Пеканов: Ползите от присъединяването ни към Еврозоната са повече от негативите

Няма формално изискване България да въведе еврото, когато доходите ни доближат средноевропейските и аз не виждам причина за такова условие, но съм съгласен, че е важно да дискутираме кога е най-правилният момент за присъединяване към общата валута. Трябва да се анализира кога би бил най-добрият момент за присъединяване в бъдеще и това зависи от икономическата ситуация. Това каза в интервю за БТА вицепремиерът по управление на европейските средства в служебния кабинет Атанас Пеканов. Разговорът се е състоял няколко часа преди лидерът на "Има такъв народ" Слави Трифонов да обяви, че ще оттеглят своя проектокабинет, уточняват от агенцията. 

На база на емпиричните данни и изследванията, които съм разглеждал и публикувал в доклад, ползите от присъединяването ни към Еврозоната са повече от негативите, но не трябва да игнорираме рисковете, посочи вицепремиерът.

Според Пеканов, ползите са свързани с това, че ще се продължи финансово-икономическата интеграция на страната към ЕС, което ще доведе до засилване на репутацията ни. "Това, не автоматично, но може да понижи лихвените проценти, което да даде допълнителен стимул за инвестиции в икономиката", посочи вицепремиерът.

Според него един от големите позитиви е, че България ще стане член на Единния надзорен механизъм, а това ще засили доверието и сигурността на българската банкова система, защото ще се упражнява допълнителен контрол от международни институции върху банковата сфера.

"Негативите ще са свързани с допълнителни разходи, които ние трябва да поемем към Европейския механизъм за стабилност - еднократен разход от около един до два процента от БВП. Това не е малка сума, особено за страна, която през годините фискално е била консервативна и е спестявала от други важни сфери, посочи вицепремиерът. Ще има и еднократен административен разход по преминаване към новата валута. Риск има и от това, че някои групи от най-уязвими граждани могат да бъдат засегнати от покачване на цените. Като цяло не се очаква сериозен инфлационен ефект", заяви Пеканов. 

Вторият риск, според него, е евентуалното покачване на дълга на страната, така нареченият "гръцки сценарий". Това обаче не е задължително да се случи. "Решенията за фискална политика се вземат на национално ниво и не са обвързани с влизането ни в Еврозоната или не, което означава, че този риск може да бъде менажиран", на мнение е той.

"Виждам големи рискове от сериозно ревизиране на плана, защото това ще доведе до голямо забавяне и средствата ще дойдат много по-късно", коментира вицепремиерът евентуалната поредна промяна на Националния план за възстановяване и устойчивост.

Във връзка с предложения за актуализация на актуализацията на бюджета за тази година вицепремиерът предупреди, че ситуацията в страната ще стане по-трудна през септември - октомври, ако се наложат, заради пандемията, допълнителни ограничителни мерки, и тогава ще трябва да се търси доста сериозна подкрепа за бизнеса.

"Участието в служебния кабинет е чест и отговорност, когато страната има нужда да се гарантира стабилността и функционирането на процесите, вече сме поели този ангажимент и, ако се наложи, ще трябва да го продължим в рамките на служебен кабинет", коментира вицепремиерът възможността служебният кабинет да продължи работа, и подчерта, че този ангажимент не е обвързан с политическите партии.