Илиян Михов (май 2012 г.)

Списание "Мениджър" навършва този месец 20 години от издаването на неговия първи брой.  Отбелязваме този юбилей цял месец като публикуваме едни от най-знаковите текстове, появили се на страниците му през тези години.

Изглеждаше все едно никога няма да свърши - възходът на икономиката, нарасналият просперитет, бичият фондов пазар. Списание "Форбс" написа, че този период ще бъде признат за златна ера в американската индустрия. Това бе през лятото на 1929 г., но после американската икономика се срина. От темпове на растеж между 3 и 10%, измерени на човек от населението, тя потъна - през 1930 г. се сви с 11%, на следващата година - с още 9,5%, а през 1932 г. - с нови 15%. Кой би помислил, че "бурните 20 години на 20. век" ще се превърнат в най-лошата икономическа катастрофа на всички времена?

След подема през 20-те години цените на акциите на Уолстрийт отбелязаха рязък спад - през юли 1932 г. индексът Dow Jones Industrial Average се срина до 41,22 пункта от 381,17 през септември 1929 г. Днес този срив би означавал Dow да падне до 1666 пункта от 14 164 (на 9 октомври 2007 г.) в рамките на три години.

По време на Голямата депресия от 1929-1933 г. фондовата борса се сгромолясва с около 90%, производителността на американската икономика пада с една трета, безработицата се изстрелва от 3,2 на 25,2%, а една на всеки три от общо 24 хил. банки в Щатите е закрита. Това е частичен, но все пак красноречив поглед към величината на Голямата депресия.

Когато преподавам лекциите си по макроикономика на курсовете по MBA в INSEAD, винаги обсъждам Голямата депресия и приключвам лекцията с оптимистичен тон, с нещо от сорта на: "Голямата депресия никога няма да се повтори". Твърдо вярвах в това, защото съществува широко разпространен консенсус, че Голямата депресия е резултат от поредица грешки в управлението. Икономистите са си извлекли поуки кои политики трябва да се прилагат, за да се избегне втора Голяма депресия.

За съжаление сега трябва да преразгледам оптимизма си. Не защото това, което научихме, е грешно, нито пък защото сме забравили големите уроци от Голямата депресия. Оптимизмът намалява, защото се оказва, че политически препирни и дребнави икономически аргументи, целящи преизбиране, заличават наученото преди 80 години.

Коя е най-голямата поука от Голямата депресия? По мое мнение това е, че паричната политика и финансовият сектор играят много важна роля за икономическото развитие. Нека го кажа по-точно: добрата парична политика едва ли ще ускори икономическия ръст - в крайна сметка ние увеличаваме доходите си с всяка изминала година, защото човечеството открива нови идеи и нови продукти и произвежда по нови, по-ефективни начини. Лошата парична политика обаче може лесно да извади от релсите икономическото развитие. Това е еднакво вярно и за богатите, и за бедните страни.

Защо финансовите пазари и банковият сектор са толкова важни? Банките изпълняват много важна роля в икономиката, като свързват търсещите кредити с тези, които ги предлагат. Когато депозираме сто долара в банката, тя пази два, най-много три от тях в трезорите си (всъщност често парите са в централната банка), а останалите 97-98 долара се отпускат назаем на кредитополучатели.

Повечето компании се нуждаят от кредити, за да работят. Когато банковият сектор не функционира нормално, фирмите не могат да получават заеми и трябва да свият производството си и да съкратят работници. Като свиват производството, те поръчват по-малко продукти от доставчиците си и следователно доставчиците трябва да намалят своето производство и да уволнят служители. Ако производителите не могат да продадат стоките си, защото фирмата по-надолу по веригата не се нуждае от толкова продукти, колкото преди, те не могат да генерират достатъчно приходи, за да изплатят по-ранните си кредити. Фирмите фалират и банките преживяват нови проблеми, тъй като балансът им се влошава заради неизплащаните кредити. На този етап банките искат да отпускат още по-малко средства заради несигурността, предизвикана от фалитите. Когато те кредитират по-малко, омагьосаният кръг продължава - производителите свиват производството и уволняват работници. Като капак на всичко вложителите започват да се тревожат за своите депозити, защото неизплащаните кредити са накарали някои банки да фалират - банката е отпуснала вашите пари на кредитополучатели, които не могат да ги върнат. Вложителите започват да изтеглят парите си и банките имат още по-малко възможности да отпускат кредити, тъй като трябва да складират средства, за да посрещнат евентуални масови тегления. Ако финансовият сектор не работи, реалната икономика може да се окаже в смъртоносна спирала и да се свие с 30%, както по време на Голямата депресия.

Това е малко вероятно да се случи днес. Но преди си мислех, че е невъзможно. Уроците от Голямата депресия са толкова ясни и живи, че изглеждаше невероятно някой да рискува стабилността на икономиката само за да спечели популярност. Свръхплатени ли са тези изпълнителни директори? Трябва ли да отидат в затвора? Може би отговорът и на двата въпроса е "да", но е важно да осъзнаем, че наказването на алчните директори няма нищо общо със спасяването на макроикономиката. Много от проблемите, изтъкнати от политиците напоследък, трябва да бъдат обмислени, но това е отделен дебат и ще засегне друго законодателство.