Инфлация и коронавирус: централните банки смениха подхода

Решенията на водещите централни банки по света, взети през изминалата седмица, очертаха ясна промяна в паричната политика и изместване на вниманието от възстановяването от спада, причинен от коронавирусната пандемия, към инфлацията като основна заплаха.
Макар в изявленията си ръководителите на Управлението за федерален резерв (УФР), Европейската централна банка (ЕЦБ) и Банк ъв Ингланд (Bank of England) да подчертаха несигурността, носена от варианта Омикрон, тежестта на пандемията като фактор за паричната политика отстъпи пред ускоряващата се инфлация, която започва да "изяжда" доходите на домакинствата във все повече страни.

УФР избра като първо "оръжие"

да намали рязко обема на изкупуването на облигации - от 90 млрд. долара през декември до 60 млрд. долара през януари, и вероятно ще спре изцяло през март. Планира се затягането на кредитирането да бъде ускорено двойно спрямо досегашните разчети, а макар засега водещите лихви да остават в диапазона 0-0,25 процента, перспективата за увеличаването им три пъти догодина очертава ясно пренасочването към значително по-агресивна политика. Въпреки това според икономисти тези мерки са недостатъчни и идват твърде късно на фона на инфлацията, която в САЩ вече достигна 7 процента и се доближава до 40-годишен максимум.

Банк ъв Ингланд стана

първата голяма централна банка, която се осмели да вдигне лихвите, изненадвайки пазарите. С повишението от 0,1 до 0,25 процента тя на практика сигнализира, че няма време за губене, в момент когато инфлацията във Великобритания вече е над 5 процента. Според ръководителите на паричната институция, които одобриха мярката почти с единодушие, силните позиции на трудовия пазар означават, че повишаване на цената на кредитирането е уместна стъпка в опит да бъде овладян инфлационният темп. Засега британската програма за изкупуване на облигации се запазва в обем 875 млрд. бр. лири (1,16 трлн. долара).

ЕЦБ изглежда може да си позволи

да действа донякъде по-спокойно. Инфлацията в еврозоната достигна 4,9 процента през ноември, според публикуваните в петък данни на Евростат. Макар и повече от два пъти над целевото равнище (малко под 2 процента) и най-високо от създаването на валутния съюз през 1990 година, показателят все пак осигурява още известно време за по-мека политика на институцията в отговор на икономическата неизвестност, носена от Омикрон, и пречките за производствения сектор на фона на недостига по веригите за доставки. "Бяхме поразени от това колко по-уверена изглежда за икономическите перспективи и колко по-балансирано подхожда към Омикрон президентът на ЕЦБ г-жа Лагард. Това до голяма степен отразява факта, че базовата динамика на инфлацията в еврозоната остава под контрол", коментира Кришна Гуха от Евърскор Ай Ес Ай (Evercore ISI) пред в. "Файненшъл таймс".
ЕЦБ остави без промяна нулевите си водещи лихви предвид по-малкото сигнали за бързо увеличаване на възнагражденията, а ръководителката й Кристин Лагард заяви, че е малко вероятно ставките да бъдат повишени и през 2022 година. Франкфуртската институция ще приключи основната си пандемична програма за вливане на пари в икономиката (Pandemic Emergency Purchase Programme - PEPP) през март догодина, както бе планирано първоначално, но все пак подкрепата няма да бъде оттеглена рязко благодарение на увеличаването на обема на друга схема за изкупуване на облигации. Това се дължи на факта, че икономиката на еврозоната все още не се е възстановила, а и видимо растежът й се забавя през последните месеци.

Руската централна банка

обаче не може да си позволи умереност при инфлация над 8 процента и съответно рязко повиши водещата си лихва - със 100 базисни пункта до 8,5 процента, оставяйки отворена възможността и за по-нататъшно увеличение при следващите заседания. Въпреки нарастването на случаите с варианта Омикрон, на вдигане на лихвите се реши и централната банка на Норвегия - от 0,25 процента на 0,5 процента, което евентуално ще бъде последвано от ново увеличение през март.

На този фон се открои турската централна банка

с решението си, въпреки галопиращата инфлация, да понижи водещата лихва от над 21 процента до 14 процента. На следващия ден институцията бе принудена да се намеси за пореден път на валутния пазар, за да попречи на срива на турската лира, която от началото на годината вече е загубила близо половината от стойността си. И макар правителството да обеща увеличаване с до 50 процента на минималната заплата догодина, инвеститори и граждани остават силно притеснени от развитието на финансово-икономическата ситуация в Турция.

Ускоряването на инфлацията все повече се очертава не само като икономически, но и като политически проблем в множество държави и това добавя нов фактор при вземането на решения от централните банки. Над десет вече са повишили лихвите си тази година на фона на отварянето на икономиките след ограниченията, наложени заради Ковид-19, сочат данни на Банката за международни разплащания (Bank for International Settlements). Развитието на тази тенденция обаче е комплексен въпрос. Политическият натиск, продължаващата несигурност около хода на пандемията и нуждата икономическото възстановяване да продължи да бъде подпомагано очертават предизвикателна 2022 година за централните банки, които ще трябва да доказват не само че могат да се справят, но и да отстояват независимостта си, най-вече ако се наложи да вземат непопулярни решения.

Елена Савова, БТА