Накъде вървят дигиталните пари?

Накъде вървят дигиталните пари?

Накъде вървят дигиталните пари?

„В индустрията на дигитализацията на парите много бързо се разместват тектонски плочи и виждаме страшно сериозно движение в крипто пазара. Личното ми вярване е, че това, което прави крипто, е да събуди звяра в централната банка. Това вече се вижда в САЩ и в Китай. Мисля, че скоро ще има доста новини, свързани с крипо регулация“. С тези думи основателят и изпълнителен директор на INDUSTRIA Петко Карамочев откри втория панел на Четвъртия банково-финансов форум на Мениджър „Бъдещето на парите“, посветен на дигиталните валути.

От своя страна, финансовият експерт Бисер Манолов заяви, че е оптимист за бъдещето на финансите.

„Отделям много време и внимание на децентрализираните финанси, защото знам какво ще стане с централизираните системи. Хареса ми, че предишните панелисти са много позитивни и с розова визия за бъдещето, но аз не съм. Бих казал доста категорично, че виждам доста тежък антагонизъм в централизираните финанси. В момента всеки от нас чувства по собствения си джоб един от проблемите на централизираните финанси. Този проблем се казва висока инфлация“, каза Манолов

По думите му централизираните финанси са изключително несправедливи и водят до създаването на много тежки монополи от ранга на Google, Amazon и Facebook.

„Не знам дали хората си дават сметка, че от доста години насам виждаме една токсична симбиоза между централни банки и правителства. Глобалният брутен продукт в момента е горе долу към 100 трлн. долара, докато глобалната задлъжнялост, включително държавната, корпоративната и   тази на домакинствата е около 300 трлн. долара. Това означава, че в момента света прави с три единици дълг единица брутен продукт. Това е един нерешим дисбаланс“, коментира той.

Манолов заяви, че над 50% от корпоративните финанси са силно „зомбифицирани“, което означава, че те имат такова ниво на натрупване на дълговете, че то е практически не необслужваемо.

Той посочва, централизираните финанси също така водят до втвърдяване на разпределението на богатствата - над 85% от богатството се дължи само от 10% от хората.

„Живеем в страхотно развратено време от гледна точка на финансите. Изобщо не съм оптимист за бъдещето на парите, защото през последните две години, в условията на най-голямата съвременна здравна криза, видяхме, че финансовият и имотния пазар направиха балони и цени, които не сме виждали. Това означава, че финансовата система е тотално откачена от реалната икономика. Нашето общество в момента е на един дългов допинг. Европейският съюз обеща да изпечата близо 2 трлн. евро, а американците доста повече. Това наду недвижимите имоти и всички активи, включително тези в магазините. Не можем да градим икономика, която е зависима от европейски фондове. Ако не градим икономика, която да създава реална стойност и чакаме някой друг да финансира с инжекции, това не е икономика“, коментира Димитър Калдамуков, съдружник в KDBM Law.

Той заяви, че има разлика между дигиталното евро и крипто еврото, защото първото ще бъде програмируемо.

По думите му в момента проблема на Европейската централна банка и Федералния резерв на САЩ е, че те изпечатаха едно огромно количество пари и се надяваха хората да харчат, но те решиха да спестяват.

„Те искат да решат този проблем с дигиталното евро. Когато се емитира дигиталното евро то ще бъде програмирано какво да си купите и в какъв времеви период да се случи това“, поясни Калдамуков.

Какво ще стане, ако Китай първи въведе дигитален юан?

Петко Карамочев насочи вниманието към Китай, който според него е около 4-5 години пред Обединеното кралство, което е 3-4 години пред Европейския съюз, що се отнася до развитието на дигиталните валути.

„Дигиталното евро ще бъде доста тромав процес. В същото време Китай работи с невероятни темпове. В експериментите с дигитални валути в Китай са участвали почти 21 млн. души. Те са лидерите в момента“, коментира Карамочев.

Според него предстои разбиване на света на валутни зони – контролирани от юана, долара и еврото.

[[{"fid":"382168","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"2":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":1360,"width":2414,"class":"media-element file-default","data-delta":"2"}}]]

Снимка: Петко Карамочев

Той каза, че не се присъединява към „приказките за провал на централизираните финанси“ и че не подкрепя мнението, че крипто ще реши проблемите във финансите.

Манолов от своя страна заяви, че при всички финансови кризи през последните десетилетия са виновни централните банки и правителствата.

„Колко пъти те трябва да сбъркат, за да разберем, че тази система на функционира. Те решават всеки проблем с печатане на пари. Голяма илюзия е, че знаят какво правят. Те не решават проблеми, а ги отлагат във времето“, коментира той.

По думите му по проекта за децентрализираните финанси се работи от средата на миналия век и това, което виждаме в момента, е бета версията, на това, което ще стане.

Димитър Калдамуков заяви, че дигиталният юан е много напред като технология, защото Китай авторитарна държава, която може да си позволи да експериментира в всичко.

