонти пред иновативната медицина, тъй като все още има около 16 хиляди гена, чието разкодиране предстои. Това ще е следващата широко отворена врата за усъвършенстване на подходите в персонализираната и клетъчната терапия например, обобщи тя. 

https://www.youtube.com/watch?v=onb18MWpNaw&ab_channel=managerbg

Държавата трябва да подкрепи програма за разширяване на генетични скринингови изследвания във все повече области,  тъй като страната ни има вече възможностите да прави почти всичко в тази сфера, заяви професор Алексей Савов, началник на Националната генетична лаборатория. Вече имаме достатъчно лаборатории с капацитет за рутинна диагностика на генетични заболявания. В последните години дори е развита опцията у нас да се извършва предимплатационна диагностика при ин витро процедури за забременяване, така че ембрионите да се изследват за нелечими и фатални заболявания - нещо, което доскоро съществуваше само в най-развитите страни, сподели той. Всяко едно генетично заболяване би могло да се лекува много по-правилно и ефективно, ако са диагностицирани навреме генетичните дефекти, които са го причинили. Въпросът е до каква степен е осигурен достъпът до такива изследвания, подчерта той. “Иска ми се съществуващата сега червена линия  в това отношение да изчезне в следващите 12 месеца. “, сподели още проф. Савов. 

Европа и светът се намират в следващата вълна на медицински иновации, на дневен ред са т.нар. адванс терапии, заяви Татяна Станчева от IQVIA. Тя бе един от участниците в двата презентационни слота, които за пръв път тази година са добавени към формата на форума. Те са посветени на новите терапии и технологичните иновации в медицината. 

Има много сериозен фокус от индустрията и регулаторите към увеличаване на броя на възможностите за лечение при съвременните терапии. Източноевропейските държави обаче чакат два пъти по-дълго за навлизането на такива терапевтични решения в сравнение с останалите страни в ЕС, посочи Татяна Станчева. Поради високите цени и ограничената реимбурсация клетъчните и генните терапии например не са широко разпространени в Източна Европа, допълни тя. 

Пътят на пациента до модерни терапии все още е доста дълъг и мъчителен като минава през поне 6-7 специалиста и около 5 години за диагностициране. Съкращаването на този процес  трябва да е основен фокус в подобряването на качеството и достъпа до здравни грижи, каза в заключение Станчева. 

Всеки десети пациент е с хронично бъбречно заболяване в света, у нас - всеки 7-8 българин, като най-висока е честотата сред хората над 50 години, като водещи причини са главно високата честота на диабетна болест и на хора с хипертония. Три са възможните стратегии за овладяване на този относително висок процент пациенти с хронично бъбречно заболяване - увеличаване на броя на трансплантациите, разширяване на възможностите за прилагане на съвременна консервативна терапия, която не е скъпа и ще доведе до освобождаване на финансов ресурс, който пък ще даде възможност за подкрепа на третата важна стратегия - достатъчно средства за подкрепа на нови терапевтични решения за тази група пациенти.  

България е на едно от първите места в света по честота на хронично бъбречно заболяване (ХБЗ) – всеки 7-8-ми жител на страната е засегнат от него, като най-висока е честотата сред хората над 50 години, съобщи проф. Д-р Емил Паскалев,началник Клиника по нефрология, трансплантация и диализно лечение в Александровска болница. Водещи причини за тази статистика са високата честота на диабетната болест и на хората с високо кръвно - фактори, които са отключващи и за хронично бъбречно заболяване. Неоткрито и нелекувано навреме, то има прогресивно развитие и води до бъбречна недостатъчност, която се лекува с диализа или бъбречна трансплантация. Диализата обаче носи голяма финансова тежест на здравната система. Алтернатива са иновативните терапевтични решения, които могат да забавят прогресията на ХБЗ и отложат необходимостта от диализа или бъбречна трансплантация и да спестят огромен здравен ресурс, посочи проф. Паскалев. За въвеждането им обаче са нужни здравни политики, които да гарантират  ранна диагностика, навременен  достъп до специалист и  иновативни  здравни технологии. 

Една от групите, най-трудни за диагностициране, са диабетно болните, отбеляза и Георги Къдрев, главен изпълнителен директор на стартъпа за създаване на технологични иновации в здравната сфера Kelvin Health.  Той представи едно от най-новите изобретения на неговата компания - приложение, при което е достатъчно да се направи само снимка с мобилен телефон, на базата на която могат да се открият аномалии в периферната нервна система - често срещан симптом при диабетици. Дигиталните и технологични разработки в областта на медицината, особено на ниво скрининг и диагностика наистина се развиват много бурно в последните години, защото те са точно един от отговорите на нуждата от решения ориентирани към пациента, обясни той.

Една от областите, в които вече има достатъчно модерни технологични решения за подобряване на качеството на живот и пълноценно интегриране, въпреки трайно увреждане, представи инж. Тодор Абаджиев, главен експерт слухови импланти в Сентилион. Компанията е представител за България на МЕД-ЕЛ, водещ производител на кохлеарни импланти. Загубата на слуха в световен мащаб нараства и това е трайна тенденция, според последни проучвания, посочи той. До известна степен, принос за очаквания ръст на хора със загуба на слуха в различна степен  има и ковид, тъй като все повече стават случаите, при които това е едно от трайните последствия на прекаран коронавирус. В България липсва подробна и достоверна информация за броя на деца и възрастни, които имат нужда от специални грижи и технически решения за всякакъв вид загуба на слуха. За много от тях набавянето и поддържката на такива решение е финансово непосилна, а държавата не отделя достатъчно средства за поемане на разходите в това отношение, обърна внимание инж. Абаджиев. Той представи и някои от най-новите технически решения за възстановяване на слуха, които компанията предлага у нас. 

https://www.youtube.com/watch?v=AmeX48hNWfQ&ab_channel=managerbg

Девети национален фарма форум се осъществява с подкрепата на: AstraZeneca; MagnaPharm; Astellas; Novartis; Българска болнична асоциация; СЕНТИЛИОН; MED-EL

Медийни партньори на събитието са: bTV; dir.bg; puls.bg; REDmedia, portalnapacienta.bg