3 житейски събития – очаквания срещу реалност

Много хора ми споделят, че животът им не е протекъл по начина, по който са си го представяли. Причините за това са различни, но общото между тях е, че не са били подготвени за нещата, които им се случват или не са си взели поука от тях. В тази статия ще ви разкажа за 3 важни събития в нашия живот, при които често очакванията и реалността се разминават и какви финансови решения може да вземем, за да постигнем дългосрочните ни цели.

1. Да напуснеш бащината къща

Като деца (и особено като тийнейджъри) си мечтаехме за деня, в който ще напуснем дома на родителите ни и ще правим каквото си искаме. Иронията е, че колкото повече наближаваше 18-ия ни рожден ден, толкова повече осъзнавахме, че това не е толкова хубаво, колкото сме си го представяли. Всички неща, за които преди това са мислили мама и тате, вече стават наша отговорност. Като възрастни трябва да работим, за да имаме пари, с които да плащаме наема, битовите сметки, храната, дрехите и други задължителни разходи, както и да остават пари за удоволствия.

Оказва се, че това изобщо не е лесно. Ако искаме да си намерим позиция с добра заплата, ще трябва да отидем да живеем в някой от големите градове у нас, където възможностите са много повече. Преди да започнем работа обаче, трябва да си намерим къде да живеем. Тук идва първият проблем. Наемите на жилищата са много високи, а като добавим останалите разходи, ще трябва да работим само за подслон и за да си плащаме сметките. А освен това, ще трябва да си готвим вкъщи, защото не може да си позволим да се храним само по заведения. Другият вариант е да караме само на банички и дюнери (не го препоръчвам). Не така си го приставяхме, нали?

Това е и причината над 50% от хората до 34 години у нас да живеят с родителите си, а средната възраст, на която започват да се грижат самостоятелно за себе си младите българи е 30 години (по данни на Евростат). Ние сме типична южна страна, където винаги може да разчитаме на родителите си, за да ни дадат пари, да ни подслонят временно или да помагат при отглеждането на децата ни. В развитите северни страни нещата са много по-различни.

Какво може да направим, ако сме в подобна ситуация? Първото нещо е да си направим личен финансов план. В него да опишем какви са нашите цели и приоритети, както и как може да ги постигнем. Когато сме самостоятелни, едно от първите неща е да генерираме по-високи доходи и да оптимизираме разходите. Това ще ни позволи да заделяме средства, с които да подобряваме жизнения си стандарт, да си купим самостоятелно жилище и да постигнем финансова стабилност.

2. Три дни яли, пили и се веселили

Повечето приказки завършват с „…и те заживели щастливо до края на дните си“ след като принцът и принцесата се оженят. В реалния живот не стоят така нещата. Сключването на граждански брак или съвместното съжителство са само началото на един дълъг път, изпълнен с предизвикателства.

Като деца си мечтаем да срещнем нашия принц или принцеса, а като по-големи се надяваме ученическата или студентската ни любов да прерасне в нещо повече, но със сигурност не си мислим, че първо трябва да се стабилизираме финансово и да напреднем в кариерата, преди да помислим за неща като семейство и деца. В живота обаче, точно това се случва. Все повече се увеличава средната възраст за сключване на брак и тя вече е близо 32 години за мъжете и 29 години за жените. Не са редки случаите сред образованите хора в големите градове, в които и двамата младоженци са над 35 години (дори над 40 години).

Като стана въпрос за сватба, това също е отживелица, според българите. Браковете намаляват устойчиво през последните години, като през 2020 година се достига до коефициент на брачност от 3.2 промила (3.2 сватби на 1000 души). Общият брой сключени бракове за миналата година е малко над 22,000 по данни на НСИ. В същото време, разводите са около 9,000 за миналата година, като средната продължителност на един брак е 16 години.

Ако трябва да обобщим тези данни, все по-рядко се женим, правим го късно и браковете не продължават дълго. От моя опит мога да кажа, че намирането на точния партньор е един от основните критерии за щастлив и успешен път в живота. Няма да давам съвети как да го намерим, защото очевидно не е толкова лесно в свят, в който прекарваме основната част от времето ни на работа и в социалните мрежи, които вместо да ни сближават ни отдалечават един от друг.

Ще ви споделя как да разберем дали човекът, с който искаме да прекараме живота си, е с близки разбирания и цели до нашите. Това ще го разберем по неговото отношение към парите, тяхното изкарване и харчене. Хората казват, че противоположностите се привличат, но това не важи за управлението на личните ни финанси. Когато целите са различни, също не се очаква да „заживеят дълго и щастливо“. Ако единият партньор иска деца, а другият да гради кариера, трудно ще се „срещнат“. Прахосник и спестовник също не биха се разбрали.

3. Пенсиониране

Пенсионирането е третото важно събитие, при което има разминаване между очакванията и реалността. За повечето от нас този етап от живота ни изглежда много далеч и не си струва да мислим за него. Точно така разсъждаваха и моите родители. Казваха си, че „има време“ и както всички са получили пенсии, когато са събрали нужните точки от възраст и стаж, така и те ще се наслаждават на живота с парите, които ще им осигури държавата срещу това, че над 40 години са внасяли осигуровки.

Това не се случи и те бяха едни от стотиците хиляди излъгани хора, които получиха мизерни пенсии от НОИ и трябваше да работят дори след пенсионирането (майка ми още го прави), за да имат пари поне за храна, лекарства и за плащане на битовите сметки. Това ни чака и нас, ако не се замислим още сега как може да се погрижим за времето, в което няма да можем или да искаме да работим.

За щастие, времето е на наша страна и за да не сме като сегашните пенсионери, които си казват „Ако знаех, че така ще стане, щях да направя нещо“, може да започнем да спестяваме и инвестираме, което с помощта на сложната лихва ще ни позволи да натрупаме средства, с които да живеем след като се оттеглим от активна работа. Ако държавата даде нещо, това ще е бонус.

За финал

Независимо дали събитията в нашия живот се случват както сме ги планирали или не, трябва да запомним, че винаги има изход от ситуацията. Въпросът е дали ще чакаме последният възможен момент или ще действаме превантивно и ще вложим малко повече разум в решенията, които взимаме. Аз бих избрал второто, а вие?