Каква е цената на безплатното образование?

До първия учебен ден остават само няколко дни и както всяка година, хиляди ученици ще прекрачат прага на родните училища.

В тази статия няма да говорим за нивото на образователната ни система, защото тя претърпя доста промени напоследък и е нужно време, за да видим дали те ще са успешни или не. Нека погледнем нещата от гледната точка на родителите и техните финанси, защото те плащат цената (буквално) за образованието на техните деца.

Съгласно Закона за предучилищното и училищното образование, задължителното предучилищно, начално, основно и средно образование в държавните и общинските училища в България е безплатно. Но така ли е на практика?

Да започнем от първи клас. Племенникът ми миналата година беше първокласник. На първата родителска среща, класната вади един списък и започва да изброява нещата, които НЕ са безплатни и всеки родител ще трябва да ги плати от джоба си. Класната започва с частната занималня, в която тя самата преподава. Цената за тях е специална и е „само” 250 лева на месец, но децата им ще усвояват много по-добре материала от училище. След кратко колебание, десетина родители се записват и внасят първата такса. Срещу всяко име на родител класната записва с молив и името на първокласника. Просто за информация. 

След това тя продължава с друга занималня, в която нейна колежка обучава децата, освен на основните неща, и на театрално изкуство (знае ли човек, може вашето дете да е следващият де Ниро). Продуктовото позициониране и скритата реклама продължават със изброяването на други частни занимални. Накрая, класната споменава, между другото, че има и държавна (безплатна), но изобщо не я препоръчва. Въпреки това, няколко родители избират тази форма за техните деца – просто не могат да си позволят останалите.

Следват разходите за ремонт на класната стая. Ако искат отрочетата им да учат в свежа и приветлива обстановка, родителите ще трябва да се бръкнат с още 20 лева. Следващото перо са екскурзиите. Първата е до Зоологическата градина. Това ще им струва само 15 лева (за транспорт). Класната чете на глас плана за пътешествията и съответната сума. Добрата новина за родителите е, че парите ще трябва да се дадат „по-натам”.

Когато всички тези разходи се прибавят към вече дадените пари за облекло и учебни помагала на първокласника, се получава една не малка сума. Периодично през годината класната иска по двайсетина лева за различни „мероприятия”. Направо се чувствам щастлив, защото когато аз бях в първи клас ни искаха само хартия и шипки (който не е чувал за това, да пита родителите си).

Детето си расте, а парите си вървят

Продължава на страница 2. 

Но първи клас вече мина и е време родителите да помислят за чуждоезиковото обучение на своите деца. Да, в някои училища се преподават чужди езици, но щом класната ви препоръчва детето ви да ходи на частни уроци, по-добре е да я послушате. Тези курсове изобщо не са безплатни. Средната цена за курс по английски е около 500 лева за една учебна година. Ако детето ви има и други интереси, добавете по 400-500 лева на година за всяко от тях, и това е без парите за екипировка (ако има такава). Да не забравяме, че разходите за „подготовка за училище и писане на домашните” си вървят.

Времето тече много бързо и така неусетно стигаме до 7-ми клас. Всеки уважаващ себе си родител има тайната надежда, че неговият син или дъщеря ще влезе в „престижна” езикова гимназия или в някое друго „престижно” училище. Но това няма да е лесно. И определено не е безплатно. Около 100 лева е цената на месец за подготовка по математика в група и около 200 лева за индивидуални уроци по български език и литература. Като теглим чертата се получава следната сметка: 9 месеца х 300 лева = 2,700 лева. От един приятел, който е класен на седмокласници разбрах, че само трима ученици не са ходили на частни уроци. Причината е, че техните родители не могат да си позволят тези средства.

Стигаме и до последния курс на гимназията, който е най-важният за бъдещето на всеки ученик, който иска да учи в добър университет или поне в някакъв университет. Справка в интернет показва, че цените на курсовете по основните предмети като литература и математика, варират между 15 и 25 лева на учебен час/урок. Всеки сам преценява от колко урока има нужда, за да усвои необходимите знанията, които ще му позволят да се представи добре на матурите и на кандидат-студентските изпити, и да влезе в една от най-желаните специалности.

Ако ученикът е средно интелигентен (нали все пак учи в „престижна” гимназия) ще му трябват по два урока на седмица в продължение на 9 месеца (от септември до май). Простата сметка показва, че при средна цена от 20 лева на час, общият разход за родителите е в размер на 1,440 лева. Ако включим и „специалните” уроци при преподавател от желания университет, сумата може много лесно да нарасне двойно.

Евтиното винаги излиза скъпо

И какво излиза, гарантираното със закон безплатно образование в България не е толкова безплатно. 

Даже никак. Едно постоянно перо разходи на всеки родител на ученик е „частни уроци”. Не знам каква е била образователната система, когато аз съм бил ученик, но не съм ходил на частни уроци. Моите родители също не са ходили, а бабите и дядовците ми – съвсем. Когато съм говорил с познати чужденци, не съм чул да споменават, че техните деца ходят на частни уроци, за да могат да влязат в по-добро средно или висше училище.

Стигаме до стандартното оправдание на учителите, които водят и частни уроци през свободното си време, че заплатите са им ниски и затова са принудени да работят допълнително. Това оправдание негласно се споделя и от обществото. Надявам се, тези учители знаят, че родителите на учениците също получават ниски заплати, но въпреки това трябва да отделят немалки суми за частни уроци.

Мисля че трябва да оставим в миналото принципа „Работя толкова, за колкото ми плащат”. Не трябва ли промяната в образователната система да тръгне от учителите, а не от поредния министър на образованието? Всички говорим как учениците ни стават все по-неграмотни и с по-ниски оценки от външни (независими) оценявания, но никой не казва, че част от вината е и в учителите (наред с родителите и държавата, разбира се). Може и системата да ги принуждава, но с тези „търговски” извънкласни занимания, учителите спомагат за упадъка на образованието ни. Родителите, също са принудени да участват в „схемата” на частните уроци.

Какъв е законът на джунглата?

Имам чувството, че образователната ни система се е превърнала в джунгла със свои собствени закони, най-важният от които е „Всеки се оправя сам, както може” – учителите с частни уроци, а родителите с подкупи и наливане на пари в образованието на техните деца. Учениците просто са напуснали училище, ако не физически, то поне мислено, със сигурност. В едно изследване, публикувано наскоро, 80% от запитаните ученици приемат, че училището е само добро място за общуване, нищо повече. Нещо като офлайн социална мрежа.

За да приложим законите на джунглата докрай, а и за да дадем път на истинските пазарни отношения (а не да се въртят под масата милиони левове за частни уроци), нека закрием веднъж завинаги „безплатното” ни държавно образование, което ни излиза твърде скъпо. Така ще се получи истинска конкуренция между частните училища и таксите ще намалеят драстично. Тези училища ще дават пълни стипендии на надарените си ученици, за да привличат други, които си плащат – пазарен принцип, който действа на много места по света.

В тази истинска пазарна среда по-добрите ученици ще блеснат и вече училището няма да е място, където всички влизат различно умни, но излизат еднакво неграмотни. С приходите ще се назначават наистина качествени учители, които ще преподават с желание. Сивият сектор на „частните уроци” ще изчезне и държавата ще увеличи приходите си от данъци. В тази ситуация всички печелят.

Ще се радвам да споделите и вашето мнение по въпроса.