Как да станем богати като западняците

Подзаглавието на тази статия би било „Защо сме бедни?“ или „6 причини средния българин да е по-беден от средния западняк“. Преди повече от 5 години, когато започнах да се занимавам по-активно с темата за личните финанси (което се оказа много различно от нещата, които бях учил в университета), си зададох един въпрос „Защо средния гражданин на САЩ, Германия или Англия, е финансово по-добре от средния българин?“.

Очевидният отговор беше свързан с размера на възнагражденията, но останах изненадан, когато открих истинските причини за финансовото благополучие на западните граждани, които сега ще споделя с вас.

Ще започна с едно важно уточнение. Няма да търся причините за нашата бедност в петте века робство, в 45-те години комунизъм, в правителството или в това, че сме малка държава (което не е истина – ние сме средна европейска държава).

Сигурно всички тези „беди“ са ни са се отразили, но какво печелим, ако само си ги повтаряме?

За мен, по-важният въпрос е какво може да направи всеки от нас с парите си от тук нататък, вместо да се оплаква. Няма да ви казвам и как да станете милионери (най-малкото, защото и аз не съм), а ще ви споделя практически стъпки, които спазват обикновените западняци от доста поколения насам. Най-хубавото е, че всеки от нас може да започне да ги прилага в България още днес.

Инвестират в правилните инструменти

Непрекъснато се говори и коментира, че спестяванията на българите се увеличават. За съжаление, по-голямата част от нас знаят само един инструмент за инвестиции (ако може да се нарече така), и това са банковите депозити. Според статистиката, над 85% от българите държат парите си там и вече имат над 44 милиарда лева в банките (при средни лихви от 0.5% на година). Малко над 13% от спестяванията ни са в колективни схеми като взаимни фондове, застраховки „Живот“ със спестовен елемент, доброволно пенсионно осигуряване и други. Само 2% са директните инвестиции в акции.

Няма статистика каква част от спестяванията на хората у нас са вложени в недвижими имоти, защото много малка част от тях се използват за инвестиционни цели. Също така, повечето наемодатели не декларират доходите си от наеми и няма как да се изготви надеждна статистика за тази инвестиция.

За разлика от нас, средният гражданин на западните страни прави доста по-добра диверсификация и използва принципа на „трикракото столче“ – най-стабилната структура. Това означава, че разпределя вложенията си основно в 3 инструмента, като те са относително еднакви като размер. Над 35% от инвестициите на средния западняк са в споменатите по-горе колективни схеми, и около 35% са директно в акции или чрез техния пенсионен план (важи главно за САЩ). Последното вложение е много важно за тяхното богатство, защото в дългосрочен план това е инструментът с най-висока средногодишна доходност (над 10%), въпреки временните колебания.

И най-малкият крак на тяхното портфолио са банковите депозити – около 30%. Разликата с нас е, че западняците не очакват да станат богати с лихви под 1% на година, а държат парите си там, за да са достъпни, ако намерят по-добра и доходна инвестиция.

Имат повече от един източник на доходи

Според една неофициална статистика над 92% от нас разчитат само на един източник на доходи – заплата или пенсия (или и двата в най-добрия случай). Лошото в тази ситуация е, че ако останем без този източник на доходи (или той не покрива дори базовите ни нужди, както е с пенсиите), нашето финансово положение ще се влоши значително.

Около 4% от нас са предприемачи и разчитаме на доходи от собствен бизнес. Това ни поставя на последно място в Европа и на едно от последните в света. Явно поговорки като „Учи, мама, за да не работиш!“ и „Намери си сигурна работа, на която да се пенсионираш!“ са дали своето отражение върху нас.

Останалите 4% от хората у нас имат други източници на доходи – предимно инвестиции, приходи от наеми на имоти, рента на земя или са някъде в сивия (или черния) сектор. Ако приемем, че точно тези доходи са т.нар. „пасивни“, ние не знаем как да изкарваме пари от тях, а само ги коментираме в социалните мрежи.

Гражданите на западните страни имат доста повече източници на доходи. Малко над 51% от тях разчитат на пенсии и заплати, а цели 27% са приходите им от инвестициите, които са направили. Доходите от бизнес са малко над 12%. Западняците разчитат и на приходи от отдаване под наем на недвижимо имущество (6%), както и на други източници (4%). Това им позволява да увеличат доходите си и да не зависят толкова от един източник на приходи.

Започват да инвестират рано

Информация кога започваме да инвестираме ние, българите, не можах да открия никъде, затова ще се позова на моя опит като консултант и данните, които съм събрал през последните близо 5 години. За дългосрочно инвестиране изобщо не може да се говори при българите под 30-годишна възраст. Дотогава, ние си купуваме кола, живеем под наем, после се женим или заживяваме на семейни начала, купуваме си жилище с ипотечен кредит и взимаме още важни житейски решения.

Едва, когато имаме деца, се замисляме да спестим някой лев и да инвестираме. Минават още няколко години преди да решим къде ще вложим парите си (през това време те са в банката), какъв инструмент да изберем и по колко лева на месец можем да заделим за това. Така неусетно минават още няколко години и на прага на 40-те си години започваме истинското инвестиране, което е на приливи и отливи. Причината е колебанието на финансовите и фондовите пазари, което ни кара да сме по-предпазливи.

