Близкоизточните сделки на Тръмп обявяват мир там, където никога не е имало война

За първи път от повече от четвърт век американски президент ще бъде домакин на церемония по подписване на споразумение между израелци и араби в Белия дом, като го нарича "исторически пробив" в регион, известен със своите мъчни за уреждане конфликти.

Но макар че събитието във вторник ще бъде преценявано през призмата на проправили пътя споразумения, сложили край на десетилетията на войни между Израел и съседните Египет и Йордания и започнали мирния процес с палестинците, реалността е доста различна.

Обединените арабски емирства (ОАЕ) ще установят дипломатически отношения с Израел - също съюзник на САЩ, с който никога не са воювали. Това ще направи официални двустранните връзки, датиращи от няколко години. Споразумението затвърждава един неофициален съюз срещу Иран и може да даде възможност на ОАЕ да се снабдят с усъвършенствани оръжия от САЩ, докато далеч по-сложният израелско-палестински конфликт остава все толкова труден за решаване.

Това не попречи на американския президент Доналд Тръмп да определи споразумението с ОАЕ, което беше обявено миналия месец, като предвестник на "преди немислима регионална трансформация".

Подобно споразумение с Бахрейн беше обявено в петък. Бахрейн, който прие израелски министър още през 1994 г., също формализира отдавнашни връзки.

Споразумението с Бахрейн увеличи възможността Саудитска Арабия - най-ценната награда в стремежа на Израел да постигне нормализация - да последва този пример. Сунитска монархия, Бахрейн е близък съюзник на Саудитска Арабия, която през 2011 г. помогна за смазването на бунт сред шиитското мнозинство в островната страна. Саудитска Арабия мълчаливо прие споразумението с ОАЕ, като отвори въздушното си пространство за пътнически полети между Израел и Емирствата.

Спорно е обаче дали подобни споразумения, сред вече приятелски страни, правят много за постигането на регионален мир.

Основният конфликт в региона изправя Израел и арабските страни от Залива срещу Иран и неговите съюзници. Мнозина смятат, че в дългосрочен план най-голямата заплаха за оцеляването на Израел като предимно еврейска и демократична държава е конфликтът с палестинците, които скоро може да са повече от израелците в територията между Средиземно море и река Йордан.

Администрацията на Тръмп се надява, че докато все повече арабски страни нормализират връзките си с Израел, това ще окаже натиск върху палестинците за връщане към мирните преговори, спрени от повече от едно десетилетие.

През последните три години Тръмп спря помощта за палестинците, призна оспорвания Ерусалим за столица на Израел, отказа се от отдавнашната американска позиция против еврейските селища и представи мирен план за Близкия изток, който категорично е пристрастен в полза на Израел.

В същото време може да се твърди, че краят на отдавнашния арабски консенсус, че признаването на Израел е възможно само в замяна на териториални отстъпки направи палестинците по-слаби, изолирани и деморализирани, отколкото в който и да било момент от тяхната история.

Но вместо да сплаши палестинските лидери и да ги накара да се подчинят, тези действия само ги накараха да заемат по-предизвикателна позиция. През май президентът Махмуд Абас прекъсна официално всички връзки с Израел и САЩ и заяви, че палестинците вече не са обвързани от никое предишно споразумение. Палестинците отхвърлиха сделките на Израел с ОАЕ и Бахрейн, определяйки ги като предателство към тяхната кауза, и настояват, че никоя друга страна няма правото да преговаря от тяхно име.

"Нормализацията между държави от региона и Израел няма да промени същността на този конфликт, която е системното отричане на неотменимото право на палестинския народ на свобода и суверенитет", заяви Ханан Ашрауи, високопоставен палестински представител.

Даниъл Шапиро, който беше посланик на САЩ в Израел по време на администрацията на Обама, определи нормализацията като позитивна стъпка, която потенциално може да подобри перспективите за постигане на мир.

"Ако бъде използвана ефективно, тя може да стане основа за подновяване на усилията за даване на импулс (на опитите за постигане на решение) с две държави", заяви Шапиро, който сега е сътрудник на израелския Институт за изследвания на националната сигурност. "Начело на тези усилия обаче трябва да стои американска администрация, която е ангажирана с решението с две държави, а това е много различно от плана на Тръмп".

Всеки, който се надява да разреши израелско-палестинския конфликт, "не би се държал по начина, по който се държа тази администрация през последните четири години", заяви Арън Дейвид Милър, американски дипломат с опит в мирните преговори.

"Не мисля, че (споразумението между Израел и Бахрейн) ще улесни по някакъв начин или че ще ни доближи реално до сериозните преговори, но бих заявил същото и преди споразумението между Израел и ОАЕ", каза Милър, който в момента работи във Фондация Карнеги за международен мир.

Подходът на Тръмп притисна палестинците в ъгъла, но и потвърждава отдавнашното убеждение на израелския премиер Бенямин Нетаняху, че неговата страна може да гарантира бъдещето си и да избегне международната изолация, без да прави никакви отстъпки пред палестинците.

От над три десетилетия палестинците искат независима държава, която да включва Източен Ерусалим, Западния бряг и ивицата Газа - територии, превзети от Израел през войната с арабски държави през 1967 година. Израел се изтегли от Газа през 2005 г., но наложи блокада, след като екстремистката групировка Хамас завзе властта там две години по-късно.

Планът на Тръмп би позволил на Израел да анексира до 30 на сто от окупирания Западен бряг, включително всички големи еврейски селища. Палестинците биха останали с разпръснати анклави, заобиколени от Израел, който ще има контрол върху сигурността като цяло. Нетаняху многозначително нарича това образувание, "което президентът Тръмп определя като държава".

ОАЕ заяви, че споразумението им с Израел изключило възможността за анексиране, но Нетаняху е казвал, че паузата е временна и Израел продължава да държи на плана на Тръмп.

Планът не предвижда изрично "палестинска държава с дори малка степен на суверенитет", заяви Шапиро. "За щастие споразумението с ОАЕ изключи варианта за анексия. Сега е време да се откажем от други аспекти на плана на Тръмп".

Бившият вицепрезидент на САЩ Джо Байдън обещава по-безпристрастен подход, ако бъде избран за президент през ноември. Той е противник на анексията и почти със сигурност би отменил плана на Тръмп.

Преизбирането на Тръмп би подложило палестинците на още по-голям натиск, като потенциално може да ги накара да се откажат изобщо от решението с две държави и да поискат равни права в единна двунационална държава.

Сегашното палестинско ръководство е против подобен вариант, също както и по-голямата част от израелците и палестинците, но това може да се промени, ако Тръмп и Нетаняху успеят да смажат палестинските надежди за държавност.

"Допускането е, че палестинците нямат никакъв избор, освен да го приемат", заяви Хю Ловат, експерт по политически въпроси в Европейския съвет за външни отношения.

"Но всъщност палестинците имат друг избор, а именно - да поставят искания за равни права в рамките на една държава", добави той. "Това е основната слабост и недостатък на визията на Тръмп - тя разбира погрешно голяма част от тези движещи в дългосрочен план сили".

Джоузеф Краус от Асошиейтед прес / БТА