По-добрите от очакваното данни за икономиката на ЕС и Еврозоната подкрепиха европейските борси*

Основните индекси на водещите фондови борси в Европа записаха повишения в ранната търговия във вторник, след като стана ясно, че брутния вътрешен продукт на ЕС се е свил по-малко от очакваното през 2020 г., предаде Ройтерс.

Общият европейски индекс STOXX 600 се повиши с 1,99 пункта, или 0,48%, до 419,24 пункта. Немският показател DAX отчете ръст от 51,51 пункта, или 0,36%, до 14 432,42 пункта. Водещият индекс на Лондонската борса FTSE напредна с 29,02 пункта, или 0,43%, до 6 748,15 пункта. Френският измерител CAC 40 се повиши с 8,04 пункта, или 0,14%, до 5 911,03 пункта.

Според преразгледаните данни на Евростат БВП на ЕС се е свил с 6,2% през 2020 г., като първоначалните данни показаха спад от 6,4%. Сходен е и резултатът за Еврозоната, чиято икономика е намаляла с 6,6% вместо първоначално отчетените 6,8%.

През последните седмици фондовите пазари на континента бяха подложени на натиск от резкия скок на доходността по държавните облигации, след като разпространението на ваксини и големият пакет от икономически стимули в САЩ създадоха опасения от ръст на инфлацията.

Въпреки това водещите европейски индекси не бяха засегнати толкова силно, колкото американските им аналози, които са силно обвързани с технологичния сектор.

„Европейският пазар е много по-малко зависим от технологичните акции от S&P 500, така че ръстът на доходността по държавните ценни книжа не е толкова голям проблем“, коментира Ник Нелсън от UBS.

„Темпото на повишение обаче е проблем. Ако в бъдеще има по-плавен ръст на доходността, който може да бъде по-управляем, то цикличните части на пазар като европейския ще се представят по-добре“, добави той.

Инвеститорите очакват с нетърпение срещата на Европейската централна банка по-късно тази седмица, за да видят, дали управителният й съвет е решил да ускори покупката на облигации, за да успокои пазарите.

Междувременно Федералната статистическа служба на Германия съобщи, че износът на страната е нараснал с 1,4% на месечна основа през януари. Очакванията на анализаторите, анкетирани от Ройтерс, бяха за спад с 1,2%. Вносът пък е паднал с 4,7% при очакван  спад от 0,5%.

Акциите на датският производител на бижута Pandora поскъпнаха с 7,10%, след като компанията отчете 12-процентов ръст на органичните продажби през февруари.

Цената на книжата на германският производител на автомобилни части Continental падна с 6,91%, след като прогнозата за печалба на компанията през 2021 г. не отговори на очакванията.

Разнопосочна търговия на Уолстрийт

Американските борсови индекси записаха смесени резултати в понеделник, след като инвеститорите се насочиха към акциите, които могат да спечелят от икономическото възстановяване, което ще бъде насърчено от приетия от Сената на САЩ през уикенда пакет от стимули в размер на 1,9 трлн. долара, предаде Си Ен Би Си. Същевременно с това технологичните акции, които са големите губещи от пренасочването към цикличните сектори, оказаха натиск върху пазара.

Промишленият индекс Dow Jones завърши търговията с ръст от 306,14 пункта, или 0,97%, до 31 802,44 пункта, подкрепен от поскъпването на акциите на Disney. По-рано през сесията той напредна с 650 пункта. Широкообхватният измерител Standard & Poor’s 500 се понижи с 20,59 пункта, или 0,54%, до 3 821,35 пункта. Индексът на високотехнологичните дружества Nasdaq регистрира спад от 310,99 пункта, или 2,41%, до 12 609,16 пункта, следвайки поевтиняване на акциите на Apple, Tesla, Alphabet и Netflix със съответно 4,17%, 5,84%, 4,27% и 4,47%. Технологичният бенчмарк вече е на 10% под рекордното си ниво от 12 февруари.

