Какво си струва да си обещаем за 2017 година

Какво си струва да си обещаем за 2017 година

Какво си струва да си обещаем за 2017 година

Нова година – нов късмет и ново начало. 31 декември е някаква магическа финална линия, която разделя миналото от бъдещето и ние си обещаваме, че ще загърбим старите си вредни навици и ще придобием нови през следващите 365 дни. Направих малко проучване сред моите близки и познати, и най-честите новогодишни обещания, свързани с техните лични финанси, са: „Ще харча по-малко и ще спестявам повече“, „Ще погася кредитите си“, „Ще си направя бюджет, който ще спазвам стриктно“, „Ще си направя авариен фонд“ и „Ще започна да инвестирам“.

Статистиката показва, че не повече от 1% от обещанията направени на прага на новата година се изпълняват. Обикновено хората забравят за тях още след няколко седмици. Това ще е и съдбата на обещанията, свързани с нашите финанси. В този материал няма да ви карам да изпълнявате това, което сте си казали след няколко чашки алкохол в новогодишната нощ, а ще ви дам практически и лесни за изпълнение принципи към които да се придържате, а те ще направят пътя ви към финансовата свобода по-забавен, по-лесен и без сътресения. И така, моите обещания за 2017 година са:

Да се доверяваме само на доказани специалисти и медии

Светът заговори за фалшивите новини през миналата година, но те са съществували винаги. Ако става въпрос за лъжливи пикантни подробности от живота на някоя холивудска актриса, това е сравнително безобидно и просто ще сме загубили десетина минути от времето си. Но, ако се доверяваме на консултанти и медии при управлението на нашите пари и инвестиции, нещата са доста по-сериозни. Не всички хора, които пишат в интернет или дават интервюта за телевизиите и радиата, са доказани специалисти по темите, които коментират. Сега всеки може да си направи сайт или страница във Facebook и да дава съвети за каквото реши, без да знаем какви са неговите интереси.

За да се предпазим от грешни решения, е добре да проверяваме предварително медиите и специалистите, на които се доверяваме. Зад сайтовете трябва да стоят реални фирми и хора, които застават с репутацията си зад написаното от тях. Форма за контакти и имейл не са достатъчни в този случай. Трябва да бъдем особено внимателни с материали, където се препоръчват конкретни продукти и инвестиции. За специалистите важи същото – трябва да проверим дали те наистина правят това, за което говорят, и каква експертиза имат по темата.

Да правим нещата прости

Забелязал съм една основна разлика между начинаещите и напредналите инвеститори. Тези, които сега започват да инвестират, търсят предимно информация за нови стратегии, уникални продукти или „следващото голямо нещо“. Колкото по-сложна е дадена концепция, толкова я смятат за по-печеливша. И аз бях така – не исках да се доверявам на по-опитните инвеститори, а да направя бързо „големия удар“ с някаква нова стратегия, за която знаят малцина. Не се получи и претърпях големи загуби за тогавашните ми възможности.

Тогава се върнах към основите на инвестирането и „преоткрих“ графиката за правопропорционалната връзка между риска и доходността. Тя е винаги в сила и означава, че колкото повече риск поемем, толкова очакваната ни доходност ще е по-висока. За съжаление, със сложните стратегии бях поел твърде висок риск за мен, без дори да го осъзнавам. Опитните инвеститори влагат парите си в прости неща, които разбират или много бързо могат да намерят достоверна информация за тях. Ако погледнем хората, които са реализирали най-висока доходност през последните 50 години, ще открием, че са инвестирали в малък портфейл от познати на всички активи.

Да правим нещата стъпка по стъпка, а не с големи скокове

Как си поставяме и изпълняваме целите си? Най-често имаме годишни лични и професионални цели. Записваме си ги на лист хартия, лепим ги на хладилника, или ги принтираме и слагаме в хубава папка с фирменото лого. След това, ежедневните задачи ни завъртат и някъде към крайния срок на целите се захващаме с пълна сила, за да ги реализираме. След гигантските усилия в този малък период от време, резултатът не е особено добър и затова си поставяме същите задачи и за следващата година. Това не работи или поне не е толкова ефективно, а освен това ни носи доста стрес. Има един огромен период от време, през който не правим почти нищо, последван от няколко дни или седмици, в които се опитваме да направим огромен скок и да постигнем това, което сме планирали.

