Заплахата, надвиснала над Индия и Пакистан

Заплахата, надвиснала над Индия и Пакистан

Напрежението на границата между Индия и Пакистан от миналата седмица, доближи двата южноазиатски противника, сходни по ядрената енергетика, по-близо до конфликт откогато и да било за последните две десетилетия. Докато ситуацията леко се успокои, когато Пакистан освободи в петък заловения индийски пилот, драстичните промени в отношенията между двете страни са налице. И двете страни знаят за рисковете от нарастване на напрежението.

След разделянето им през 1947 г. отношенията между Индия и Пакистан са в почти постоянно състояние на вражда. Двете страни са водили няколко големи войни, последната от които през 1999 г., включващи хиляди жертви и множество схватки през контролната линия в оспорвания регион на Кашмир. След последния сблъсък двете страни тихо се стремят да разширят и модернизират своите военни способности.

През тези десетилетия Индия вече надхвърля числено Пакистан по военна мощ - изтребители, войски, танкове и хеликоптери. Индия далеч надминава Пакистан и по други показатели, особено във военния бюджет - от 64 млрд. долара срещу 11 млрд. долара, според Международния институт за изследване на мира в Стокхолм (SIPRI). Индия има около 3 милиона военнослужещи в сравнение с по-малко от 1 милион в Пакистан, според Международния институт за стратегически изследвания, но Ню Делхи не може да ги съсредоточи върху западния си съсед. Една част е фокусирана върху североизточната част на Индия и нейната граница с Китай. 

"Стратегическият проблем на Индия е да разпредели силите си и да остави част от тях на изток, за да възпира китайския авантюризъм", казва Питър Лайтън, бивш офицер от австралийските военновъздушни сили, а сега и сътрудник в Griffith Asia Institute. През 1962 г. Индия и Китай участваха в кървава гранична война, а сблъсъци продължават да се появяват спорадично през следващите години. 

Китай е в състояние да държи индийското внимание разделено, като поддържа и тесни военни отношения с Пакистан. "Съществува сближаване между китайското и пакистанското стратегическо мислене, което продължава вече пет десетилетия", каза Нишанк Мотвани, гостуващ сътрудник в Азиатско-тихоокеанския колеж по дипломация с опит в Индия и Пакистан. Китай играе и друга роля - като най-големия доставчик на оръжия в Пакистан. 40% от военния износ на Пекин ще отиде в Исламабад, според данни на института Брукингс във Вашингтон.

Макар Пакистан да е установил близки отношения с Китай, Индия - с бюджета за отбрана, шест пъти по-голям от този на Пакистан - се е захванала със своя собствена програма за бърза военна модернизация. "Индия има по-голяма разходна сила и инвестира в платформи, които Пакистан не може да си позволи", казва Мотвани. Сред неотдавнашните придобивания са самолети за ранно предупреждение и контрол във въздуха с израелска технология и самолети и артилерия, произведени в САЩ. Индия иска да развива и още по-нови военни технологии, но често е ограничена от строг контрол върху износа от ключови доставчици като САЩ и Великобритания.Други експерти твърдят, че Индия страда от лоша вътрешна военнопромишлена база. "Индия няма индустриална екосистема. Така че тя няма опит в дизайна. Може да има интелигентни инженери, но това не означава, че те могат да проектират бойни самолети", казва Маной Джоши, сътрудник във Фондацията за наблюдение в Ню Делхи.

Междувременно Пакистан изработва собствени изтребители JF-17s, проектирани от Китай. Според някои сведения това може да е бил един от онези джетове, които в сряда са свалили изтребителя на индийските военновъздушни сили. Индийският изтребител беше съветски самолет МиГ-21, който е в експлоатация от 60-те години на миналия век и според Мотвани, индийските пилоти го наричат "летящия ковчег" заради инцидентите, в които е участвал.

И това илюстрира проблема на Индия. Макар че разполага с огромен военен бюджет, значителна част от него е свързана с поддръжката на съществуващото старо оборудване и със заплатите. "Модернизацията получава едва 14% от отпуснатите средства, което е крайно недостатъчно", се казва в проучване на комисията на индийския парламент от миналата година относно военната готовност на страната.

От друга страна пакистанските военни бази и активи са по-трудни за защита. "Пакистан няма стратегическа дълбочина", казва Нишанк Мотвани. "Много от пакистанските бази са близо до Индия, което ги прави лесни мишени за индийските сили. "За да извърши каквито и да е атаки, Индия разполага с разнообразието и големия брой на самолети, наземни сили, танкери и т.н. Пакистан просто не може да се сравнис тях. "Големите набези ще бъдат трудни за спиране", казва Питър Лайтън.

Но макар въздушното предимство да е в ползва на Индия, мащабните наземни действия през границата биха били по-тежки за страната. "Пакистан има израдена мрежа от канали по протежение на своята граница, за да затрудни преминаването на индийските формации на своята територия", каза Мотвани. Това е водене на война по старата школа, която не е далеч от стоенето в окопите на Първата световна война.

Пакистан, има много по-малка морска линия, която да защитава и е заложил лъвския пай от ресурсите си в своята сухопътна армия и военновъздушните сили, казва Мотвани. Ню Делхи има самолетоносач и подводници с ядрено задвижване в своя флот - активи, до които Пакистан не може да се доближи.

Но една област, в която двете държави са равносилни, е областта, която поражда и най-много притеснения, когато враждебните действия между двете се увеличават - това са ядрените оръжия.

Данните от Международния институт за изследване на мира в Стокхолм миналата година показват Пакистан разполага с между 140 и 150 ядрени бойни глави, а Индия с  около 130 до 140.
Лайтън се притеснява, че ако ситуацията се влоши за Пакистан, ядрените глави биха могли да бъдат използвани, преди командирите в Исламабад да ги спрат. "Пакистан има стратегическа политика за делегиране на одобрение на ядрените оръжия до по-ниско ниво на тактически единици," казва той. "Налице е реална опасност от използване на ядрените оръжия от военен командир на по-ниско ниво, който смята, че са подходящи."

Мотвани казва, че Пакистан иска Индия да е наясно, че ядрената заплаха винаги е налице. Това води и до началото на сегашната ескалация на военните действия, когато пакистанска терористична група удари индийски военен конвой в индийски Кашмир на 14 февруари, убивайки 40 души. "Пакистан може да използва терористични групи. Това е военна стратегия, използвана от десетилетия като начин за преодоляване на военната пропаст с Индия," обяснява Мотвани. И всеки път, когато Индия предвижда отмъщение, ядрената заплаха е там.
"Използва ядреното си оръжие като защитна стена, за да извършва безнаказано терористични удари в Индия", обобщава той.

ВВС

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