Един е възможният политически отговор срещу щетите от пандемията

Може би вече е прекалено късно политиците да парират криза в общественото здравеопазване, но все още е възможно да се въведат финансови и монетарни мерки, за да се избегне икономическа катастрофа. Това отбелязва водещият икономист и автор на „Капитализъм 4.0: Раждането на новата икономика след кризата“ Анатол Калецки в статия, публикувана в новия брой на списание "Мениджър", който вече е на пазара. Печатното копие на „Мениджър“ е достъпно на всички точки на разпространение в страната, които функционират в условия на извънредно положение – бензиностанции, хранителни магазини и самостоятелни търговски обекти, както и в платформите Helikon, Boxie, PoChehli, Biblio.  

Калецки предлага и смело решение за париране на катастрофа от нашествието на COVID-19 по света. Вижте неговата рецепта!    

Напълно обратно на първоначалните ми очаквания разпространението на новия коронавирус по света не следва сравнително благоприятните сценарии към днешна дата в Китай (извън провинция Хубей и столицата ѝ Ухан), в Южна Корея, Сингапур и останалата част от Азия. Вместо това из цяла Европа – а много вероятно и в САЩ – разпространението на вируса все повече напомня това, което се случи в Хубей.

Заплахата е едновременно здравна и икономическа катастрофа. И докато изглежда, че може би вече е прекалено късно политиците да парират криза в общественото здравеопазване, все още е възможно да се въведат финансови и монетарни мерки, за да се избегне икономическа катастрофа. За да се случи това, трябва да се стигне по-далеч от монетарните политики, анонсирани от Щатския федерален резерв към този момент, а и от предложенията на администрацията на Тръмп за широки данъчни облекчения и буквално раздаване на парични стимули.

Има един възможен политически отговор, който може да предотврати щетите от епидемията дори и при сравнително опасната ѝ форма от Хубей, за да не се стигне до икономическа катастрофа, по-лоша от финансовата криза през 2008 г. Правителствата на големите икономики трябва да гарантират неограничена компенсация за изгубени приходи и заплати на всички бизнеси и работници, засегнати от карантината и ограниченото движение – ако не изцяло, то поне 80-90%.

В идеалния случай тази компенсация би дошла под формата на безвъзмездни средства чрез фискални трансфери, но друга възможност за големите компании може да са дългосрочни безлихвени заеми или кредитни гаранции. За щастие, подобен отговор изглежда възможен заради начина, по който кризата от 2008 г. трансформира световната икономика и финансовите пазари, предлагайки на правителствата безгранично финансиране с нулева лихва, ниска инфлация и толерантност към преди немислими монетарни и фискални експерименти.

За да стане по-ясно, в настоящата ситуация паричната политика няма да постигне стимулиране на икономическа активност.

И политиците не искат това – по-голяма икономическа активност сега само ще задълбочи здравната криза. Но нулевите лихвени проценти и огромните ликвидни инжекции са необходими, за да предпазят финансовата система от рухване.

Фискалните мерки, целящи да подкрепят възстановяването, трябва да почакат, докато вирусът бъде овладян. Това, което правителствата могат и трябва да направят, е да успокоят гражданите и бизнеса, че може да си останат вкъщи, без да се притесняват за изгубените доходи, защото правителството ще компенсира тези загуби веднага щом кризата свърши.

На базата на китайския опит с COVID-19 финансовото измерение на пълните компенсации за изгубен приход може да достигне 10% от годишния БВП и до 25% от БВП в САЩ и Европа, ако се окаже, че епидемията там е в по-големи мащаби, което към момента изглежда точно така.

Тези суми изглеждат стряскащи, но има няколко начина, по които може да бъдат обезпечени.

Първо, всяка страна от Г-20, вероятно с изключение на Италия, би могла лесно да увеличи нивото на държавния дълг към БВП с 25 процентни пункта, без изобщо да се повдигат въпроси за платежоспособността.

Цената на обслужване на тези дългове едва ли би се покачила, ако централните банки се ангажират да държат краткосрочните лихвени нива на 0% за поне две години, а инвеститорите бъдат принудени регулаторно и под заплаха от финансови рестрикции да се финансират само чрез инструменти с дългосрочен матуритет.

Има фундаментална разлика между еднократен фискален трансфер, колкото и да е голям, и фискални стимули чрез орязване на данъци или харчове, които ще увеличат бюджетните дефицити трайно. Еднократен трансфер от 25% от БВП ще навреди по-малко на дългосрочната фискална платежоспособност, отколкото данъчно облекчение от 1 или 2% от БВП, или пък дългосрочни харчове, което ще промени фискалната структура за десетилетия.

Второ, централните банки могат да увеличат програмите си за количествени облекчения, за да поемат изцяло допълнителното емитиране на дълг. Накратко, паричната база на всяка икономика от Г-7 може просто да се разшири с 25% от БВП.

Компенсациите за бизнеса и работниците може да дойдат и директно от централните банки чрез насочени преводи на т.нар. хеликоптерни пари.

Споразумението между правителствата и централните банки по света за единен подход ще увеличи доверието към подобна реакция.

Разбира се, на практика може би ще се приложи някаква комбинация от тези три политики. Но трябва ли?

Има две основни възражения срещу пълната правителствена компенсация: тя директно може да увеличи инфлацията и ще представлява безпрецедентна намеса от правителствата за спасяване и субсидиране на бизнеса.

Това са несъстоятелни възражения. Днес всеки търси по-висока инфлация. Макар че накрая – около втората половина на десетилетието – това може да се окаже грешка, ще има достатъчно време да се премине към антиинфлационни политики.

Пълната компенсация далеч не е прецедент

Земеделските производители редовно са компенсирани за селскостопански катастрофи, както беше при болестта „Луда крава“ например, или дори за падащи цени на земеделската продукция и търговски войни. Райони и домакинства, пострадали от наводнения, земетресения или пожари, обикновено са подпомагани чрез бърза помощ при природни бедствия или чрез субсидирани застраховки.

От 2008 г. досега банките, застрахователните компании и финансовите пазари в много държави са получили ефективни фискални трансфери за много повече от 25% от БВП. Различното в случая е, че тази катастрофа засяга всички, което принципно прави аргументацията в полза на компенсациите още по-силна. Единствената причина, поради която в момента правителствата по света все още обмислят мерки като заеми и банкови гаранции, вместо за преки фискални компенсации, е, че няма специализирано лоби като на земеделските производители или банкерите, което да настоява за насочено подпомагане.

Правата за публикуване на този текст в "Мениджър" са предоставени от © Project Syndicate, 2020. Никакви части от него не могат да бъдат свободно препубликувани