Регулациите не са спирачка, а начин Европа да управлява риска

Една от най-оживените дискусии по време на Technovation 2026, организирано от списание „Мениджър“, беше посветена на регулациите, технологичния суверенитет и мястото на Европа в глобалната надпревара за изкуствен интелект.

В панела „Регулации и суверенитет“ участваха Мария Симеонова, директор на софийския офис на Европейския съвет за външна политика, Цветан Алексиев, главен изпълнителен директор на „Сирма Груп“, Георги Христов, главен изпълнителен директор на OptimAIze, и Цветомир Николов, анализатор в програма „Геоикономика“ към Центъра за изследване на демокрацията.

Още в началото участниците се обединиха около тезата, че изкуственият интелект отдавна е престанал да бъде единствено технологична или бизнес тема и все по-ясно се превръща в политически и геополитически въпрос. Според Мария Симеонова Европа е изправена пред множество предизвикателства едновременно. От една страна, Старият континент трябва да намери мястото си в съперничеството между САЩ и Китай, а от друга - да се справя със собствените си политически и икономически сътресения.

„Не говорим за хомогенна Европа. Първо трябва да се замислим геополитически, да търсим партньори и едновременно с това да отговорим на вътрешните предизвикателства пред Европейския съюз“, подчерта тя.

Темата за изоставането на Европа в сферата на високите технологии също зае централно място в разговора. Според Цветан Алексиев континентът действително е загубил част от позициите си спрямо САЩ и Китай, но има и своите предимства.

„Факт е, че изостанахме. Но Европа има силни университети, много умни хора и сериозен потенциал да навакса. Освен това все по-малко специалисти гледат на САЩ като на единствената дестинация за развитие“, коментира той.

По думите му европейският подход към изкуствения интелект е по-предпазлив и поставя много по-голям акцент върху управлението на риска.

„Това, че Европа създава регулации, е добре. Изкуственият интелект е технология, с която трябва да се внимава внимателно“, заяви Алексиев, припомняйки случаите, в които AI системи са демонстрирали непредвидимо поведение.

От гледна точка на компаниите един от най-сериозните проблеми остава липсата на достатъчно яснота около регулаторната рамка. Според Георги Христов бизнесът все още се опитва да се ориентира кои правила трябва да спазва и как да внедрява решения с изкуствен интелект, без да се сблъска впоследствие с регулаторни проблеми.

„Има известна неяснота от страна на бизнеса кои точно правила трябва да съблюдаваме и как да сме сигурни, че няма да се окажем в нарушение“, посочи той.

Въпреки това Христов отбеляза, че с публикуването на допълнителни насоки и тълкувания от европейските институции рамката постепенно започва да се изяснява.

Темата за технологичния суверенитет също предизвика сериозна дискусия. Според Цветомир Николов различията между ЕС и САЩ не са само технологични, а преди всичко философски. Докато американският подход разчита на по-слаб контрол и бързо мащабиране, европейският модел поставя по-голям акцент върху управлението на рисковете.

„Европа се опитва да управлява рисковете още в началото на процеса. Това я прави по-отговорен играч, но същевременно забавя част от развитието“, отбеляза той.

По думите му една от основните слабости на континента остава фрагментираният пазар и липсата на обща визия за това какво иска да постигне Европа в технологичен план.

Дискусията премина и към въпроса кой ще плати сметката за европейските амбиции в сферата на изкуствения интелект. Мария Симеонова посочи, че този разговор вече се води в контекста на бъдещия седемгодишен бюджет на Европейския съюз.

„Амбициите са големи, но всички държави трябва да се обединят около разбирането, че реализацията им струва много средства“, каза тя.

Цветан Алексиев обърна внимание на факта, че Европа вече инвестира сериозно в изграждането на центрове за данни и AI инфраструктура.

„Европа започна процес по изграждане на дата центрове и AI фабрики. Това е изключително важно, защото иначе данните ни просто излизат извън Европейския съюз“, подчерта той.

Според Георги Христов инвестиционният интерес на бизнеса все по-често се насочва към по-малки и локални AI решения, а не към използването на най-големите и най-скъпи модели.

„Оказва се, че за много бизнес задачи не ви е необходим най-мощният модел на пазара. По-малките модели често вършат работа достатъчно добре, като същевременно позволяват данните да останат под контрола на компанията“, коментира той.

В края на разговора участниците обсъдиха и възможността за създаване на по-глобална рамка за управление на изкуствения интелект, нещо като технологично ООН. Мария Симеонова призна, че различията между Европа, САЩ и Китай са значителни, тъй като трите центъра следват различни политически и икономически модели. Въпреки това тя остава умерен оптимист.

„Координацията е трудна, но не е невъзможна. Винаги може да бъде намерено минимално общо съгласие, което да помогне да се избегнат най-лошите сценарии“, заключи тя.

***

ГЕНЕРАЛЕН ПАРТНЬОР: MFG

С ПОДКРЕПАТА НА: Bosch България; Avenga; Monkey Shoulder; Sirma; Lirex; Wolf Theiss

ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ПАРТНЬОРИ: Българска стопанска камара; Френско-българска търговска и индустриална камара; Confindustria Bulgaria; Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП); BESCO; Endeavor; AIBEST; BASSCOM.

МЕДИЙНИ ПАРТНЬОРИ: DEV.BG, Радио Fresh; Българска национална телевизия; Dir.bg