Икономика на свободното време

Мениджмънтът на частна компания в сферата на финансовите услуги Perpetual Guardian в Нова Зеландия вероятно без да иска, потвърди една от теориите на бащата на научния социализъм Карл Маркс. Той отделя доста времето на изследването на нуждата от... повече свободно време. Според него когато човек има достатъчно свободно време за пълноценното си развитие като личност в различни области, това се връща обратно като увеличена производителност на труда. От икономическа гледна точка процесът може да се разглежда и като увеличаване на основния капитал, доколкото основен капитал всъщност е човекът.

Фирмата Perpetual Guardian публикува в края на юли т.г. резултатите от двуседмично пробно въвеждане на 4-дневна трудова седмица. От тях става ясно, че при такава схема на работното време служителите се справят много по-добре и се наслаждават повече на работата си отколкото преди. Идеята идва от основателя на компанията Андрю Барнс, а опитът му е наблюдаван от изследователи в университета в Оукланд. Проф. Джарод Хаар – преподавател по управление на човешки ресурси, констатира, че удовлетворението от живота се увеличава на всички нива - и в семейството, и на работното място. Преди експеримента 54% от служителите на Perpetual Guardian живеят с усещането, че могат ефективно да балансират между работата и домашните си ангажименти, докато след него делът им скача до 78%. Стресът намалява със 7%, а персоналът започва сам да внедрява идеи за по-високата си ефективност и по-добрата организация на работно място. Временното преминаване към 4-дневна работна седмица не е съпътствано от намаляване на заплатите.

Резултатите привличат вниманието дори на министъра на трудовите отношения на Нова Зеландия и той обявява, че ще насърчи всеки бизнес, който търси нови варианти за подобряване на продуктивността, защитавайки условията на труд за персонала. Подобни опити засега изглеждат като екзотика за България, където рекламираните модели за иновативно предприемачество са доста различни: „Когато се срещаме с основателя на компанията, той не е спал вече от три седмици. За времето на разговора приключва една кутия цигари и веднага започва друга, които класически вървят с кафе... „Когато влизаш на чисто нов пазар, трябва да се докажеш“, казва той. „Имаме какво да доказваме и ако се налага, работиш по 20-22 часа на денонощие, както е сега“. Често в родната преса представата за здраво трудещ се човек изглежда така.

Случилото се в Perpetual Guardian засега е само експеримент. Андрю Барнс тепърва ще убеждава борда на директорите, че идеята му може да се приложи в дългосрочен план. И че - „ако служителите ви могат да прекарват повече време с децата си, това няма как да е лошо“.

Но едва ли се намираме на прага на светлото бъдеще. По-скоро живеем във време, в коeто постоянно ни връхлитат глобални тайфуни с напарфюмирани имена. Перспективата за живот в несигурност се казва „Гъвкавост на работната сила“. Постоянната промяна на изискванията към работника е „Учене през целия живот“. А това да нямаш шанс да стигнеш до нормална пенсия, не се нарича „да работиш, докато умреш“, то е... „Активно стареене“. Как да не ти се прииска?

Засега „4-дневна работна седмица“ за пазара е още „призрак“ и не сме наясно какво се крие зад нея. Също като друга идея, която напоследък обикаля света – за безусловния базов доход.  Защото едно е да ви кажат, че всеки ще получава гарантирани 200 или 300 лева от държавата всеки месец. Познавате ли някой, който би ги отказал? Съвсем друга би била обаче реакцията, ако ви кажат достатъчно ясно, че в замяна на тези 200-300 лева се налага да се премахнат всеобщото здравеопазване, осигурителните системи, обезщетенията при безработица, детските добавки и всякакви форми на подпомагане и социална политика... Не всички идеи за въвеждане на безусловния базов доход вървят с намерение за демонтаж на останалата социална система, но се въртят и такива, така че все пак обръщайте внимание и на дребния шрифт - дяволът е в детайлите. Също като при 4-дневната работна седмица.

Далеч съм от мисълта да оспорвам искрения ентусиазъм и добрите намерения на г-н Барнс, но идеята може да бъде инструмент както за подобряване на жизнения стандарт на служителите, така и за понижаването му. Освен в неговата компания, тя вече е експериментирана на няколко други места, макар целите да са били различни – от пестене на енергия във Венецуела до ограничаване на парниковите емисии в американския щат Юта. Обмислят я и в някои части на Китай като мярка за насърчаване на вътрешното потребление (почивният ден в повечето случаи е и пазарен). Германски и шведски компании я прилагат, за да намалят разходите си.

Мнозина учени предупреждават, че с все по-голямата автоматизация в производствата 4-дневната работна седмица скоро ще бъде неизбежна. Сякаш започва да се сбъдва мечтата на философи и

фантасти, че ще дойде денят, в който роботи ще работят, вместо човека, а той ще използва повечето свободно време за разгръщане на интелектуалния и духовния си потенциал. Едва ли ще се случи при сегашните нива на този потенциал. Защото роботите ще работят не за човека изобщо, а за този човек, който ги притежава. Или както се казваше в един стар виц - „Всичко в името на човека, всичко за благото на човека! Даже и името на Човека се знае“.

По-мрачни прогнози дори вещаят движение напред към миналото, тоест - към връщане на процеси от робовладелския строй. Без формално да притежават свои собствени хора, „робоТОвладелците” по същество ще притежават всичко останало и ще се разпореждат с милиарди съдби. Европейската комисия дори превантивно обмисля идеята за по-високи данъци върху производства, ползващи роботи.

Най-радикален и откровен за задаващото се бъдеще е соченият за най-богат човек в света - мексиканският милиардер Карлос Слим. В неговите компании вече се прилага 3-дневна работна седмица. Срещу по-малко часове труд Слим предлага следната сделка: или ще получавате по-малко пари, но ще разполагате с повече време, което ще ви позволи, ако желаете, да си търсите втора работа (къде отлетя свободното време?); или ще се пенсионирате много по-късно, поне на 75. На недоволните от първата сделка милиардерът отговаря, че е техен проблем какво ще правят през останалите дни – дали ще се хванат на втора работа или ще ги използват, за да се квалифицират за по-висока длъжност. Срещу роптаещите от втората сделка, 78-годишният Слим сочи за пример себе си, като казва, че ако е бил обикновен служител в компанията си, трябвало да се пенсионира преди 20 години, но ето че е способен да продължава да работи и да прави пари.

Впрочем, по-радикален от Маркс относно свободното време е бил Ницше. Според него то е един от пътищата към свободата на личността. Защото, когато по цял ден се търкаля подобно на камък по улеите на занаята си, човекът всъщност губи индивидуалността си. И докато Маркс е ратувал за намаляване на 12-часовия работен ден наполовина, за да се открие простор за свободна дейност и развитие на способностите, то Ницше е смятал, че който не разполага с две трети от деня за себе си, е роб, все едно дали е прислужник, държавник, чиновник, търговец, учен. Днес може да се добави – и милиардер.