Фурорът в Източна Европа с "двойните храни" *

Подозренията, че мултинационалните компании хвърлят на източноевропейците версии втора ръка на маркови продукти, които продават на западняците, имат дълга предистория в бившите социалистически страни от Източна Европа, а днешните политици виждат в това възможност, пише The Economist в статия, посветена на вълната от проверки в редица страни от региона, включително и в България за т.нар. двойни стандарти за качество на едни и същи хранителни продукти. Фурорът с „двойните храни“ намеква за недоверие към Запада, смятат авторите. Те представят друга гледна точка по темата. Вижте я

За някои е сиренето и киселото мляко, за други – плодовият сок. За Тибор Ферко, производител на месо от Усти-над-Лабем, град в северната част на Чешката република, шоколадът е онзи, който предизвиква сладостно слюноотделяне. Г-н Ферко, описва, ръкомахайки с италианска страст, “кадифената” структура на любимите си шоколади отсреща, през границата в Германия, които са били отричани от по-некачествени местни продукти. Няколко километра по-нататък, в супермаркет на магистралата Србице Зденек Куклик се заканва никога повече да не купува от чешки магазин бебешката храна  с която храни сина си, заспал на гърдите му. Защо? Защото, когато го хранят с пюрето, купено от местния магазин, той моментално го изплюва, обяснява съпругата. Затова отсега нататък ще купува същия продукт, но от другата страна на границата.

Подозренията, че мултинационалните компании хвърлят на източноевропейците версии втора ръка на маркови продукти, които продават на западняците, имат дълга предистория в бившите социалистически страни от Източна Европа. Една мини-индустрия на ядосаните потребители и трансграничните търговци допълнително подклаждат неудовлетвореността на потребителите. Хиляди хора, живеещи по границата, правят своя избор всеки ден като ходят до магазините по границата.

Изобщо не е чудно, че политиците виждат в това възможност. През февруари чешки министър каза, че хората са изморени да бъдат „Кошчето за отпадъци на Европа”, метафора, която чешките потребители харесаха и повтарят непрекъснато. Българският премиер сравни начина, по който производителите на храни се отнасят към източноевропейските потребители с апартейд— наистина ли? През март Роберт Фико, словашкият премиер, повдигна въпроса по време на срещата на върха на Европейския съюз. Въпреки че Ангела Меркел и Тереза Мей бяха доста притеснени от факта, че са се озовали в ситуация да обсъждат вкуса и съдържанието на Nutella в Австрия и Словакия, все пак бяха достатъчно учтиви, за да се занимаят с темата. 28-те лидери на ЕС надлежно записаха въпроса за "двойното качество на храните" в своето общо изявление. Сега източноевропейските правителства поръчват проучвания, за да окажат натиск върху Брюксел да действа.

В действителност, законодателството на ЕС вече забрани рекламите и опаковките, които заблуждават потребителите. Но някои източни правителства искат правила, които да хармонизират продуктите на единния европейски пазар и да глобяват, ако не се следва верния път. Законопроект в Унгария иска да задължи производителите да поставят етикети на храните, които описват разликата в съдържанието, сравнено с други продукти на същата марка, продавани на други пазари. Производителите на храни се опитват да успокоят източноевропейските потребители като призовават за прозрачност, диалог, изразяват подкрепа за повече изследвания и отваряне на фабриките си за посещения.

Европейската комисия обяви, че все още не вижда доказателства за сериозни аномалии на пазара. Производителите обясняват, че вариациите в продуктите им са резултат от решения на самите фабрики за снабдяване с местни суровини или на различия в регионалните вкусове. Те категорично отричат, че доставят нискокачествени продукти в по-бедната половина на континента. Coca-Cola замества захарта с фруктозо-глюкозен сироп от царевица в напитката си Чехия, например, но също така в Испания и САЩ.

Чрез представянето на всичко това като Европейски проблем, източните правителства може би се надяват да отклонят вниманието от проблемите си у дома. Някои разлики съществуват само в главите на потребителите. Проучванията доказват, че няма разлика в съдържанието на шоколадите в Чехия и в Германия, откритие, потвърдено лично от журналиста, опитал двата продукта, както и от списъците със съставките им. 

Западното е най-доброто?

Но ако кулинарните притеснения на Изток са преувеличени, то има друга, по-дълбока причина за тревога. Реалните заплати на източноевропейците не се доближават до западните толкова бързо, както някои очакваха. Масовата емиграция задълбочава демографските проблеми и липсата на работна ръка. Изразявайки подкрепата си за стачката в словашкия завод на Volkswagen, г-н Фико обобщи темата: “Нашите западни приятели не разбират, когато питаме защо работникът в Братислава взима половината или може би две трети от заплатата на работник в същата фирма на 200 км на запад.” Заплащането или храната, тревогата е една и съща - мултинационалните компании мамят източноевропейците.

Не се изненадвайте, ако видите същите опасения и вътре в Европейския съюз. Зададен най-вече от Изток, дневният ред се оформя в Брюксел: от новата вълна на интеграция в Еврозоната до предложението за социално законодателство, всичко това изглежда определено непривлекателно.

Източна Европа не е благословена с много гиганти. Г-н Фико се накланя според политическия вятър, чешките избиратели се подготвят да изберат земеделски магнат, полското и унгарското правителства цинично манипулират, чрез европейската криза с бежанците, тогава когато не се накърняват интересите на институциите в техните собствени страни. Няма как да очакват много симпатии по проблеми, които те самите преувеличават с радост. И все пак лидерите на Западна Европа не трябва да позволяват всичко това да ги направи слепи за страховете сред източноевропейците, а именно, че клубът, към който се присъединиха с такъв ентусиазъм преди повече от десетилетие, не обръща внимание на притесненията им.

*Заглавието е под редакцията на "Мениджър нюз"