Какъв е печелившият ход за Америка, ако Русия разиграе китайската карта?

Едно от поразителните предупреждения в неотдавнашна бяла книга на Пентагона за нарастващата стратегическа заплаха от Русия е, че нейният президент Владимир Путин може да направи "точно обратното на Никсън" и да разиграе своя версия на "китайската карта" със Съединените щати - има се предвид стратегията на бившия американски президент за противопоставяне на тези двама противници един срещу друг.

До неотдавна всякакви отношения между Русия и Китай можеха до голяма степен да бъдат омаловажени като брак по сметка с ограничено влияние върху американските интереси. Но откакто западните държави наложиха санкции на Русия, след като тя нахлу в Украйна през 2014 г., китайските и руските власти все повече обединяват усилията си, отнасят се с пренебрежение към демокрацията от западен тип и се представят като алтернатива на следвоенното лидерство на Америка. Сега Китай и Русия дори се сближават още повече, предполагайки по-трайни уговорки, които може да се окаже трудно предизвикателство за Съединените щати.

"Ако Москва и Пекин станат още по-близки, световната система тотално ще се промени, а това ще засегне американското влияние върху нея", написа преподавателят във Военноморската академия Джон Акуила в доклада, подготвен и с помощта на служители на министерството на отбраната и други анализатори.

Най-новото доказателство за затоплянето на връзките беше една среща в Москва миналия месец, на която Путин благодари на китайския лидер Си Цзинпин, че е направил възможно търговският обмен между двете страни да достигне над 100 милиарда долара през 2018 г. - с 30 процента повече от предишната година, и косвен упрек към търговското противопоставяне на Америка с Китай. Двете страни подписаха повече от 24 споразумения. Срещата се състоя малко след като Си нарече Путин своя "най-добър и близък приятел".

Двамата лидери са се срещали почти 30 пъти от 2013 г. Наскоро Русия се съгласи да продаде на Китай най-новите си военни технологии, включително ракети земя-въздух С-400 и изтребители Су-35.

Китай и Русия периодично провеждат съвместни военни учения от над десет години, но през 2012 г. започнаха военноморски маневри в Средиземно море, а миналата есен проведоха в Сибир най-големите според Русия военни игри от десетилетия. Планират и в бъдеще редовно да организират общи учения.

Топенето на ледовете създава нови възможности за петролни и газови сондажи и неотдавна изследователи от двете страни се договориха да открият съвместен арктически проучвателен център. Те често гласуват еднакво в Организацията на обединените нации и имат сходни позиции за Иран и Северна Корея. И двете стават доста по-активни в Близкия изток, където Русия се опитва да си възвърне статута на водеща сила, а Китай се опитва да изгради отношения с енергийни доставчици като Иран.

Бялата книга на Пентагона и доклад на Центъра за стратегически и международни изследвания предупреждават, че Съединените щати и техните съюзници не предприемат достатъчно бързо действия, за да се противопоставят на усилията на Русия и Китай за дестабилизиране с тактики, присъщи на "сивата зона" - използване на прокси войски, на политическа и икономическа принуда, дезинформация, кибероперации и заглушаващи технологии срещу американски сателити.

В обръщението си за състоянието на държавата през февруари Путин изрази увереност, че връзките с Китай ще увеличат сигурността и благоденствието на Русия, особено след като обвърза плана си за Евразийския икономически съюз с амбициозната китайска инициатива "Един пояс, един път" - гигантска инфраструктурна програма, замислена да свързва Китай с Азия, Африка и Европа.

Като се има предвид неговата икономическа, военна и технологична траектория, съчетана с авторитарния му модел, именно Китай, а не Русия е по-голямото предизвикателство за американските цели в дългосрочен план. Това означава, че американският президент Тръмп с право се опитва да изгради по-здрави отношения с Русия и да я отдалечи от Китай. Но неговият подход е несръчен и на моменти дори в противоречие с американските интереси и ценности. Америка не може да се стреми към по-близки отношения със съперническа сила с цената на игнориране на нейната намеса в американската демокрация. Но дори през Студената война Съединените щати и Съветският съюз често постигаха напредък в едно направление на своите отношения и същевременно оставаха в конфликт в други аспекти.

Съединените щати и Русия могат да разширят своето сътрудничество в Космоса. Съединените щати вече зависят от руските ракети, за да стигат до Международната космическа станция. Те също така могат да продължат да работят в тясно сътрудничество в Арктика като членове на Арктическия съвет, договорил правно обвързващи споразумения, уреждащи операциите за издирване и спасяване и реагирането при петролни разливи. А могат да подновят и сътрудничеството в контрола върху въоръженията, особено като удължат новия договор СТАРТ. Обнадеждаващо беше, че висши служители на Държавния департамент се срещнаха със свои руски колеги два пъти през последните седмици, включително в Женева миналата сряда, макар да нямаше непосредствен признак, че двете страни са постигнали някакъв напредък по контрола върху въоръженията и други важни въпроси.

Като се има предвид тяхната история, Китай и Русия може никога да не стигнат до официален съюз. Двете бяха разделени от война и идеологически съперничества и дори сега се съревновават за влияние в Източна, Централна Азия и Арктика. Различните им траектории също биха затруднили постигането на съюз. Китай е изгряваща сила и доминиращият партньор; Русия е в упадък. Китай има втората по големина икономика в света; руската дори не е в първите 10.

Все пак те могат да намерят повече общи цели, допълнително заплашвайки западните интереси. Необходимо е Америка да сплоти своите демократични съюзници, а не да им се кара, и да представи по-уверена визия за своя политически и икономически модел.

 в. "Ню Йорк таймс" / БТА