Сенатът на САЩ одобри в събота пакетът от икономически стимули за 1,9 трлн. долара, проправяйки пътя към удължаване на помощите за безработица и новият кръг от директни плащания към американците и финансова подкрепа за щатските и местните правителства. Очаква се Камара на представителите да приеме законопроекта по-късно тази седмица, а президентът Джо Байдън да го подпише преди порграмите за помощ при безработица да изтекат на 14 март

Акциите на Disney поскъпнаха с 6,27%, след като щатът Калифорния разхлаби ограничителните мерки срещу коронавируса, позволявайки на Disneyland да отвори врати с ограничен капацитет през април. Цените на книжата на American Airlines и United Airlines скочиха съответно с 4,99% и 7,01%.

„Повечето на стимулите може да подкрепят фондови пазар, но по пътя може да има и известни неравности“, коментира Линдзи Белл от Ally Invest. „Притесненията от рязък скок на инфлацията се превърнаха в истински препъни камък за акциите. За това може да има по-голяма слабост на пазара, докато инвеститорите осъзнаят краткосрочните и дългосрочните ефекти от стимулите. Скъпите технологични акции и тези на компаниите, които зависят от оставането на хората вкъщи, може да бъдат сред най-силно засегнатите“, добавя тя.

Технологичните акции бяха най-големите губещи и в понеделник, удължавайки тенденцията от последните няколко седмици. Книжата на Apple се поевтинели с 15% през последния месец, а тези на Tesla – с 34%. Акциите на Zoom Video и Peloton, които бяха сред компаниите, спечелили най-много от условията, създадени от пандемията, са поевтинели с 24% и 30% през последния месец.

Смесени резултати в Азия

Водещите индекси на фондовите борси в Азиатско-тихоокеанския регион не успяха да намерят единна посока във вторник, докато инвеститорите анализираха влиянието на възстановяването на световната икономика и перспективите пред ускорение на ръста на доходността по американските държавни ценни книжа, предаде Маркетоуч.

Йошимаса Маруяма, който е главен пазарен икономист в SMBC Nikko Securities, заяви, че глобалното икономическо възстановяване е много по-силно от очакваното и че разпространението на ваксини в САЩ и Европа вдъхва увереност за бъдещия растеж.

Водещият индекс на Токийската фондова борса Nikkei 225 се повиши с 284,69 пункта, или 0,99%, до 29 027,94 пункта. Ревизираните данни за периода октомври-ноември показаха, че японската икономика е нараснала с 11,7% през последното тримесечие на 2020 г. в сравнение със същия период на предходната година. Първоначалните данни бяха за ръст от 12,7% на годишна база. На месечна база ръстът бе ревизиран от 3% на 2,8%.

В континентален Китай бенчмаркът Shanghai Composite отчете спад от 62,12 пункта, или 1,82%, до 3 359,29 пункта, докато по-малкият индекс Shenzhen Composite се понижи с 63,17 пункта, или 2,84%, до 2 160,91 пункта. Хонконгският измерител Hang Seng напредна с 232,4 пункта, или 0,81%, до 28 773,23 пункта.

Южнокорейският показател Kospi регистрира спад от 19,99 пункта, или 0,67%, до 2 976,12 пункта.

В Австралия индексът ASX200 се повиши с 31,6 пункта, или 0,47%, до 6 771,2 пункта.

У нас

Индексите на Българската фондова борса (БФБ) записаха понижения в ранната търговия. Основният бенчмарк SOFIX отчете спад от 4,84 пункта, или 0,98%, до 489,24 пункта. BGBX40 се понижи с 0,55 пункта, или 0,50%, до 110,04 пункта. BGTR30 изтри 2,31 пункта от стойността си, или 0,43%, достигайки ниво от 530,16 пункта. BGREIT се понижи с 0,31 пункта, или 0,21%, до 144,70 пункта.

*Информацията е актуална към 13:05 часа