ОФИС ПРОСТРАНСТВАТА ЕВОЛЮИРАТ

Широкото навлизане на дистанционната работа по време на пандемията напълно промени очакванията на служителите към офисите. Сега, когато много от тях осъзнават, че могат да бъдат продуктивни от разстояние, е по-важно от всякога работодателите да създадат офис пространства, атрактивни за специалистите. Физическият офис няма да изчезне, но е в процес на трансформация, отбеляза Йордан Кръстев, мениджър “Офис площи” в Cushman & Wakefield Forton, модератор на четвъртия дискусионен панел „Новата офис реалност” на Първата годишна конференция за строителство и инвестиции 2022, която списание „Мениджър” организира днес.

Технологиите навлизат в имотния сектор в България – различни дигитални решения правят ефективно управлението на офисните пространства. Сертификатите за зелено строителство и управление на офисното пространство се превърнаха във визитка на мениджъри, управители, наематели и инвеститори, които искат да наложат зелени бизнес практики, ориентирани към околната среда и човешкото здраве.

„Офис секторът в България е стабилен въпреки пандемията, войната в Украйна и икономическата криза. Интересът към работа в офиса бавно се възстановява. Особено застъпен е хибридният модел с гъвкави работни места. Моето впечатление е, че много от компаниите не са решили още как да работят и все още експериментират”, коментира Таня Косева-Бошова, председател на УС на Асоциация на собствениците на бизнес сгради в България.

Според Бошова расте броят на сертифицираните у нас зелени офис сгради – мнение, което споделя и Силвия Павлова, основател на PropTech Bulgaria & CSEE PropTech, член на борда на Европейската проптех асоциация. „Сертифицирането в България върви бавно, основно под натиска на европейските директиви. Досега у нас няма нито една сграда със сертификат за smart buiding”, посочи Павлова.

Как да направи атрактивен офиса за екипите си е предизвикателство, пред което е изправен всеки работодател. Всеки се стреми да осигури освен здравословна, ефективна и умна работна среда, и офис с нулев въглероден отпечатък.

Участниците в панела говориха за работата, базирана на дейности, която осигурява на служителите гъвкавостта, която очакват, като същевременно помага на мениджмънта да управлява разходите в среда, в която заетостта на офиса варира всеки ден. При оформление на работната среда, базирана на дейности, екипите могат да избират от множество различни типове пространства в зависимост от вида работа, която вършат в този ден, обясни арх. Никола Георгиев, директор на SGI Architects & Masterplanners. „Пандемията повиши изискванията към работната среда – тя трябва да е уютна и удобна както у дома – навик, придобит от локдауните”, добави той.

Офисният дизайн, базиран на дейности, дава възможност на служителите и е по-благоприятен за творчество и сътрудничество. Освен това насърчава служителите да идват в офиса няколко пъти седмично, а не всеки ден. Това може да подобри баланса между работа и личен живот, което намалява стреса, текучеството и улеснява привличането на най-добрите таланти. „Т.нар. activity based working е свързан с организацията на работното пространство и дейността, която ще упражнява, с подходящ дизайн за отделните активности. Много от служителите имат нужда да работят самостоятелно и концентрирано, други – от обмяна на идеи, от брейнсторминг, и се нуждаят от по-големи помещения, които обаче не са лишени от непринуденост и комфорт, предвиждаме и места за активна и пасивна почивка”, обясни арх. Георгиев.

Неговата прогноза за бъдещето на пазара е, че ще бъдат печеливши и търсени онези проекти, които са хибрид на жилищни и работни пространства. И голямо търсене на уютни зали за събития, срещи и разговори. „Отдалеченият тип работа ще изисква място за срещи”, подчерта архитектът.

Според Таня Косева-Бошова, председател на УС на Асоциация на собствениците на бизнес сгради в България, „пазарът в България е бавен. Решенията за промяна не са толкова светкавични, така че не очаквам резки движения и сътресения на пазара на офиси”.

„По време на пандемията новите проекти бяха единици. Тази тенденция се запази и през тази година заради геополитическата обстановка и очакваната рецесия в Европа. Ново строителство на офис сгради няма. Но нашият пазар е бавен – отнема над три години от идеята до началото на строителството. Затова и много компании имат проекти, но все още не смеят да направят първата крачка, заради поскъпването на материалите и нарушените вериги на доставки. Друга трудност са финансиращите банки – те станаха много предпазливи”, обясни специалистът.

„Само преди 3 седмици бях говорител на най-голямата проптех конференция в немскоезичния регион, която се проведе в Германия. Видяхме се много колеги и обсъждахме въпроса за факторите, които притискат индустрията в момента. Най-големият натиск за индустрията идва от европейското законодателство – всичко свързано със зелената сделка. Това, което виждаме като тенденция от 2020 г., е надстрояването на BMS системите, които присъстват във всички сгради офис клас А, с Energy Tech решения. Но BMS системи не се поставят в повечето случаи при офис клас B и C", разказа Силвия Павлова, основател на PropTech Bulgaria & CSEE PropTech.

Експертът очерта две тенденции, едната от които е разширяването на концепцията за сгради със смесено предназначение. От съществуващия модел на офис площи и ритейл пространства, свързани помежду си (която наблюдаваме при повечето молове, както и офиси със собствени търговски обекти), се преминава към свързаност между офис, ритейл и жилищни сгради в едно цяло. Втората тенденция според нея е: „Може да има намаляване на инвестиционната активност от български инвеститори, но същевременно наблюдаваме значителен интерес към проекти от всякакъв клас имоти от страна на чужди инвеститори”, добави Силвия Павлова.

Според Димитър Стоянов, Solution Engineer в „Алтерко” още е рано да се говори за изкуствен интелект, който да управлява офисите. „Нищо не е в състояние да замени човешкият фактор, а само човешките дейности”, категоричен е той. Той призова инвеститорите да вложат повече средства в технологиите, зелената среда и комуникацията между сгради, да въведат различни гъвкави схеми за работа и почивка, за се избегне трафикът и натоварването на градската среда.