Марио Драги: Най-добрият човек за най-лошата работа

Италианският президент Серджо Матарела връчи мандат за съставяне на ново правителство на бившия шеф на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги. 73-годишният икономист ще се опита да формира технократски, неполитически кабинет, който да си осигури подкрепата на мнозинство в парламента. Задачата на Драги не е никак лесна и има много причини за скептицизъм, пише Фердинандо Джулиано за Блумбърг.

Страната е насред здравна и икономическа криза. Да, това важи за повечето места по света в момента, но Италия е сред най-уязвимите членки на Европейския съюз, страдаща от нисък растеж и огромен държавен дълг. Политическите партии в парламента доказаха неспособността си да ръководят държавата във време на криза, а досегашният премиер Джузепе Конте не успя да поеме контрола в свои ръце. Драги е олицетворението на технократа, като предходните технократски кабинети не се славят с голям успех в Рим, тъй като рядко получават нужната парламентарна подкрепа, за да прокарат трайни и значими реформи.

Въпреки всичко това, ако има един човек, който да извлече Италия от бездната, то това е Драги. Бившият президент на ЕЦБ има отлична репутация в управлението на кризи, предвождайки Италия и Еврозоната през едни от най-трудните годините в последните три десетилетия.  

В началото на 90-те години Драги, който по това време е генерален директор на италианското финансово министерство, изиграва ключова роля в преодоляването на кризата на валутния механизъм в Европа, спасява Италия от вероятен фалит и повежда мащабна програма за приватизация – всичко това, докато в страната тече корупционният скандал „Чисти ръце“.

Около двадесет години по-късно той спасява еврото от потенциален колапс като казва на финансовите пазари, че Европейската централна банка ще направи „каквото е необходимо“, за да защити Еврозоната. По този начин той отхвърли традиционния консерватизъм на ЕЦБ, намери политическа подкрепа в Германия и може би най-важното - спечели доверието на инвеститорите, които спряха да залагат срещу единната валута без на централната банка да се наложи да закупи дори една държавна облигация.

Тези епизоди от кариерата на Драги показват, че той притежава комбинация от качества, които другите италиански технократи нямат: дълбоко представа за проблемите на страната и на Еврозоната като цяло, политически опит и най-вече – кураж. Всичко това може да не е достатъчно за спасяването на Италия, но никъде няма да намерите по-квалифициран кандидат.

Италианската криза е структурна, не циклична. Пандемията разкри провалите на правителствата в Западния свят, като Рим не беше изключение. Италия навлезе в една от най-тежките си кризи след Втората световна война с крайно неподготвена и разделена политическа класа. Подалият оставка премиер Джузепе Конте бе никому неизвестен без какъвто и да е било управленски опит преди да поеме ръководството на поредица нестабилни коалиции.

Италианската икономика има остра нужда от промяна. Страната трябва да преустрои из основи своята бюрокрация,  да реформира съдебната система, да прекрати разточителните субсидии и да инвестира повече в инфраструктурата и образованието. Политическите партии в страната говорят за тези проблеми, но не предприемат никакви действия. Италия ще бъде най-големия получател на средства от европейския възстановителен фонд за 750 млрд. евро, но все още не е представила план за това как ще похарчи по-голямата част от тази сума.

Като водещият италиански икономист, Драги познава много добре тези проблеми. Въпросът е дали той може да направи нещо по въпроса. Приемайки дадения му президента Серджо Матарела мандат за съставяне на правителство, Драги ще има задачата да осигури подкрепа за технократска администрация.

Популисткото движение „Пет звезди“, което в момента има най-голямата парламентарна група в Италия, изглежда ще се противопостави на кабинет, воден от Драги. Лявоцентристката Демократическа партия, както и партията на бившия премиер Матео Ренци „Жива Италия", вероятно ще подкрепят правителството, което означава, че всичко зависи от партията на Матео Салвини „Лига“ и крайнодясната „Италиански братя“. Те ще трябва да решат дали да продължат с призивите си за предсрочни избори, или да подкрепят Драги.

Предизвикателството, което представлява управлението на Италия, е още по-голямо. Матарела намекна, че иска изцяло технократска администрация. В крайна сметка обаче законите се приемат от парламента и един премиер не може да направи нищо, ако няма подкрепата на партиите в него. С наближаването на следващите парламентарни избори през 2023 г. политиците ще започнат атакуват всяко правителство в опит да привлекат гласоподавателите на своя страна. Марио Монти, премиерът технократ, който ръководи Италия по време на кризата с държавния дълг, се радва на силна парламентарна подкрепа в началото на своя мандат, която обаче се срина в момента, в който той опита да прокара непопулярна реформа на пазара на труда.

Драги е наясно с ограниченията на премиерския пост. Неговата кариера обаче представлява едно разчистване на бъркотията, която оставят след себе си провалили се политици. В името на Италия, трябва да се надяваме, че той ще повтори подвига си още веднъж.