Почти всеки четвърти работещ в България мисли за навън

Приблизително всеки четвърти работещ в България обмисля да потърси работа в чужбина. Това сочат данните от национално представително социологическо проучване "Трудова миграция", направено по поръчка на Фондация "Фридрих Еберт" от агенция "Сова Харис" в периода от първи до осми септември 2018 година. Проучването обхваща 1000 респонденти на възраст от 18 до 64 години.

Изследването беше представено в Националния пресклуб на БТА от Васил Тончев -

изпълнителен директор на "Сова Харис", д-р Пенчо Хубчев, програмен директор на Фондация "Фридрих Еберт" и Ивайло Калфин от Института за икономика и международни отношения.

На въпроса "Обмисляте ли временно или трайно да си потърсите работа в чужбина" 23 на сто отговарят положително, като при тези на възраст от 18-30 години положителните отговори са 32,8 на сто; 31-40 г. - 25,7 на сто ; 41-50 г. - 20,6 на сто; 51-64 г. -14,6 на сто.

Данните показват, че по отношение на пола 64 процента от имащите намерение да потърсят работа в чужбина са мъже. 62 на сто от възнамеряващите са със средно образование, 60 процента са на възраст 18-40 г., а 80 на сто живеят извън столицата. От всички заявяващи, че обмислят напускане на страната, 54 процента вече имат опит с работа в чужбина.

"Живеем в мрежово общество, тези хора градят контакти и вече имат изградени такива", коментира Васил Тончев. Той допълни, че около една четвърт от имащите намерение да потърсят работа в чужбина се справят и с езика в страната, която искат да отидат. По думите му промяната е, че вече не само младите хора напускат, а напускат всички. Хората на физическия труд също са в готовност да напуснат страната, допълни той.

Основните причини за търсене на работа в чужбина са по-високото заплащане /95 на сто/, по-добрата социална система /50 на сто/, по-доброто здравеопазване /40 на сто/ и др. Според 38 на сто от запитаните те не биха търсили работа в чужбина, ако получаваха заплата между 1000 и 2000 лв.; 36 на сто - между 2000 и 3000 лв.; 14 на сто - до 1000 лв.; 10 на сто над 3000 лв. Само 1 процент заявяват, че няма заплата, която да ги мотивира да останат в България. Проблемът с ниското заплащане го има във всички източноевропейски страни, коментира Васил Тончев, но по думите му ние пак сме с няколко стъпки назад.

Тридесет на сто от възнамеряващите да потърсят работа в чужбина заявяват, че ако си намерят работа, първо ще опитат и след това ще решат колко време да останат. Около 25 на сто желаят да останат в чужбина за период до 5 години; около 20 на сто - за период 5-10 г.; 10 на сто над 10 г.; 6 на сто - до пенсиониране; 2 на сто - завинаги; 6 на сто не могат да преценят. Много голям процент - 34 на сто, са готови да заминат на работа в чужбина без предварително подписан трудов договор. 85 на сто биха потърсили работа в ЕС и само 1 на сто - извън ЕС.

Основният източник на доходи за 83 на сто от изследваните хора са приходите от трудова дейност в България; 5,3 на сто имат доходи от трудова дейност без трудов договор; 4,5 на сто получават и помощи за отглеждане на дете; 3 на сто получават помощи от социални плащания; 3 на сто имат доходи от дивиденти, наеми и др. Приблизително 22 процента заявяват, че свободно владеят чужд език.

77 на сто заявяват, че не одобряват мерките за привличане на работници от трети страни, а 23 процента ги одобряват. Петнадесет на сто от интервюираните заявяват, че имат над 6 месеца опит от работа в чужбина, от тях 54 на сто обмислят отново да си потърсят работа извън България.

По данни на НСИ от миналата година трудовото население в България е 4 млн. 370 хиляди души. Искат да напуснат 1 млн. 600 хиляди души, 23 процента прави приблизително всеки четвърти работещ човек, каза изпълнителният директор на "Сова Харис" Васил Тончев.

