Световният държавен дълг ще достигне исторически пик през 2020 година, изчисляват от МВФ

Световният държавен дълг ще нарасне тази година до безпрецедентно равнище в историята и ще бъде 101,5 процента от световния брутен вътрешен продукт или повече, отколкото в края на Втората световна война. Това подчертават в статия, публикувана в блог и цитирана от Франс прес високопоставени служители на Международния валутен фонд (МВФ).

Главният икономист на МВФ Гита Гопинат и директорът на отдела за държавни финанси Витор Гашпар смятат, че правителствата трябва да внимават да не съкратят прекалено рано разходите, за да подкрепят икономиките в риск и евентуално да застрашат възстановяването им. Тъй като траекторията на дълга би могла да продължи да се отклонява в неблагоприятен сценарий, преждевременно затягане на бюджетите създава още по-голям риск за възстановяването, с по-високи бъдещи бюджетни разходи, пишат те.

Икономистите подчертават, че е трудно да се намери баланс, тъй като правителствата трябва да стимулират устойчиво икономиката, поразена от здравната криза, без дългът им да стане неудържим. Те приканват към бюджетни разходи, докато пандемията приключи, като същевременно отчитат несигурността за способността на страните да се върнат към устойчиви равнища на дълга.

Правителствата са похарчили близо 11 трилиона долара в помощ на домакинствата и компаниите, засегнати от икономическата парализа заради карантината, наложена в опит да се спре разпространението на коронавируса. В момента много правителства се възползват от разходи по заеми, които са на исторически минимум, и лихви, които се очаква да останат на тези нива дълго време, отбелязват високопоставените експерти от вашингтонската институция.

Фондът залага на стабилизиране на световния държавен дълг през 2021 година, с изключение на САЩ и Китай. В прогнозите обаче преобладава предпазливостта. Има разлика в равнищата на дълговете и финансовите възможности на отделните страни, коментират те.

Несигурността около икономическите прогнози продължава да е голяма. Лихвите биха могли също бързо да нараснат, най-вече в нововъзникващите икономики.

Според авторите от основно значение ще е връщането на пътя на устойчивия бюджетен баланс в страните, които са навлезли в тази криза с вече голям дълг и слаб растеж, визирайки най-вече развитите страни. Те приканват правителствата да следват надеждни бюджетни стратегии в средносрочен план. Те могат да се основават на оптимизиране на приходите най-вече чрез намаляване на данъчните измами и въвеждането на по-високо данъчно облагане на въглеродните емисии. Друг вариант е намаляването на разходите с премахване на субсидиите за изкопаеми горива, което ще доведе до "зелено" икономическо възстановяване.