Българи сме ний...

Всяка година през месец май чуваме младежи, които броят до 12, последвани от мощни викове. Завършването на средното образование у нас е съпътствано от истински панаир на суетата, в който всеки абитуриент се вживява в ролята на филмова звезда от световна класа. Българските сватби също не отстъпват по пищност и на най-добрите холивудски практики.

Какво е общото между тези две събития? Те са се превърнали в своеобразни социални норми в България. В тази статия ще разгледаме как те могат да се отразят на нашия джоб (и този на родителите ни), и дали не ни излизат твърде скъпо тези национални особености.

Един неразделен клас

Колко бързо минаха тези години. „Един нераздееее-леееен клас, с общи тревогиии и мечти… че ни чакат само празници…” се чува от училищната уредба, докато „зайците“ изпращат абитуриентите. Учителите едва сдържат сълзите си. Завършващите имат само още една вечер заедно – абитуриентската. За нея са се подготвяли последните 5-6 месеца, а някои дори повече. Подлагали са се на неща, които в Средновековието са считани за мъчения, само и само да са красиви и неотразими тази вечер. Мама е купила модните дрешки от Дубай, а тати е уредил Майбаха на неговия шеф (или поне Зил - да, и това съм го виждал). Вечерта и нощта след това са наистина незабравими. „Кълна се, никога да не забравям теб…. пет години всичко съм делил” пее Кирил Маричков, а всички са прегърнати и се поклащат. За повече подробности от това паметно събитие, може да потърсим момчето с видеокамерата, защото надали някой си спомня нещо след влизането в ресторанта и първото „Наздраве!”.

„Целта оправдава средствата“ е казал народът. Ако целта на абитуриентските празненства е да се покаже коя ученичка е с най-скъпата рокля и кой е намерил най-луксозната кола за бала, всичко е точно. Шапка свалям на българските родители, които работят усилено, спестяват и теглят огромни кредити, за да може техните наследници да са неотразими в най-важният ден от живото им. Цената на месечните вноски по заема е нищо в сравнение с гордостта да показваш снимка на всичките си съседи и познати, как Вики-то е била с дизайнерска рокля от най-добрия дупнишки моделиер, а бижутата са купени от чак от Италия.

Всичко това не е евтино. В зависимост от дрехите, ресторанта, бижутата, обувките, прическата, броя гости на тържеството и от екскурзията след бала, сумата може да набъбне до 10,000 лева, дори повече.

Нещо старо, нещо ново и нещо назаем

По пищност на абитуриентските балове могат да съперничат само българските сватби. Започваме с гостите – нашата рода, вашата, приятелите, приятели на родителите, съседите, колегите, шефът, съучениците, състудентите, някой известен бизнесмен от града, оркестърът, фотографът, видео операторът, група за народни танци, DJ и още няколко човека (единият от който е докарал бабата на младоженеца). „Ще е скромна сватба – само 200 човека“. Продължаваме с роклята, костюма, ресторанта, халките, обувки, бижута, рокли за шаферките, подаръци за кумовете, лимузината и още неща от първа необходимост.

Родителите още не са изплатили заемите за завършването на средното образование, и отново идва техния ред да обезпечат най-важният ден на своите деца. Нивото вече е вдигнато и сега всички очакват нещо още по-грандиозно. Защо младоженците да не пристигнат с хеликоптер или балон? Ами, ако се венчаят на остров? Нямаше ли едни, които бяха поканили няколко хиляди души на тяхната сватба?

Общата сметка често е над 20,000 лева и тя се поема от българските родители. Събраните пари от младоженците са си за тях. Те ги използват по най-добрия начин – за медения месец. Той свършва и те се връщат в реалността, а техните родители започват да броят месеците до края на кредита.

Под наем или назаем

Животът си тече и скоро младото семейство мисли вече за покупка на жилище. Досега са живели при родителите на мъжа, но вече е тясно, а и скоро ще се роди първото им дете. Другият вариант е да са сменили N на брой квартири и да не искат да чуват повече за хазяи. Ако и двамата работят, и успяват да спестят някой лев от заплатата, ще имат пари за самоучастието, което се изисква от банката тегленето при ипотечен кредит.

Ако не са спестили известна сума и обичат да се наслаждават на живота, винаги могат да разчитат на родителите си. Досега са им помагали, ще го направят и сега. Те теглят още един кредит от банката, но той не е достатъчен за покупката и ремонта на жилището след това. Продават някоя наследствена къща или земя, и парите за децата са осигурени. Мама Ленче си мисли: „Ще помогнем на децата. Защо да хвърлят пари на вятъра с този наем, като имотът никога няма да стане техен“.

Никой не е длъжен да гледа внуците на бабите и дядовците

Скоро идва и най-щастливият ден за младото семейство – ражда се Калоян Спартак, който е кръстен на единия дядо и любимия отбор на другия – Спартак (Ново село). Времето минава и малкия любимец на цялата фамилия ще трябва да тръгне на ясла, когато навърши 2 години. Семейните финанси са доста разклатени от месечните вноски по заема за апартамента и майката на Калоян Спартак ще трябва да се върне на работа.

За щастие, родителите на младото семейство ще помогнат отново. Набързо се прави график за водене и взимане от яслата между бабите и дядовците. Те не забравят да купят и по нещо на малкият юнак. Внуче им е все пак. За по-големите покупки също има разбирателство – леглото е от едните, а колелото от другите.

И после излиза някой и казва „Аз всичко съм постигнал сам, без чужда помощ“. Добре, че са българските родители, баби и дядовци, които дават всичко за своите наследници, дори с цената на собствените си цели и мечти.

Само една искрена молба към вас, родители – не прекалявайте с помощта и не учете децата си на разхищение и показност. Балът минава, от сватбата остават само спомените, снимките и видеото, а трупането на вещи не е направило никой щастлив. Научете ги на отговорност, да ценят парите и да живеят живота си според своите разбирания и стандарти, а не според социалните норми в България и очакванията на другите. Благодаря ви за това, а един ден и вашите деца ще ви благодарят.