Хората в западноевропейските страни и САЩ знаят много добре за силата на сложната лихва и започват да инвестират още след като започнат да работят. Преди да получат първата заплата, те си наемат финансов консултант, който им дава препоръки как, в какво и по колко да инвестират, за да постигнат целите си – дом, нова кола, пенсиониране и други. За тях, това не е даже избор, а знаят, че така се прави и не подлагат на съмнение тази практика. Така, за 30-40 години активна работа те спестяват достатъчно пари, за да си осигурят достойни старини и техния стандарт не намалява, когато се пенсионират, за разлика от този на българските пенсионери, които разчитат само на държавна пенсия.

Спестяват минимум 10% от доходите си

Колкото и спестовни да сме българите, като южен народ обичаме да се веселим, да ядем и да пием, без особено да се тревожим за утрешния ден. Това е и причината да заделяме за бъдещето си само между 3% и 4% от нашите доходи. Основната причина, освен принципа „Живей за мига!“, са и високото ниво на кредитна задлъжнялост, от която не ни остават много свободни средства за инвестиране. Тези кредити също се ползват основно за потребителски цели – ремонти, почивки, битова техника, автомобили и други, като не малка част от дохода ни отива и за плащане на лихви, такси и комисионни към банките.

Западноевропейците и американците заделят и инвестират под различна форма между 10% и 15% от своите доходи. Освен, че тази сума е в пъти по-голяма като абсолютна стойност (заради по-високите заплати), разликата между 3% и 15% е пет пъти, което изобщо не е малко. Ако и ние започнем да инвестираме такава част от нашите текущи доходи, ще живеем доста по-добре в бъдеще.

Грижат се за пенсионното си осигуряване

Финансовото ни бъдеще е като цвете – за да расте и се разлиства е нужно да се грижим за него. Ако оставим на някой друг да го прави вместо нас (като държавата, например), ние рискуваме нашето цвете да загине, а с него и финансовото ни бъдеще. Това е така, защото държавата е лош стопанин и има още няколко милиона цветя, за които да се грижи. Тя няма ресурса да го прави и затова всяко растение получава малко вода и малко грижи, които не са достатъчни и то остава съвсем малко и с изсъхнали листа.

Това беше пенсионното ни осигуряване представено с метафора. Ако трябва да бъда директен, ще кажа, че държавата (и НОИ в частност) разполагат с ограничен ресурс (осигуровките на работещите), които ще намалява в бъдеще. Не искам да съм лош пророк, но пенсионната ни система в сегашния си вид ще колабира съвсем скоро и никой няма да може да й помогне.

Нека бъдем честни със себе си – почти никой от нас не мисли какво ще прави след 20, 30 или 40 години, когато вече няма да може (или да иска) да работи. Разчитаме на държавата да се погрижи за нас, но видяхме какво се случи с нашите баби и дядовци, и с нашите родители. Това ни чака и нас, ако не помислим върху проблема и не действаме.

Западняците, освен че разполагат с доста по-добра пенсионна система с много повече средства в нея, се грижат и сами за своето бъдеще. Освен добро планиране по колко и как да внасят в личните си пенсионни партиди, те използват и други инструменти, с които да осигурят старините си. Обикновено, това са пенсионни (или рентни) застраховки, по които внасят всеки месец известна сума, и след като се пенсионират имат право да получат цялата събрана сума накуп или равни месечни плащания до края на живота си.

Грижат се за здравето си

Какво общо има здравето с добрия начин на живот и парите? Българите сме немарливи по отношение на нашето здраве. Ядем каквото ни падне, не спортуваме, седим по цял ден на стола пред компютъра, непрекъснато сме нервирани, и накрая се чудим защо смъртността от различни заболявания в България се увеличава. Докато сме млади и имаме сравнително здрави тела, не мислим какво ще се случи, когато сме на 50, 60 или 70 години. Ако попитаме наш роднина на тази възраст, той ще ни каже, че значителна част от доходите му отиват за лекарства, изследвания и е пръв приятел с личния си лекар.

Освен непосредствени разходи за прегледи и лекарства, ако не сме се погрижили за старините си, ще ни се наложи да работим дори след като се пенсионираме. Не мога да си представя как ще съм работоспособен на 60 години, например, с целия този стрес, напрежение и депресии, които са ни налегнали сега. Ами, ако трябва да работим до 70-годишна възраст?

Здравословното хранене, физическата активност и редовните профилактични прегледи се отплащат щедро на западняците. И там има негативни фактори като замърсена почва, мръсен въздух и обездвижване, но те са осъзнали, че от чисто финансова гледна точка е по-добре да се грижат за тялото си и до да им служи добре по-дълго време.

Това бяха 6-те основни разлики между това, което правим ние, и това, което прави един гражданин на западноевропейска страна или САЩ. Както видяхме, тези принципи не са трудни за изпълнение и всеки от нас може да ги приложи още днес в България. Само така ще може да ги настигнем някой ден. Дано да е по-скоро.