Колко пари месечно са необходими на българина, за да преживява

612,15 лв. на човек или 2448 лв. месечно за 4-членно домакинство (2 възрастни + 2 деца) са необходими, за прехрана и битови разходи на едно лица, за облекло, за медицински и образователни услуги спрямо нормалните български стандарти. Това показват данни на КНСБ за издръжката на живот през второто тримесечие на 2019 г.

Общият ръст на издръжката спрямо предходното тримесечие е 6 лева, а спрямо юни миналата година - 87 лева.

За покриване на общата стойност на необходимите средства за издръжка (2448 лева), трябва нетният размер на заплатата, която получават двамата възрастни, да бъде не по-нисък от 1 224 лева за всеки от тях, при условие, че двамата възрастни са заети и заплатата е единствен източник на доходи.

Необходимите средства за издръжка на живот на четиричленно домакинство, живеещо в София са 3233 лева, средно на човек - 808, 37 лв., което е с 37 на сто повече от средните нива на издръжката за страната.

Ако доходите на семейството в столицата се покриват само от заплатата на възрастните, то за всеки от тях нетната средна работна заплата не трябва да бъде по-ниска от 1617 лева, за да може семейството да живее нормално. Официалните данни за заплатите през първото тримесечие в София - столица, отчитат нетна средна работна заплата от 1285 лева /бруто 1656 лв./, която е с близо 20,5 на сто по-ниска от реално необходимия разполагаем доход за покриване на издръжката на живот на един човек от домакинство.

Домакинствата, които живеят със средства на човек под издръжката на живот са 71,3 на сто, като има тенденция за намаляване - през 2016 година са били около 78 на сто.

Данните на синдиката сочат, че 28,7 на сто от домакинствата в страната са с общ доход на човек над издръжката на живот, 30,3 на сто от домакинствата са с доход на човек до 348 лева /официалната линия на бедност за 2019 г./, или близо до 2 млн.185 хиляди, като спрямо същия период на предходната година намаляват с около 57 хиляди души. 41 на сто от домакинствата са с общ доход на човек от домакинство от линията на бедност /348 лева/ до необходимите средства за издръжка на живот /или около 2 млн. 958 хиляди души/. За едногодишен период се отчита намаление с около 22 хиляди души /при 44 на сто през същия период на 2018 г./

От КНСБ отчитат, че размерът на средната нетна заплата плавно се доближава до необходимия за издръжката на живот, но все още изоставането е значително. Размерът на нетната средна работна заплата е по-нисък с 287 лева, или изоставането е с около 23,5 на сто. Разликата се свива около 2 пъти за десет години, изоставането през същия период на 2009 година е - 50,8 на сто.

От синдиката обаче отбелязват, че въпреки благоприятните икономически тенденции и устойчивото нарастване на средната работна заплата за десетгодишен период със 70,5 на сто, едва 30 на сто от българите получават средна или по-висока заплата, като и устойчиво се запазва тенденцията на регионална диференциация в трудовите възнаграждения. Около и над 30 процента е по-нисък средният размер на нетната средна работна заплата от средния за страната в области като Видин /-34 на сто/, Благоевград /- 35,5 на сто/, Кюстендил /-30 на сто/, Смолян /-29,6 на сто/ , Хасково /-28,8 на сто/.

От КНСБ отчитат още силно разслоение в обществото - най-богатите 20 процента от населението получават средно 7,7 пъти повече от най-бедните 20 на сто, при средно за ЕС от пет пъти. Очертаната ситуация се задълбочава с влизането в сила от 1 юли на новите цени на електро и топлоенергията, смятат от КНСБ.

От синдиката предлагат целево социално подпомагане срещу риска "водна бедност", като целева група са хората с право на помощ за отопление. Предлага се целевата помощ за вода да е месечна, предоставянето да е с ваучер, който да дава право да се покрие разходът за вода на човек за месеца до определения натурален показател за подпомагане - 2,8 куб.м по отчет на подпомагания потребител.