Новата треска за злато – биткойните

Очаква се тази година в Исландия енергията, използвана за добиване на биткойни и други виртуални валути, да е повече, отколкото потребяваната от домакинствата.

Необходими са огромни количества енергия за компютрите, които създават ценните биткойни и големите компании за "копаене" на виртуални валути са установили база в Исландия - студен северноатлантически остров, изобилстващ на възобновяема енергия, произвеждана в геотермални и хидроелектрически централи.

Сравнително неочакваният растеж на новата индустрия накара депутата от исландската Партия на пиратите Смари Маккарти да предложи облагане с данък на печалбата от копаенето на биткойни. Инициативата вероятно ще бъде приета добре от исландците, които са скептични към спекулативните финансови начинания, след като преживяха катастрофален срив на банковата система през 2008 година.

"При нормални условия компаниите, които създават стойност в Исландия, плащат определени данъци на правителството," каза пред АП Маккарти. "Тези компании не го правят, а ние може да се запитаме дали трябва да го правят," допълни той.

Енергийното потребление нарасна заради скочилите разходи за производството на виртуална валута.

Компютрите се използват за правенето на сложни изчисления, които контролират текущ регистър на всички трансакции във виртуални валути по света. В замяна на това "миньорите" заявяват право върху част от койн, който все още не е в обращение. В случая с биткойна общо в обращение могат да бъдат пуснати 21 милиона, като вече остават да бъдат създадени около 4,2 милиона. Тъй като има все повече биткойни в обращение, компютрите трябва да бъдат по-мощни, за да се справят с изчисленията, което пък означава повече необходима енергия.

Спокойният крайбрежен град Кефлавик на безлюдния исландски южен полуостров се превърна през изминалите месеци в международен център за копаене на биткойни и други виртуални валути.

Местни рибари, които разговарят на чаша горещо кафе в бензиностанцията на пристанището, са озадачени от явлението, което доведе до появата на големи строителни обекти в покрайнините на града.

Една от основните причини за установяването на "биткойн мини" тук, на ръба на Северния полярен кръг, е естествената възможност за охлаждане на компютърните сървъри и конкурентните цени на изобилстващата исландска възобновяема енергия.

Йохан Снори Сигурбергсон, мениджър, отговарящ за бизнес развитието, в енергийната компания Hitaveita Sudurnesja каза, че очаква добиването на виртуална валута в Исландия да удвои енергийното си потребление до около 100 мегавата тази година. Това е повече, отколкото ползват домакинствата на острова с население 340 000, според исландската национална енергийна служба.

Преди четири месеца не бих могъл да прогнозирам тази тенденция, но тогава курсът на биткойна скочи рекордно и получихме много повече имейли, каза той в геотермалната електроцентрала Svartsengi, която захранва с ток югозападния полуостров, където се добиват виртуалните валути.

"Днес се върнах от среща с компания за добиване на виртуална валута, която иска да купи 18 мегавата," допълни той.

В най-голямата от трите "биткойн ферми", които в момента работят в Кефлавик, високи метални огради пазят складове с дължина 50 метра, пълни с компютърно оборудване. Тя носи името на чука на скандинавския бог на гръмотевиците Тор, Мьолнир.

Центровете за данни тук са специално проектирани да използват непрекъснатия вятър на голия полуостров. Стените от всяка страна са частични, като позволяват студеният въздух да прави течение, за да охлажда оборудването.

"Това, което правим тук, е като добиване на злато," каза Хелмут Раут, който ръководи дейността на Genesis Mining, голяма компания за добиване на биткойн.

Добиваме в големи размени и пускаме златото на хората, каза той.

Genesis Mining е основана в Германия и се мести в Исландия през 2014 година, когато цената на биткойна варира между 350 и 1000 долара.

Днес един биткойн се търгува за около 8000 долара, според платформата Койндеск (Coindesk), след като през декември достигна 19 500 долара.

През януари виртуалната валута бе засегната от намеренията на Китай да забрани добива на биткойни, заради опасения от прекомерно използване на електроенергия.

Раут казва, че биткойнът не трябва да бъде специално облаган с данък за околната среда. Компютърните мощности винаги изискват енергия, заявява той.

Колко електроенергия е нужда за трансакция с кредитна карта или за търсене в интернет? Криптовалутите имат същото глобално въздействия, казва той.

В столицата Рейкявик някои са по-скептично настроени за биткойна.

Последният път когато Исландия бе международен финансов център, начинанието приключи с огромен банков крах, превръщайки страната в един от символите на световната финансова криза от 2008 година.

Политическата бъркотия след кризата вкара бързо набралата популярност Партия на пиратите в исландския парламент, където сега тя има 10 процента от местата.

Депутатът от тази партия Маккарти поставя под въпрос доколко е ценно добиването на биткойни за исландското общество, посочвайки, че жителите трябва да обмислят регулирането и облагането с данък на формиращия се сектор.

Харчим десетки, ако не и стотици мегавати за производството на нещо, което няма осезаемо съществуване и няма реална полза за хората извън царството на финансовите спекулации, каза той.

Това не може да е добро, обобщи Маккарти

Егил Бярнасон, Асошиейтед прес

(БТА)