Това, което ви предлагам е да постигаме целите си с малки крачки, но редовно. Първо си определяме не повече от 3 цели, които искаме да постигнем през 2017 година и забравяме за крайния срок. Просто, в началото на всяка седмица си записваме по едно действие за всяка от целите, което да предприемем. То може и да е малко, но да ни води правилната посока. Ако се придържате към този алгоритъм, ви уверявам, че ще намалите стреса и ще сте много по-близо да целта си, отколкото с традиционните методи. Натрупването на малки действия и усилия се основава на същия принцип, както работи и сложната лихва. Имаме цели 52 периода (седмици), в които да изкачваме върха с малки крачки.

Да си направим план за инвестицията

Много често разчитаме на емоциите си, когато инвестираме в нещо. Развълнувани от възможната печалба, която изглежда сигурна в нашите очи, не си правим труда да проучим внимателно детайлите около нея. Ще ви дам пример с недвижимите имоти. Сега пазарът е подходящ за инвестиране в жилищни имоти в големите градове и много от моите клиенти се насочват към тях. В техните очи има само цифри като 5% доходи от наеми и 4% до 6% нарастване на цените на годишна база.

Те обаче забравят да си напишат домашното и да минимизират риска от по-ниска доходност. Това, че средните нива за пазара са такива, не означава, че и от нашия имот ще получаваме подобна доходност. Има имоти в София, чиито цени не са се променили през последните 2-3 години, а има и такива с понижаващи се цени. Също така, има жилища, които стоят с месеци без наематели, а дори и да се намерят, доходността от наеми не надхвърля 1-2% годишно.

За да не се предоверяваме на всички, които имат интерес да си купим недвижим имот с инвестиционна цел, е добре да помислим за всички неща предварително. Както знаем, при активите се печели и на входа и на изхода. Затова е добре да потърсим имот, който е подценен, но има потенциал за развитие. Дори цената да е с 10% под пазарната, в най-лошия случай ще сме на нула с тази инвестиция. Добре е да планираме и как точно ще печелим от имота – дали ще го даваме под наем на студенти, на младо семейство или на служители в IT фирма е много важно. От това решение ще зависи как и дали ще обзаведем имота, ще има ли нужда от чести ремонти или не, ще имаме ли проблеми със събирането на наема и много други. Добре е и да помислим, ако се наложи да продадем инвестицията си, как ще го направим – има ли пазар, каква е минималната и максималната цена, както и много други неща. Примерът, който дадох е за недвижими имоти, но правилата важат за всички видове активи.

Да работим на първо място за себе си

Когато за пръв път чух, че трябва да работиш на първо място за себе си, каквото и да правиш, спонтанния ми отговор беше „Как така? Аз съм на трудов договор и работя за друг“. Сигурно и вие така си мислите. Нещата се промениха, когато осъзнах, че аз съм една малка бизнес система, която генерира доходи и мога да я управлявам, както се управлява една компания. Каква е основната цел на всеки бизнес? Точно така – да генерира възможно най-голяма печалба. Следващите по важност цели са да произвежда и доставя качествен продукт, да задоволява нуждите на клиентите си и да предлага нови и нови неща.

Като служители не правим ли същото? Имаме много клиенти – колеги, мениджъри, счетоводство, финанси, доставки, поддръжка и други. На всички тях доставяме качествени стоки или услуги и се стремим те да останат доволни, като непрекъснато се развиваме. През всичките тези години като служител аз работих на първо място за себе си, за собствените си знания и умения, и за собствените си активи. За мен това означава да расте моята стойност като актив и да се уча на неща, които ще ми служат, където и да работя. Освен техническата експертиза, това са и т.нар. „меки“ умения, като комуникация, управление, делегиране и други.

За разлика от повечето ми колеги, които имаха умения, които непрекъснато се амортизираха и обезценяваха (защото не ги поддържаха), аз поемах проекти, които никой друг не искаше, за да не се „мине“. Освен огромния обем работа, която свърших, аз придобих много знания и умения, които ще ми служат до края на живота, каквото и да правя. Като служител, работех и за останалите ми активи, освен мен самия. От заплатата, която получавах, отделях минимум 15%, за да си купувам инвестиции, които се трудеха не по-малко от мен и ми носеха (и продължават да ми носят) допълнителен доход.

 Обещанията, които ви представих в тази статия не изискват много време, за да ги изпълните, но изискват постоянство и търпение. С тяхна помощ 2017-та ще е много по-успешна от предишните години.

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