Бюджет 2022: Леви цели с леви средства

"Бюджет на растежа" одобри и изпраща към парламента правителството. Сметката накратко е, че през тази година се очаква да изхарчим рекордните 63 153,8 млн. лева при очаквани приходи от 57 253,5 млн. лева, което ще доведе до бюджетен дефицит от 5,9 млрд. лева, или 4,1% от БВП. Тоест, през 2022 година се очаква държавата да преразпредели 44,2% от БВП, което прави този бюджет най-левия след падането на комунизма, както като процент от БВП, така и в абсолютна стойност. Съществен проблем e, че бюджетния дефицит ще бъде финансиран основно с поемането на нов държавен дълг от 4,1 млрд. лева през тази година. Тук идва и сериозният идеологически дефект в подхода към структуралното на този бюджет, който най-общо казано може да бъде описан и като „леви цели с леви средства“. В една съвременна пазарна икономика държавата не трябва да се бори да заеме централна роля в икономическите процеси. Нещо, което ясно се забелязва, като тенденция в „Бюджет 2022“. Тази функция е отредена на предприемача, като всичко, което трябва да направи държавата е да създаде всички условия, за да може той да работи свободно в условията на ниска административна и данъчна тежест. Само тогава бизнесът ще може да инвестира в нови машини и оборудване и човешки капитал, което от своя страна да доведе до устойчив икономически растеж както на доходите, така и в цялата икономика.

Една от основните политики на управляващите е, че заложените в план-сметката капиталови разходи в размер на 8.2 млрд. лева се очаква да доведат до съществен икономически растеж. Финансовото министерство прогнозира БВП да се увеличи с 4,8% до 143 024 млн. лева. Това, обаче според мен е доста оптимистична прогноза за икономически растеж, който не се валидира отникъде. За справка, „Европейската комисия“ очаква българската икономика да нарасне с 4,1%, а прогнозата на БНБ е за още по-скромен растеж от 3,6% за 2022 година. Това са наистина съществени разлики, което в голяма степен компрометира цялата макроикономическа рамка върху която е базиран „Бюджет 2022“.

Но да се върнем на заложените капиталовите разходи и очаквания от тях ефект върху икономическия растеж на страната. Според прогнозата на финансовото министерство основния източник на растеж през 2022 година се очаква да бъде генериран от заложните значителни капиталови разходи в „Бюджет 2022“. Тук важният въпрос е дали заложените разходи изобщо могат да бъдат изпълнени в рамките на тази година. Още в началото на тази бюджетна процедура от министерството на финансите направиха ясен анонс, че към средата на годината ще има актуализация на този бюджет, в който вече на база обратната връзка от министерствата и заложените от тях публични политики ще се знае точния размер на всички капиталови разходи, които реално ще се извършат. Тоест, ние като общество на този етап не знаем, нито за какво ще отидат тези разходи, нито дали изобщо те ще могат да се реализират през 2022 година. Да не говорим, че самите капиталови инвестиции оказват своето влияние върху БВП със сериозен времеви лаг. Всички тези фактори поставят под съмнение постигането на заложения икономически растеж от 4,8%. Добавяме към тях и заложеното в Бюджет 2022 повишаване на минималната работна заплата на 710 лева и максималния осигурителен доход на 3 450 лева, което де факто представлява повишаване на данъчната тежест, както върху физическите лица, така и за бизнеса. В условията на растяща инфлация, в която бизнесът изпитва сериозни трудности с това да прехвърли повишените производствени разходи върху крайните си клиенти подобна публична политика оказва изключително негативно влияние върху цялата икономика, защото тя директно намалява рентабилността на бизнеса и го прави по-неконкурентноспособен. В условията на галопираща инфлация това, което трябваше да направи държавата, за да стимулира инвестициите и икономиката е да намалява ефективната данъчна тежест, а не да я увеличава през МРЗ и МОД.

И накрая, но не по важност, управляващите ясно трябва да обяснят на обществото, какво налага в условията на растяща икономика да се харчат рекордни нива на публичен ресурс и да се поема нов държавен дълг? Икономическата теория ясно казва, че в подобна ситуация отговорните държавници би трябвало да реализират не бюджетни дефицити, а излишъци, да погасяват дългове и да акумулират фискален резерв, който да харчат, когато икономиката влезе в рецесия. Тук правим обратното на здравата икономическа логика.