Какво ново в новия Закон за цифровите стоки и услуги

Приетият наскоро изцяло нов Закон за предостяване на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки бе обнародван в края на миналата седмица, с което на практика вече е в сила.

Той въвежда на национално ниво две европейски директиви (Директива (ЕС) 2019/770 и Директива (ЕС) 2019/771) за цифровото съдържание и цифровите услуги и за някои аспекти на договорите за продажба на стоки.

Законодателният подход в случая би могъл да създаде известно объркване: досега предоставянето на стоки и услуги беше уредено в Закона за защита на потребителите (ЗЗП), с някои единични изключения за по-специфични материи, като например потребителския кредит. След влизането в сила на новия Закон обаче, търговците и потребителите трябва да имат предвид и ЗЗП, и новата уредба. 

• Кой е засегнат от Закона?

Законът се отнася най-вече за търговци, които предоставят стоки, цифрово съдържание и цифрови услуги на потребители. В обхвата му влиза продажбата на:

►движими материални вещи, включително вода, газ и електрическа енергия, когато се предлагат за продажба, опаковани в ограничен обем или в определено количество;

►т.нар. „стоки с цифрови елементи“ - такива, които съдържат или са взаимосвързани с цифрово съдържание или с цифрова услуга по такъв начин, че липсата на такова съдържание или услуга би попречило на стоката да изпълнява своите функции (например: умни домашни електроуреди, интелигентни часовници);

• Какво означава цифрова услуга?

Това е услуга, позволяваща на потребителя:

1) да създава, обработва или съхранява данни в цифрова форма или да има достъп до тях; или

2) споделянето или всяко друго взаимодействие на данни в цифрова форма, въведени или създадени от потребителя или от други ползватели на тази услуга.

Важно е да се има предвид, че е достатъчно услугата да отговаря на една от двете дефиниции, за да се смята за „цифрова услуга“. Примери за такива услуги са хостингът на файлове и социалните медии.

• Какво означава цифрово съдържание?

Цифрово съдържание са всякакви данни, които са произведени и предоставени в цифрова форма. Такова съдържание са компютърни програми, аудио и видео файлове, електронни книги и др.  В обхвата на закона влиза и цифрово съдържание, което се предоставя на материален носител, като например DVD, USB устройства и карти памет.

• Появата на термина „стоки с цифрови елементи“

За пръв път европейското законодателство въвежда термина „стоки с цифрови елементи“. Това са движими материални вещи, които съдържат или са взаимосвързани с цифрово съдържание или с цифрова услуга по такъв начин, че липсата на такова съдържание или услуга би попречило на стоката да изпълнява своите функции. Примери за такива стоки са умни домашни електроуреди, интелигентните часовници.

• Новото определение за „безплатен“ и личните данни като валута

Новото законодателство засяга всеки търговец, който предоставя цифрово съдържание или цифрови услуги на потребители срещу заплащане. Любопитното нововъведение е, че в случай че потребителят не плаща, но предоставя лични данни, които търговецът ползва за цели, различни от предоставянето на услугата/съдържанието и изпълнението на законовите си задължения, дейността на търговеца също ще попадне в обхвата на закона.    

Идеята, че личните данни са валутата на дигиталната ера, не е нова. След приемането на Общия регламент за защита на данните (известен като GDPR), все по-популярна стана концепцията, че потребителите плащат с данните си за иначе безплатни от финансова страна цифрови услуги. Например през декември 2019г. унгарският орган за защита на конкуренцията наложи на „Фейсбук“ глоба от над 3,3 милиона евро заради твърдения, че услугите, които предлага, са “безплатни“, докато в действителност компанията печели от данните на потребителите си. Сега за пръв път тази концепция е въведена и в европейското законодателство.

Търговците трябва да се особено внимателни по отношение на факта, че в обхвата на Закона попада всеки, който ползва данните на потребителите за каквито и да е цели извън предоставянето на услугата/съдържанието и изпълнението на законови задължения, като няма изискване тези цели да са непременно търговски, използването на данните да носи приходи на търговеца и т.н. Например търговец, който ползва данните за контакт на потребителите си, за да им праща информационен бюлетин за свои социални дейности и кампании, би следвало да попадне в обхвата на Закона.

• Кой е извън обхвата на Закона?

Законопроектът няма да се прилага за стоки, продавани при принудително изпълнение, стоки втора употреба, продавани на публичен търг, и живи животни. По отношение на услугите в изключенията попадат всички услуги, които не могат да се сметнат за „цифрова услуга“, финансовите услуги, предлагани от разстояние, здравно обслужване, услуги в областта на хазарта, електронните съобщителни услуги (с изключение на съобщителни услуги без номер като WhatsApp и Facebook Messenger, които попадат в обхвата на Закона), софтуера, предлаган от търговец чрез лиценз с отворен код, стига той да може да се сметне за безплатен (виж по-долу). Към услугите извън обхвата на Закона се прилага ЗЗП.

• Какво ново се въвежда?

В по-голямата си част законодателството не цели да създаде изцяло нови права и задължения, а по-скоро да въведе специални правила, необходими заради развитието на технологиите. Иначе казано, целта е към цифровите продукти повече да не се прилагат „по аналогия“ правила, които са създадени далеч преди тези продукти да съществуват и които не взимат предвид техните особености. Новите разпоредби са стъпили на досегашната уредба на потребителските договори и са съобразени със същите принципи.  

Един от новите моменти в Закона е въвеждането на т.нар. „обективни изисквания за съответствие“. При досега действащото законодателство стоката или услугата трябваше да съответства на договора с потребителя – т.нар. „индивидуални изисквания за съответствие“, докато с нововъведенията стоката  или услугата трябва да отговаря и на изисквания, свързани с обичайните употреба, количество, качества и характеристики на стоки и услуги от същия вид, на разумните очаквания на потребителя и с качествата на мостра или модел, който търговецът е представил на потребителя. 

Както беше споменато по-горе, една от основните цели на законодателството е да въведе правила за цифровите услуги и цифровото съдържание, които са съобразени със спецификите им – въвеждат се изисквания за актуализиране на услугата или съдържанието, правила за отговорността при несъответствие на услугата или съдържанието при интегрирането, специални права на потребителите на цифрови услуги и съдържание, като например кога могат да развалят договора, за кои периоди дължат заплащане при несъответствие, в какви срокове могат да поискат рекламация. 

По отношение на общата уредба на отношенията с потребителите в ЗЗП,  правилата за търговската гаранция се отменят, а правилата за рекламации остават валидни единствено за услуги извън обхвата на новия Закон. Търговците, предоставящи услуги, ще трябва да съобразят кои правила за несъответствие на услугата се прилагат към тях. Важно е да се отбележи, че останалите разпоредби на ЗЗП не спират да се прилагат спрямо стоките и услугите, които попадат в новия Закон. Тоест, всеки търговец е необходимо да се съобрази с правилата и на двата закона. 

Радослава Макшутова, адвокат в Адв. дружество "Димитров, Петров & Ко."

Представеният анализ няма характера на правен съвет или консултация и не следва да бъде възприеман като достатъчен за разрешаването на конкретни правни проблеми, казуси и др. Мненията, изразени тук, са единствено на авторите и не отразяват непременно тези на Адвокатско дружество "Димитров, Петров & Ко.".