„Те са длъжни да бъдат напред заради доминацията на долара, която е една от основните причини Америка да е велика сила. Доларът доминира, защото петролът се изкупува в тази валута. Преди 20 години Садам Хюсеин се опитваше да продава долара срещу евро, а после и Кадафи. Виждаме какво се случи и с двамата. Докато петрола се търгува в долари, Америка ще бъда номер 1. Китайците, за да успеят да дръпнат политическо влияние, трябва да създадат валута, която да е достатъчно приета и да се купува като резервна валута навсякъде. Тяхното бързане е политическо“, каза той.

Калдамуков е категоричен, че централните банкери са пряко отговорни за инфлацията, която в момента ни изяжда спестяванията.

„Нашите заплати не скачат с 10-20%, колкото са скочили цените на жилищата в София, или пък с 300%, колкото са скочили акциите на Apple. Хората купуват акции на Tesla и биткойн, защото ги считат за сигурни пари“, добави той.

Петко Карамочев е на мнение, че не трябва да има разединение между централните банки и правителствата, защото централната банка е пряко изражение на политиката на държавата.

„Какъв друг инструментариум има централната банка при такава криза, освен да печата пари? По-добре е да има контролирани термоядрени взривове под похлупак, отколкото гигантска криза, която може би ще дойде“, добави той.

„Китай отново се подценява. Това го наричам хипернормалност. Тя беше много популярна през 80-те години. Всичко е прекрасно и невероятно, ние сме водещите икономики, а в един момент идва едно абсолютно припадане. Според мен в момента Китай е по-големият  фактор от САЩ и това, което ще се случи с Тайван ще бъде прякото му изражение“, коментира Карамочев.

Бисер Манолов отбеляза, че е съгласен, че Китай са 5 години пред останалите в дигиталните технологии, като тяхната платежна система, която е закачена към дигиталния юан, прави по 300 хил. трансакции на минута, докато тази на Visa може да прави до 60 хил. трансакции на секунда при максимален капацитет.

Ситуацията у нас

Манолов обърна внимание на пазара на недвижими имоти у нас, който според него е много интересен.

„В България пазарът на недвижими имоти е свръх интересен, защото едновременно има свръх прегряване и проблемно охлаждане. Това проблемно охлаждане се казва липса на вторичен пазар - много хора искат да продават, а никой не иска да купува“, каза Манолов.

„Ще вкарам една думичка – токенизаци на недвижими имоти. Това означава, че съответната държава, към която не спада България, е приела т.нар DLT закон. Това е законът за дигитални регистри, като такъв е приет в Албания, а у нас дори няма такъв проект. Да си токенизираш недвижимия имот означава, че местното законодателство, както е в Америка и някои европейски държави, третира по един и същи начин един дял или акция с един токен. С други думи, ако вашият апартамент е 100 дяла, вие имате 100 токена в дигиталния регистър. Тук в дискусията влиза думичката блокчейн. Токенът е качен в блокчейн, което означава, че един инвеститор в Хонконг може с пълна увереност, че месното законодателство гарантира неговия интерес, може да си купи един дял в български апартамент в Люлин. Автоматично правите вашия имот с добър вторичен пазар, тоест ликвидност. Всеки инвеститор, който търси поле за изява, търси три неща – ликвидност, доходност и риск. Ако искаме да съживим нашата държава в тази посока и да претендираме, че сме дигитално извисени или интелектуални, трябва всячески да изискваме от политиците да приемат DLT закон“, добави Манолов.

[[{"fid":"382169","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"3":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":1415,"width":2519,"class":"media-element file-default","data-delta":"3"}}]]

Димитър Калдамуков също изрази мнение, че България е страшно назад в тази сфера и че ние се нуждаем от такова законодателство, като посочи, че против това ще бъде лобито на нотариусите, частните съдебни изпълнители на всички лица, които се занимават с хартиения имотен регистър.

„За да постигнем внедряването на дигитален регистър е нужно първо да имаме Народно събрание, каквото в момента нямаме. Второ, то изисква в НС да има хора, които да го помислят и прокарат“, каза той.

„Германците приеха закон за дигиталните активи юни месец, като той позволява на всеки емитент в Германия да си емитира токени, които ще бъдат регистрирани в техния Централен Депозитар. Ние можем да направим това, защото то се предвижда и в европейския регламент“, добави Калдамуков.

Петко Карамочев заяви, че това, което ще направят издаваните от централните банки валути през следващите четири-пет години е, че те ще направят така, че парите да работят 24 часа.

„Разбира се, че ще има взаемки от публичния блокчейн,. Нещата няма да се случат анонимно и ще има сериозен контрол върху прането на пари. В Европа, САЩ и Китай вече има достатъчно много проекти, които ще направят финансите 24/7. Те ще оптимизират и системите за доставка, но за съжаление ще ги и фрагментират. През следващите няколко години китайците ще опитат да направят юана добра и подходяща валута за трансгранични плащания. Това заплашва и долара и еврото. Който най-бързо движи парите ще бъде най-успешен, като в момента България е назад в цялата тази схема. Страната трябва да се събуди“, добави той.

