Колко са работещите бедни?

Eдно от понятията с които се спекулира най-често в социалната политика е „работещ беден“, най-вероятно поради обяснимата несправедливост някой да работи, а да не може да свързва двата края. Към объркването около това понятие се добавя и обстоятелството, че битуват няколко различни определения, според които броят на работещите бедни в България варира в рамките на стотици хиляди души. Затова, нека първо да видим основните характеристики на работещите бедни въз основа на последните достъпни данни за 2017 г. от изследването на доходите и условията на живот (EU-SILC) на НСИ и Евростат.

За да попадне някой в групата на работещите бедни трябва да отговаря на две условия - да работи на пълно или непълно работно време, и да е част от домакинство с доход под 60% от медианния за определената година (повече за бедните домакинства и техните особености тук). Към 2017 г., от когато са последните достъпни микроданни на EU-SILC, на това определение отговарят около 378 хиляди души (16+ години), или около 12% от всички заети, в това число и работещи хора извън трудоспособна възраст.

Много повече работещи бедни са мъже, отколкото жени – 230 хиляди мъже и 150 хиляди жени. Този дисбаланс е до голяма степен обясним, тъй като в бедните семейства много често само единият от възрастните работи, и това много по-често са мъжете, докато жените са безработни или неактивни, и се грижат за зависимите деца или възрастни. Този извод до голяма степен се потвърждава и от разпределението на работещите бедни според размера на домакинството (Графика 1). Повечето са концентрирани в домакинства с поне трима членове, което насочва към домакинство с един работещ (най-вероятно заплата около минималната), безработен възрастен и зависими деца. При домакинствата с един човек, които е работещ беден става дума за зает на непълно работно време, а при тези с двама – за съжителство на зает и безработен/неактивен, или един зает със зависимо дете или пенсионер.

[[{"fid":"344149","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"1":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":317,"width":603,"class":"media-element file-default","data-delta":"1"}}]]

Източник: НСИ, EU-SILC, изчисления на ИПИ

Също като при бедността като цяло, работещите бедни имат ясно изразен образователен профил (виж Графика 2). Почти всички са завършили някаква форма на училищно образование, най-често осми или дванадесети клас. Малкият дял на работещите бедни с начално или по-ниско образование е до голяма степен очакван, тъй като за тях е много вероятно да са бедни, но да останат изцяло извън заетост, т.е. да са неактивни или безработни. Обратно, висшето образование (и до известна степен професионалното) често дава достъп до по-добри работни места, които извеждат домакинствата от групата на бедните.