Според него проблемът е и на политическо ниво - той не вижда политическа сила в България, която може да се ангажира със съществени реформи в страната. Двете най-добре подкрепени политически формации в страната - с подкрепа около 1 милион избиратели, не биха могли да предприемат решителни стъпки, каза Тончев. По думите му подкрепата на тези формации стига за блокиране на политиката на опонента, но не и за стъпка напред. Той допълни, че нашият административен апарат е най-тежкият в Европа и това, което в Холандия го правят 20-30 хиляди души, тук го правят 300-400 хиляди души и то не толкова добре и неефективно. Според експерта предвиденото увеличение в бюджетната сфера с 10 на сто на заплатите не е стъпка в правилната посока, необходими са съкращения, повишаване на ефективността и останалите да получават не с 10 на сто, а с 30 процента повече на база оптимизация на работата.

Според прогноза на ООН към 2050 година населението в България ще наброява 5,5 млн. души, т.е за 40 години населението ще намалее с два милиона, каза Пенчо Хубчев. Той допълни, че този тревожен факт, заедно с другите, че сме петата най-застаряваща нация в ЕС със средна възраст 43,6 години, както и това, че много млади хора напускат страната да търсят работа в чужбина, водят от една страна до недостиг на работна сила за икономиката, а от друга - няма и работещи, които да финансират основни системи като пенсионната, образователна, социалната, здравната.

Фондация "Фридрих Еберт" се застъпва за значително повишаване на доходите в България, каза Хубчев и допълни, че проучването показва, че именно ниското възнаграждение е основен мотив за трудова миграция. Не може в България да се плаща по-малко отколкото в Камбоджа, отбеляза Хубчев и допълни, че най-новият доклад на кампанията "Чисти дрехи" сочи, че работещите в Камбоджа получават половината от това, което е необходимо за достоен живот за тях самите и семейството им, а в България - само 10 процента.

Българите искат и по-добра социална система и здравеопазване. Според Хубчев алтернативите, които се предлагат в здравеопазването, само ще задълбочат тежката ситуация там. Основният проблем там е източването на здравната каса и той може да бъде решен с по-добър контрол, но ефективен контрол не може да се прави от хора с 600-700 лева заплата, защото те са податливи на корупция, коментира Хубчев. Той намира решението на проблемите в повишаване на възнаграждението на проверяващите и включването на ДАНС в контрола на разходите. По думите на Хубчев е цинизъм да се иска от хората да плащат допълнителни здравни осигуровки и след това да доплащат за лечението. Според него демонополизацията ще доведе до това, че работещите в НЗОК ще отидат в частните каси, парите за здравеопазване ще намалеят и ще фалират както частните каси, така и националната каса.

Ивайло Калфин също смята, че социалната сигурност е много важна, затова и по думите му проучванията показват, че работещите на държавна работа са по-малко склонни да мислят за трудова миграция от тези в частния сектор, въпреки че заплащането там е по-високо. Той допълни, че ситуацията на трудовия пазар в България създава предпоставки за разлики в доходите и големи неравенства. Той припомни, че в България има поне 400 хиляди души, които са се самоизключили и от трудовия пазар, и от социалната система - не търсят никаква помощ от държавата. Това са семейства, в които работи по един човек. Според него политиките за насърчаване на трудовия пазар в България нямат разлики като инструмент и тогава, когато безработицата е била 15 процента, и сега, когато е 5 на сто, което по думите му не е най-доброто. Към демотивираните се прибавят и тези, които активно обмислят да напуснат страната.

Това е поредното проучване на Фондация "Фридрих Еберт" и Института за икономика и международни отношения, свързано с пазара на труда в България. През тази година темата е "Отражение на трудовата миграция върху българската икономика", като в рамките на проекта се анализира презграничното движение на работна сила, отражението на този процес върху икономиката и тенденциите за неговото развитие. Изследват се и мотивите, които водят до нетна трудова емиграция.

Васил Тончев обобщи изложението с пример на българка, която дава интервю пред наша телевизия в Испания, живее там от пет-шест години, хората се отнасят добре с нея, но завършва с това, че ако в България някой й даде 1000 евро заплата, си тръгва пеша от там.