На въпрос дали наличието на крипто или дигитално евро променя съществено икономическите и обществените търговски отношения, Бисер Манолов отговори: „Това означава, че вие без абсолютно никакво разрешение, на който и да е участник във финансовата система, можете да си откриете една дигитална сметка, крипто сметка, по която мога да ви прехвърля активи, без никакво разрешение. Имаме липса на надзор“.

„Хората трябва да знаят, че при децентрализираните финанси всички участваме на равноправен принцип и никой не привилигировано положение. Това е изключително справедлив процес. В момента в света има около 2 млрд. човека, които имат право на банкови услуги, но нямат достъп до тях. За Европа има 40 млн., които имат такова право, но не използват банковите услуги. Колко роми у нас имат банкови сметки – няколко от тях. А колко имат мобилни телефони – почти всички. Тоест, по този начин вие ги приобщавате към банковите услуги“, добави Манолов.

Калдамуков от своя страна заяви, че разликата между дигиталното евро и традиционното евро, между фиатните пари и криптовалутите, е една единствена – доверието.

„Парите са монетарния изразител на доверието. Зад фиатните пари, които се имитират от централните банки, застава държавата, която казва – това аз емитирам като носител на стойност в тази суверена територия и задължавам всички търговци и страни по сделки да приемат тази парична единица. Дигиталното евро е част от фиатните пари, зад него застават ЕЦБ и ЕС с цялата си политическа и военна сила. Разликата между дигиталното и нормалното евро е една единствена – първото ще бъде програмируемо. Разликата с криптвалутите пък е, че зад тях стои една децентрализирана група от хора, където доверието не е насочено към една точка, а е разхвърляно между много участници в системата. Ако един актив изпълнява три функции, той е пари. Facebook ще издадат пари – Diem, и те ще бъдат пари. Парите са нещо, което зад което стои доверие. Проблемът на съвременната финансова система е, че доверието се чупи заради инфлацията“, коментира той, като добави, че централните банкери малко губят тази си роля и се прехвърлят на политическото поле, взимайки решения, които удрят по джоба ни.

Той препоръча на хората да си намерят актив, който да държи стойността на парите им, защото в противен случай обедняват всяка минута.

[[{"fid":"382171","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"4":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":1393,"width":2537,"class":"media-element file-default","data-delta":"4"}}]]

Какво става с Diem на Facebook?

Петко Карамочев заяви, че според него Facebook няма да успеят да пуснат на пазара Diem.

„Това е може би вторият или третия ревизиран вариант на Diem, като личното ми мнение е, че и този път няма да им мине номера, освен ако не са намерили начин да привлекат вниманието на регулатора долара по начин, по който биха могли да помогнат интернационализацията на долара“, каза той.

Бисер Манолов е на противоположна позиция, като според него през втората половина на следващата година Diem ще доминира пазара.

„Diem ще бъде един токен, който е нещо като стейбълкойн. Стейбълкойн означава, че дигиталната валута има обезпечение с фиатни пари или активи. Преди проекта на Fecebook бе обезпечен с долари и американски държавни ценни облигации, но в момента той е с обезпечение американски долар, евро и английски паунд. Това означава, че няма как да предприемеш такива действия без да си съгласува със съответните емитенти на тези валути. Този процес е в много напреднала фаза и според мен има регулаторно съгласуване със съответните централни банки. Той ще бъде част от решаването на глобалните проблеми“, обясни той.

Означава ли дигиталната валута тотален контрол от страна на държавата?

Петко Карамочев заяви, че що се отнася до парите, издавани от централната банка, има много начини те да бъдат регулирани и систематизирани по такъв модел, че да запазим свободите си.

„Няколко пъти се чу думата криптография. Тя дава възможност да имаме гаранция, че централните банки не ни гледат в джоба. Математиката е на достатъчно високо ниво, за да се гарантира този процес. Над едно определено ниво и размер на плащания може би ще има видимост за правителствата и централните банки, не за друго, а за да се помогне целия процес“, коментира той.

 

Калдамуков каза, че хората са прави да се страхуват при една централно емитирана дигитална валута, но според него нивото на уважение към човешките права в ЕС е такова, че ако емитирането на едни пари, което по някакъв начин бърка в нашия личен живот, те просто няма да получат доверието, което емитентите биха искали да получат.

„В света на глобалните банки има нов играч, който е по-голям от централните банки, търговските банки и хедж фондовете – това се казва обединените малки играчи. Само преди една година тези хора се обединиха в Reddit и показаха какво може да стане като финансова мощ с една компания като GameStop. Те нанесоха загуби за милиарди на няколко хедж фонда. Тези малки казват какво ще стане и избират пътя на развитие, а не централните банки“, каза Манолов.

Основни партньори на форума са: Българска банка за развитие; Management Financial Group; EOS Matrix

Събитието се провежда с подкрепата на: УниКредит Булбанк; Amundi Asset Management; Acronis; Lirex; ЮтеКредит България; Japan Tobacco International

Медийни партньори на събитието са: Българска национална телевизия; dir.bg; bTV Media Group;  Дарик радио

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