Германия е готова да предложи нова сделка на САЩ

Не всеки ден се случва министърът на отбраната на голям съюзник НАТО да предлага нова сделка за заздравяване на трансатлантическите отношения, като многократно и емоционално изразява своята „благодарност към САЩ“. Точно това обаче направи Анегрет Крамп-Каренбауер, пише Андреас Клут в коментар за Блумбърг.

В навечерието на президентските избори в САЩ, експертите във Вашингтон и от двете страни на оградата биха били глупаци, ако четат между редовете в изказването на Крамп-Каренбауер и не обмислят нейното предложение. За никого не е тайна, че в Берлин се надяват на победа на Джо Байдън в президентската надпревара срещу Доналд Тръмп, но офертата на германският министър на отбраната умишлено бе представена по начин, който да се хареса на всеки потенциален бъдещ домакин на Белия дом, било то демократ или републиканец.

В основата на нейното послание е големият въпрос, пред който е изправен Берлин в момента: Как Германия може да помогне за защитата на „Запада“, когато не е ясно дали в ерата на „национализма а ла Тръмп“ тази концепция все още съществува? Освен това, трябва ли Германия изобщо да гледа на себе си като част на този въображаем Запада или по-скоро на централна точка между Изтока и Запада, между Китай и САЩ, например, в стратегическия си стремеж за независимост?

Отговорът на Крамп-Каренбауер на тази дилема е недвусмислено „да“ за защитата на Запада. По този начин министърът вдъхва нов живот на старата германска традиция, наречена „Westbindung“ – „Западна връзка“. Започвайки с първия канцлер на Западна Германия Конрад Аденауер, тази концепция слага край на дългата и злополучна германска история на „реене“, както в геополитически, така и в културен план, между Запада и Изтока, както и на погрешното разбиране, че страната е „специална“.

Аденауер и всички канцлери след него, особено тези от Християндемократическата партия, защитават позицията, че мястото на Германия е от една страна до САЩ и от друга до Франция. Тази двойна връзка е олицетворение на НАТО и Европейският съюз. Именно САЩ са страната, която гарантира германската сигурност под ядрената си закрила. Освен това, „те ни научиха на демокрация“, както казва Крамп-Каренбауер в речта си от миналата седмица. По този начин Америка се превърна в „бащина фигура“ за младата Федерална република. Това направи откритата демонстрация на ненавист от страна на американският президент Доналд Тръмп, който има германско потекло, по-язвителна.

Алтернативната германска традиция е известна като  „Ostpolitik”, или „Източна политика“. Тя намира началото си по времето на първия канцлер от Социалдемократическата партия - Вили Бранд и продължава да е част от политиката на левите. Първоначално основната идея зад тази политика е заздравяването на отношенията със страните от Варшавския договор, но след края на Студената война тя е насочена към Русия. Пример за тази политика е почти завършеният газопровод „Северен поток-2“, който стана обект на американски санкции.

Крамп-Каренбауер е на позицията, че днес е по-важно от всяко Западът да бъде обединен, закрепен от САЩ от едната страна на Атлантическия океан и от Германия от другата. Китай заема все по-важна роля в световната политика, а неговият авторитарен модел на управление е в опозиция на западните ценности. Русия и Турция са опасни. Климатът се променя, а просперитетът, демокрацията и мирът са под заплаха. Кой друг би защитил западните ценности, ако САЩ, Германия и техните приятели не го направят?

Тя дори признава, че занапред Тихоокеанския регион ще бъде по-важен за САЩ, отколкото Атлантическата връзка. И приема критиките от САЩ към Германия за неуспеха на страната да изгради силна армия.

Така че, сделката е следната: След като този странен период в американската история приключи, нека натиснем бутона за рестарт! Вместо да се заплашваме взаимно с мита, нека говорим за регион на свободна търговия за целия Запад. В замяна Крамп-Каренбауер обещава Германия да инвестира в отбраната си и в случай, че дипломацията не работи, да защити региона, от Балтийско море до Балканите, от Северно море до Средиземно море.

Тя нарича тази политика „нов германски реализъм“ и на практика  предлага Германия да свали товара от плещите на САЩ, които играят ролята на регионален полицай, за да може страната да пренасочи вниманието си към други точки на планетата.

Подобно предложение, идващо от германец, е забележително. То представлява отхвърляне на визията на френския президент Еманюел Макрон, който вижда Европа като противовес на другите големи световни сили, който трябва да стане геополитически „автономен“ и „суверен“. Тя също така отхвърля остатъците от „Източната политика“, която определя като „романтична фиксация върху Русия“, вървяща ръка за ръка с анти-американските настроения.

Като знак за промяна в политиката на Берлин, дори външният министър Хайко Маас, който е социалдемократ, изглежда застана зад думите на Крамп-Каренбауер. Макар че той все още се придържа към идеята за постигане на „Европейски суверенитет“, Маас приема, че няма алтернатива на американското партньорство и предлага да бъде търсено приравняване на външните политики на двете страни, както по въпросите за международните санкции, така и за климата.

Нормално е обаче ветераните в трансатлантическите отношения да поставят тези думи под съмнение. Все пак по време на  Мюнхенската конференция по сигурността през 2014 г. няколко германски лидера обещаха, че ще си сътрудничат със своите съюзници „по-решително и по-значително“. Тези думи не бяха последвани от съществени действия, като това до голяма степен се дължи на факта, че общественото мнение не е много позитивно настроено по отношение на следването на по-агресивна външна политика от Берлин.

Светът обаче се променя. Който и да спечели следващата седмица, не трябва да забравя за дългото и заплетено приятелство на Америка с Германия. Подновяването му при нови условия би било добро както за двете страни, така и за света.